Днес почти всеки се тревожи за нещо…

Когато стане въпрос за състоянието на здравето ни, често пропускаме да включим и нашето емоционално състояние. Темата не е толкова актуална. Много по-лесно е да се фокусираш върху храните, които консумираш, качеството на водата или физическите упражнения. А емоциите? Изглеждат твърде абстрактни. 

Но са важни. 

Каква е връзката между нашите собствени страхове и физическото ни здраве например?

Съществуват краткосрочни и дългосрочни ефекти върху тялото и ума, когато се тревожим. Освен това са налице и множество физиологични странични ефекти, като:

  • стомашни проблеми;
  • повишен риск от инфекция;
  • умора и проблеми с паметта;
  • учестено дишане или хипервентилация;
  • сърдечни проблеми и др.

Предполага се, че поне 20% от населението се бори с тревожност, но проблемите обикновено остават неразпознати или пренебрегнати.

Познавам симптомите от личен опит, защото имах натрупано безпокойство за години и не отчитах този факт. Поради натрупания стрес се събуждах нощем и имах усешането, че се задушавам.

Когато споделих, че имах проблеми с дишането на по-зрял колега, той ми каза нещо, което ме накара да осъзная какво се случва:

„Ти нямаш проблем с дишането, това е хипервентилация, породена от безпокойство!“

Не се бях замислял, при все, че самият аз бях консултирал хора, борещи се с тревожност. Познавах психологичните симптоми, но бях пренебрегнал физиологичните.

Нека опитаме сега да се абстрахираме за момент от модерния начин на живот, характерен за повечето от нас. Тялото ни е създадено да реагира на стресиращи обстоятелства по-скоро инцидентно.

Opt In Image
Нова тримесечна интензивна програма: Травми!
Преодолей травмите от миналото и започни начисто през 2020 г.!

Представи си безгрижния овчар, който крачи ведро из поляните и се грижи за овцете. Ако вълк заплаши стадото, цялото му тяло се активира, за да го защити. Адреналинът нахлува в мозъка му и го подтиква към действие.   

Но… колко често се случва това?

Изключително рядко.

За съжаление, в ежедневието ние сме изложени на почти непрекъснати адреналинови стимули, особено ако живеем в близост до голям град.

Вследствие на това, развиваме хронично притеснение от светлините, хората, ситуациите, медията, автомобилите и почти всичко, което ни заобикаля.

Нека сега да споделя нещо, за което съм доволен:

През последната година симптомите ми на тревожност се понижиха драстично, дори започнах да установявам, че ми е трудно да се притесня за очевидни предизвикателства.

Проблемите с дишането ми изчезнаха напълно!

Това е коренно различно усешане, сравнено с годините на натрупания стрес.

Как го постигнах?

Поставих си за цел да намаля своите притеснения и страхове.

Започнах да работя в две направления:

  • промяна на моята перспектива за ситуациите;
  • предприех по-чести физически упражнения, особено дихателни такива.

Нека сега да преминем към някои понятия, които ще помогнат да навлезем в темата.

Страхът – това е интензивна емоционална реакция към реално съществуваща опасност.

Тревожността (безпокойство) е също интензивна емоционална реакция, само че вероятна или въображаема.

Долови ли разликата?

Паниката е негативна поведенческа реакция, породена от страх или тревожност.

Обсесията е непрекъснато, често нежелано бомбардиране от мисли, което е изключително трудно да се контролира.

Обсесивно-компулсивно разстройство е болестно състояние, при което човек се опитва да спре обсесивното мислене чрез повтарящо се поведение, като често миене на ръце, броене, чистене и др.

Opt In Image
Нова тримесечна интензивна програма: Травми!
Преодолей травмите от миналото и започни начисто през 2020 г.!
 

Tags: