Днес почти всеки се тревожи за нещо…
Когато стане въпрос за състоянието на здравето ни, често пропускаме да включим и нашето емоционално състояние. Темата не е толкова актуална. Много по-лесно е да се фокусираш върху храните, които консумираш, качеството на водата или физическите упражнения. А емоциите? Изглеждат твърде абстрактни.
Но са важни.
Каква е връзката между нашите собствени страхове и физическото ни здраве например?
Съществуват краткосрочни и дългосрочни ефекти върху тялото и ума, когато се тревожим. Освен това са налице и множество физиологични странични ефекти, като:
- стомашни проблеми;
- повишен риск от инфекция;
- умора и проблеми с паметта;
- учестено дишане или хипервентилация;
- сърдечни проблеми и др.
Предполага се, че поне 20% от населението се бори с тревожност, но проблемите обикновено остават неразпознати или пренебрегнати.
Познавам симптомите от личен опит, защото имах натрупано безпокойство за години и не отчитах този факт. Поради натрупания стрес се събуждах нощем и имах усешането, че се задушавам.
Когато споделих, че имах проблеми с дишането на по-зрял колега, той ми каза нещо, което ме накара да осъзная какво се случва:
„Ти нямаш проблем с дишането, това е хипервентилация, породена от безпокойство!“
Не се бях замислял, при все, че самият аз бях консултирал хора, борещи се с тревожност. Познавах психологичните симптоми, но бях пренебрегнал физиологичните.
Нека опитаме сега да се абстрахираме за момент от модерния начин на живот, характерен за повечето от нас. Тялото ни е създадено да реагира на стресиращи обстоятелства по-скоро инцидентно.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
Представи си безгрижния овчар, който крачи ведро из поляните и се грижи за овцете. Ако вълк заплаши стадото, цялото му тяло се активира, за да го защити. Адреналинът нахлува в мозъка му и го подтиква към действие.
Но… колко често се случва това?
Изключително рядко.
За съжаление, в ежедневието ние сме изложени на почти непрекъснати адреналинови стимули, особено ако живеем в близост до голям град.
Вследствие на това, развиваме хронично притеснение от светлините, хората, ситуациите, медията, автомобилите и почти всичко, което ни заобикаля.
Нека сега да споделя нещо, за което съм доволен:
През последната година симптомите ми на тревожност се понижиха драстично, дори започнах да установявам, че ми е трудно да се притесня за очевидни предизвикателства.
Проблемите с дишането ми изчезнаха напълно!
Това е коренно различно усешане, сравнено с годините на натрупания стрес.
Как го постигнах?
Поставих си за цел да намаля своите притеснения и страхове.
Започнах да работя в две направления:
- промяна на моята перспектива за ситуациите;
- предприех по-чести физически упражнения, особено дихателни такива.
Нека сега да преминем към някои понятия, които ще помогнат да навлезем в темата.
Страхът – това е интензивна емоционална реакция към реално съществуваща опасност.
Тревожността (безпокойство) е също интензивна емоционална реакция, само че вероятна или въображаема.
Долови ли разликата?
Паниката е негативна поведенческа реакция, породена от страх или тревожност.
Обсесията е непрекъснато, често нежелано бомбардиране от мисли, което е изключително трудно да се контролира.
Обсесивно-компулсивно разстройство е болестно състояние, при което човек се опитва да спре обсесивното мислене чрез повтарящо се поведение, като често миене на ръце, броене, чистене и др.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
