Част 3 от поредицата „Трудни ситуации“:
- Част 1: Преработващият се партньор
- Част 2: Самовлюбеният партньор
- Част 3: Контролиращият партньор
- Част 4: Мълчаливият партньор
- Част 5: Зависимият партньор
- Част 6: Сърдитият партньор
- Част 7: Стиснатият партньор
Искаш ли да подобриш семейните отношения, разширявайки разбирането си за границите?
Консултирам двойки със семейни проблеми за повече от 20 години и през този период съм имал привилегията да съветвам стотици. Потребителите на моите образователни продукти и семейни програми са хиляди.
Един от най-често задаваните въпроси от страна на клиентите ми и медиите е… познайте:
Как да се справим с контрола в отношенията?
Когато споделя с мъж или жена, че са станали обект на контролиращо поведение от страна на техния партньор, те сякаш получават лично потвърждение за нещо, което са знаели, но в същото време – толерирали.
Днес искам да споделя с теб две често срещани крайности в семействата, свързани с контрола, два неправилни начина за справяне с контролиращи хора и една конкретна стратегия за елиминиране на контролиращото поведение.
В какво се изразява контролиращото поведение?
Да се окажеш с контролиращ партньор вкъщи съвсем не е лесна работа. Много често контролиращите партньори (както мъже, така и жени) се оказват едни от най-уважаваните хора в обществото и често не осъзнават своето контролиращо поведение.
Обичайно тези хора се намират в позиция на авторитет, умеят да разрешават проблеми, да си поставят цели и да свършат добре дадена работа.
За тях този стил на живот е напълно приемлив и оправдан, защото в техния вътрешен етичен кодекс те го правят с добри намерения и по природа са алтруисти.
Ако други хора повдигнат въпроса за контролиращото им поведение, те ревностно го отричат и защитават с аргументи.
Нивото им на самоувереност е изключително високо и те вярват, че могат да постигнат всичко.
Произвеждат невероятни резултати, могат да изглеждат добре и привличат възхищението на околните.
Ето защо понякога може да ни бъде трудно да казваме НЕ, гледайте това видео:
Имащите тенденция към контролиращо поведение могат да:
- следват наблюдаваните модели в детството (с други думи те самите са имали негативен пример в собствената си семейна среда за контролиращ партньор);
- следват импулсите на своята собствена вградена нарцистична персоналност;
- се превърнат в отражение и на двете склонности, описани по-горе.
Всъщност нарцистична персоналност плюс негативни преживявания от миналото/детството представляват силно горчив коктейл, който трудно може да се преглътне.
Въпреки това, налице са все повече изследвания, че при типичните нарцисисти (наричани от психолозите доминираща/контролираща персоналност) не става толкова въпрос за преживени травми в миналото, колкото за силно уверени в своята преценка и мотиви хора.
В по-крайните случаи вътрешният етос на тези хора може да граничи със самообожествяване и изискването към околните да се поклонят на техния самосъздаден авторитет.
Какъв е проблемът тогава?
Имащите тенденция към контролиращо поведение хора не разбират света на емоциите – нито собствените, нито тези на другите.
Отношението им е следното: „Няма значение как се чувстваш, нека да свършим работата… по възможност още сега!“
Доминиращите персоналности са ориентирани към задачите и целите, не към взаимоотношенията.
Рядко завършват проекти, защото новите приключения ги окрилят.
Те гледат на взаимоотношенията като на средство за постигане на дадена цел.
Ако се окажат около по-чувствен тип хора (или още по трудно – свържат живота си с някой такъв) те започват да стават нетърпеливи, враждебни, да поставят квалификации, епитети и обиди.
Сега разбираш ли какви са възможните пробойни, когато си в брак с такъв човек?
Най-честото ми наблюдение за хора в подобна ситуация са контролиращи мъже, чиито жени се усещат неразбрани, нечути и пренебрегнати.
Познавам такива, които дори трябваше да напуснат домовете си, защото не можеха да издържат доминиращото отношение на съпрузите си.
Състрадавал съм и на такива, които са се затваряли в черупката си мълчаливо, съгласявайки се с всичко, но са се отдръпвали и са изстинали сексуално…
… сблъсквайки се с враждебното отношение, че сексът е задължение.
Срещал съм и обратната конфигурация…
Как да се справим с контролиращо поведение у дома?
Крайност 1: Нападение
Би допуснал/а огромна грешка, ако започнеш да нападаш и обвиняваш партньора си, ако имаш такъв симпатяга вкъщи. Ще си го получиш тъпкано. Върху теб ще се излее дъжд от пасивно-агресивно поведение, придружено от намеци, квалификации и подлудяващи изрази.
Важно: Гледайте програмата за значително подобряване на семейните отношения „Семейна академия“ в „Зоната на растежа“ на този линк!
Крайност 2: Пасивност
Също толкова погрешна крайност е да се затваряш в себе си тогава, когато другият налага гледната си точка и отношение върху теб. Ти имаш пълното право да изразиш позицията си. В едно семейство всеки има право на глас.
Какъв тогава е…
Отговорът за контролиращо поведение:
Отговорът за контролиращо поведение се крие в намирането на междинната зона на поведение без да се стига до нападение или пасивност.
Осъзнай нещо – няма никакъв шанс да промениш нарцисист. Единственото, което можеш да направиш, е да му помогнеш да осъзнае и контролира желанието си да доминира.
В същото време – не позволявай да правиш това, което той/тя ти казва, воден от контрол.
Разбери, че самочувствието на тези хора е обвързано с желанието им за постижения. Подходът, който препоръчвам е да повлияеш партньора си чрез съгласие. Ти се съгласяваш с аргументите на партньора си, но не позволяваш да си контролиран/а от тях.
Благодарение на този въпросник, ще намалите контрола в отношенията и ще постигнете повече хармония.
Имала съм контролиращ партньор, който разбира се се харесва такъв какъвто е. Не осъзнава своите действия и изблици те на ярост.Такива хора са и манипулатори, които при семейни консултации се съгласяват с всичко, но на практика не са готови за промяна….Доста е сложно да откаже идеш средната зона, просто му дадох възможност да се изживява такъв какъвто се харесва. Такова поведение не прави хармонични отношения и щастливи деца.
Г-н.Георгиев, много добре сте описали доминиращия партньор, но за съжаление подхода който препоръчвате няма изобщо да реши проблема. Казвам го от личен опит. Другия партньор трябва да се бори за свободата си цял живот или развод.
Мариана, благодаря за коментара!
Съгласен съм, че има ултра-самовлюбени личности, при които е възможно и препоръките ми да не са достатъчни…
След 2 консултации с Вас разбрах, че имам точно такава склонност, а след това (като започнах да наблюдавам близките си… разбрах и от къде ми е наложено това поведение – от майка ми). Е, вече не искам да контролирам никого и нищо. Следвам мечтите си и чета постоянно по темите, които ме затрудняват (а те не са малко) – здравословно хранене, възпитание на детето и семейно бюджетиране 🙂
Благодаря за искреността, Веси – осъзнаването е 75% от решението на всеки проблем!
Въпросът ми е какво правим, когато нарцистичният семеен партньор очаква да продължавам да го придружавам на летуване, където той 6 лета подред предпочита да спи с приятеля си, да го следва като кученце, с мен да се държи отчуждено и двамата да ме изолират.Очевидно имат тайни обвързаности, по-скоро имуществени, защото не са гей двойка. Изглежда моят човек е зависим от приятеля си, който му налага да се дистанцира от мен в знак на преданост към него самия. Така ли иначе, абнормно и неприятно, толкова повече, че моят семеен партньор и без друго се държи безцеремонно с мен плюс азбучните нарцистични манипулации, емоционално дистанциран, доминиращ и т.н. Услужлив,безспорно, но – недиалогичен, потаен! Тази година отказах да ходя с тях.Не искам конфликти, нямам време да търся нова връзка. Аз съм на 65, той на 75. Добронамерено им пожелах приятно прекарване без мен, защото и аз искам да съм с приятели, които ще ми се радват. Обаче той ме игнорира, щом разбра, че прекарвам с наше приятелско семейство чудесно без него. В отговор на невъзпитаното му и непровокирано от мен мълчание, аз също мълча. Не мога повече да го ухажвам с внимание и да се самоунижавам. Не се сещам какво друго да сторя. Моля за съвет. Благодаря за отделеното време, д-р Геогиев!
Коментарът ми беше отхвърлен току-що с автоматичен отговор, че два еднакви коментара по една и съща тема не се приемат, но аз за първи път опитах- неуспешно. Какъв е проблемът, уважаеми д-р Георгиев?
Благодаря за коментара, ще отговоря по-късно. Успешен ден!
Горещо препоръчвам обучението Граници, в което темата за нарцисистите ще бъде засегната в доста повече детайли! Тъй като времето ми да отговарям лично на толкова много коментари и запитвания силно намалява, това е най-доброто, което мога да предложа:
https://semeistvo.bg/повече-от-успешен
Не разбирам защо ърябва човек да се съгласява с квалификациите на,един нарцисист, често те нямат общо със същността на човека, за когото се отнасят. Нарцисистът няма намерение да опознава хората, а да ги употребява.
Точно, Веси – не трябва, но за повечето хора не е лесно…
Здравейте! Аз съм в процес на раздяла с бащата на детето ми. Той е такъв тип, с мнение във всичко, с начини за всичко, недоволстване и даване на съвети кое е по-добре. В един момент вече спря да ме интересува кога е прав наистина и кога не е, защото дълго все го разбирах. Това ме отблъсна и да имам желание за интимен контакт, което още влоши нещата. Когато взех решение да се разделим се сблъсках с голямо неразбиране, притискане, поведение от уж нормално и уж смирено до нападане и заплахи(които винаги казва така все едно не са, а даващ примери). Още не мога да се справя, не изнася вещите си, редовно говори как трябвало на намерим път към разбирателството за да не расте детето ни по този начин. От целия този натиск аз се отдръпвам и затварям още повече. Когато се дължа нормално и добре той също се държи но лека полека иска да скъсява дистанцията(приема го като знак за сдобряване), когато се държа по-остро за да разбере че съм сериозна, започва с агресивното поведение и „как не може да стане така, не е нормално, трябва да има път“ и т.н. Ужасно е.