Зависимият партнъор

Част 5 от поредицата „Трудни ситуации“:

• Част 1: Преработващият се партньор
• Част 2: Самовлюбеният партньор
• Част 3: Контролиращият партньор
• Част 4: Мълчаливият партньор
• Част 5: Зависимият партньор
• Част 6: Сърдитият партньор
• Част 7: Стиснатият партньор

„Имам мъж-алкохолик, Стояне и не знам какво да правя…“

Чувам това оплакване повече от страна на мъжете, но в немалко ситуации и от жените.

Спомням си обещанията на мъж-алкохолик, който се опитваше да увери мен и настояващата му за развод жена, че няма да близне повече ракия.

Следващото нещо, което научих от жена му – наложило се да го прибере мъртвопиян от улицата.

Забеляза ли, че споменах и двамата партньори?

Зависимоста почти винаги засяга двамата партньори и най-близките взаимоотношения, особено децата.

Нека споделя с теб няколко видове зависимости, които рушат отношенията в семейството:

• алкохол;
• наркотици;
• секс и порнография;
• хазарт;
• цигари;
• технологии…
• … и други.

Препоръчвам ти да видиш най-четената ни статия за семейни проблеми: „Стига вече семейни проблеми!“

Процесът, които ги съпътства, е един и същ.

Най-трудни за корекция са първите две.

Най-трудна за преодоляване – алкохолната зависимост.

Малко неща рушат близостта в отношенията така, както го прави алкохолът.

Алкохоликът живее в себецентричен свят, насочен към удоволствията.

Този стил на живот засяга ежедневните му дейности и работа, но преди всичко – взаимоотношенията!

Кое е всъщност поведението, предизвикващо толкова сериозни поражения във връзката?

Нечестността

Тъй като употребата на тези субстанции е най-висшият приоритет за зависимия, той често укрива истината…

… докато доверието на партньора се руши ден след ден.

Освен това пристрастените към алкохола могат да се въвлекат в сексуални афери; да извършват физическо/емоционално насилие.

Едно изследване в Далас от 1987 г. разкрива, че само един от всеки десет брака, в които е налице алкохолна зависимост, има шанс да оцелее.

Нещата не са се подобрили много оттогава, особено посред нарастващия брой видове зависимости.

Дотук с негативните новини, не харесвам апокалиптичните прогнози.

Големият въпрос, който следва да си зададем е:

Как да постъпи партньорът на зависимия, така че да увеличи шанса за запазване на брака?

Ето някои мои наблюдения, с които предполагам повечето ми колеги в бранша ще се съгласят.

Партньорът на зависимия човек всъщност помага за задълбочаване на зависимостта по много начини:

• Често самите те са отраснали с баща-алкохолик и са усвоили тези модели на поведение в собствените им семейства;
• Свръх-протективни са – непрекъснато следят партньора и се нагърбват с нереалистичната задача да го избавят от зависимостта;
• Невероятно даващи и несебични са (за сметка на зависимия), вярвайки че ще получат също добро отношение в замяна на своя алтруизъм;
• Опитват се да потушат хаоса, който заобикаля зависимото поведение, като търсят мир на всяка цена;
• Имат натрупан гняв към зависимия, но го задържат, за да нямат проблеми;
• Надяват се, че той/тя ще престане да пие един ден (но това утре никога не настъпва).

За съжаление тези тенденции предизвикват две неща:

1. Влошават проблема със зависимостта, тъй като затвърждават поведението на зависимия;
2. Убиват доверието и близостта в отношенията.

Ето какво бих препоръчал на партньорите на зависими хора вместо това:

• Не бързай с предположенията – възможно е да става въпрос за повърхностна зависимост, която е лесно лечима. Ако обаче зависимостите пречат сериозно на партньора ти да извършва ежедневните си дейности, премини към следващата стъпка…
• Приложете принципа на любяща твърдост. Кажете на зависимия, че ако не потърси помощ, ще се наложи да предприемете по-драстични мерки (Изнасяне с децата например);
• Предложете готова алтернатива – говорете с организирани групи от типа на Анонимните алкохолици и направо насочете партньора си там. Клиенти са споделяли с мен, че събиранията на АА напълно са променили живота им. Имайте предвид обаче, че при по-тежките зависимости, клиниката за алкохолици или наркомани може да се окаже първата неизбежна стъпка преди посещаването на група;
• Запишете на партньора си час за психотерапия (или семейна терапия, тъй като взаимоотношението е най-вероятно също засегнато), за да може да се установят причините в психологичен план, да се стигне до осъзнаване и да се работи дългосрочно върху спиране на зависимото поведение;

Не забравяйте, че повечето пристрастени няма да се променят, освен ако личната болка на зависимия не стане просто нетърпима и не се обърнат за помощ.

Това означава, че трябва да си готов/а да поемеш сериозен риск.

Ако взаимоотношенията ви се разпаднат, не приемай вината върху себе си.

Наистина те моля да не правиш това.

Да различиш онова, което се намира под твой контрол от онова, което не зависи от теб, е вероятно най-съществената стъпка към подобрение в тази посока.