Ние се обичаме. Защо тогава си говорим така?
Със Снежи сме заедно от много години. Обичаме се, познаваме се добре и сме преминали през достатъчно неща заедно, за да знам, че когато се нараняваме, причината обикновено не е липсата на любов.
И въпреки това има моменти, в които напрежението променя начина, по който общуваме. Тонът става по-рязък, думите – по-обвинителни, а аз усещам как постепенно се затварям. Понякога ми е трудно дори да кажа: „Начинът, по който говорим в момента, ме наранява“, защото самият опит да посоча проблема може да увеличи напрежението още повече.
Като семеен терапевт съм виждал този модел при много двойки. Като съпруг обаче го преживявам съвсем различно.
И точно това ме накара да се замисля над един прост въпрос: Как е възможно двама души да се обичат и въпреки това в определени моменти да говорят и реагират по начин, който ги отдалечава един от друг?
Един от отговорите е изненадващо прост.
Понякога проблемът не е в любовта.
Проблемът е какво се случва с нас, когато сме под стрес.
Какво прави стресът с нас
Не всяко напрежение по време на конфликт е емоционално наводняване (flooding). Можем да бъдем уморени, раздразнени или ядосани и все още да сме способни да слушаме другия, да контролираме реакциите си и да водим смислен разговор.
Flooding настъпва, когато напрежението премине определен праг и организмът започне да реагира на случващото се като на заплаха. Джон Готман и колегите му използват понятието diffuse physiological arousal (DPA) за това състояние на силна физиологична активация. Пулсът се ускорява, мускулите се напрягат, дишането се променя и тялото се подготвя не толкова за разговор, колкото за защита.
Тогава се променя и начинът, по който възприемаме човека срещу нас. Става по-трудно да слушаме с любопитство, да проявяваме емпатия и да търсим решение. По-лесно критикуваме, защитаваме се, повишаваме тон или се затваряме и прекратяваме контакта.
Но много конфликти започват преди да сме стигнали до flooding.
Натрупаният стрес от работа, финансови притеснения, деца, недоспиване или прекалено много задължения постепенно намаляват способността ни за саморегулация. Ставаме по-раздразнителни, по-рязко реагираме на дребни неща и по-трудно даваме на партньора добронамерено обяснение за поведението му.
Към това могат да се добавят и стресори вътре в самата връзка – нерешени конфликти, натрупана обида или липса на близост.
Така обикновеният стрес създава почвата, върху която един конфликт много по-лесно може да прерасне във flooding.
И затова понякога спорът започва вкъщи, но напрежението, което го е направило толкова силен, е започнало много по-рано.
Стресът активира старите ни модели
Но защо под напрежение един човек повишава тон, друг започва да обвинява, а трети се затваря и се отдръпва?
Част от отговора може да се крие много преди настоящата връзка – в семейството, в което сме израснали.
Едно дългосрочно изследване проследява участници в продължение на 17 години. Когато изследваните са около 14-годишни, изследователите наблюдават как те и семействата им разговарят при несъгласие. Години по-късно същите хора са наблюдавани при конфликт със собствените им партньори. Резултатите показват връзка между качеството на взаимодействието в семейството на произход и начина, по който участниците по-късно общуват в интимните си отношения.
Това не означава, че сме обречени да повторим поведението на родителите си. Но означава, че в семейството научаваме не само какво да мислим за отношенията, а и как да реагираме, когато сме ядосани, разочаровани или уплашени.
Стресът може да направи тези автоматични реакции по-видими. Когато ресурсът ни за самоконтрол е намалял, по-лесно посягаме към добре познатия начин на реагиране – повишаваме тон, критикуваме, защитаваме се или се отдръпваме.
Разпознавам това и в собствения си брак. Някои от реакциите, които се появяват между нас в трудни моменти, не са отражение на любовта ни един към друг. Те са модели, които сме донесли със себе си много преди да се срещнем.
Това разбиране ми помага да не приемам всяка болезнена реакция като послание: „Не ме обичаш.“
Но има и друга важна страна: да разберем откъде идва един модел не означава, че трябва да се примирим с него.
Миналото може да обясни реакциите ни. То не трябва да определя начина, по който ще продължим да се отнасяме един към друг.
Как да прекъснем цикъла
Когато сме под силен стрес, естественият ни импулс често е да решим проблема веднага. Но ако единият вече повишава тон, обвинява, защитава се или се е затворил, продължаването на разговора обикновено не води до решение. Първо трябва да намалим напрежението.
Затова използвам един прост модел – ПАУЗА.
П – Прекъснете разговора
Не като наказание и не като бягство. Кажете ясно: „Искам да говорим за това, но в момента напрежението е прекалено голямо. Нека спрем за малко.“
А – Активно успокойте тялото
При flooding Готман препоръчва паузата да бъде поне около 20 минути. Разходете се. Вземете душ. Останете за малко сами. Дишайте спокойно. Направете нещо, което действително сваля физиологичното напрежение. Не използвайте времето, за да продължавате спора в главата си или да събирате още аргументи.
У – Уговорете кога ще се върнете
Почивката не трябва да се превръща в отхвърляне: „Имам нужда да се успокоя, но не бягам от разговора. Нека продължим след половин час.“ Така паузата не се преживява като изоставяне.
З – Започнете по-меко
Когато се върнете, не започвайте от мястото, на което сте спрели. Вместо „Ти винаги ми говориш така“, опитайте: „Когато тонът се повиши, аз започвам да се затварям. Искам да те чуя, но ми е трудно, когато говорим по този начин.“
А – Анализирайте стреса, а не само спора
Попитайте се не само „За какво се скарахме?“, а „Какво ни натоварва напоследък?“
След това разделете стресорите на три групи: какво можем да премахнем, какво можем да предотвратим и към какво трябва да се научим да се адаптираме.
Използвай и приложи стъпка по стъпка метода, който използваме в нашата директна работа с двойки, за да преодолееш напрежението у дома и да се насладиш на удовлетворяващи семейни отношения.
Когато проблемът не е липсата на любов
Уча се да гледам така и на моментите на напрежение в собствения ни брак. Не очаквам нито от Снежи, нито от себе си винаги да реагираме правилно. Някои реакции са дълбоко научени и не изчезват само защото вече ги разбираме.
Но разбирането ни дава възможност за избор. Можем да спрем, да се успокоим, да поемем отговорност за начина, по който сме говорили, и отново да потърсим човека отсреща. Понякога зад конфликта не стои липса на любов. Стоят двама претоварени хора, които трябва отново да намерят път един към друг.
Стресът може да превърне любовта в конфликт. Но любовта може да ни даде причина да променим начина, по който се справяме със стреса.
Присъедини се към вътрешния кръг!
Стани абонат на блога ни и ще получиш достъп до:
- безлатни статии и обучения от практиката, в които споделяме от опита ни по какъв начин нашите клиенти се справиха с кризата в семейните отношения;
- текущи промоции - обикновено с огромна отстъпка от редовната цена!
- регулярни безплатни съвети, които можете да свалите и приложите веднага. Намаляват семейните конфликти - гарантирано!
- новини за предстоящи наши продукти и събития;
- безплатни съвети за семейството/отглеждането на децата почти всеки ден...
