Успешната комуникация в една връзка не означава никога да няма несъгласие. По-важно е партньорите да умеят да чуват, разбират и валидират преживяването на другия, без разговорът веднага да се превръща в защита или спор. Два от най-важните стълбове на доброто общуване са валидацията и активното слушане.
Успешна комуникация: стълб №1 — валидация
Един от най-ключовите моменти за разрешаване на конфликтите във всеки брак се крие в умението на всеки от партньорите да валидира мнението и чувствата на другия.
Думата „валидация“ обикновено се свързва с развитието на нашите способности да оценяваме чувствата и емоциите на другите.
В психологията на човешката комуникация, валидацията представлява освобиждаването на респект към мнението на другите. Мнение, което е чуто, зачетено и прието като факт, даже и слушателят да не е съгласен с мнението на този, който говори.
Мненията на другите се третират с искрено уважение, като легитимно изразяване на техните чувства, без да се смятат за прищявка.
Ако например някой от партньорите се чувства самотен, би било неадекватно другият да използва изрази от сорта на: „Не се чувствай по този начин“.
Необходимо е преди всичко той да приеме тези чувства за факт, като след това да се проведе честен разговор и да се открие причината, която ги поражда.
Ако мъжът се чувства недостатъчно уважаван, жената не може просто да каже: „Ама аз те уважавам.“ Необходимо е чувствата на съпруга да бъдат приети като факт и валидирани, независимо от причината, която ги поражда.
Това поведение лежи в основата на истинската валидация.
Какво валидацията не означава?
Да валидирате чувствата на партньора си не означава автоматично да се съгласите с неговото обяснение, обвинение или решение. Можете да признаете, че човекът срещу вас се чувства наранен, ядосан или самотен, без да приемете, че неговата интерпретация е единствената възможна.
Практичната разлика е между „Разбирам, че за теб това беше болезнено“ и „Да, всичко е точно както ти го виждаш“. Първото създава пространство за разговор. Второто може да звучи като принудително съгласие и често не е нито искрено, нито полезно.
Всъщност именно липсата на валидация и оценяване на мислите, чувствата и предпочитанията на другия е най-честата причина за разминаване в общуването, която може да разруши и най-добрите семейства.
Нека се опитам да пресъздам една въображаема ситуация с измислени герои…
Иван се прибира редовно вкъщи, но Катя има нужда от нещо повече от физическото му присъствие — тя иска да усеща, че когато разговарят, има реалното му внимание.
Вероятно Иван не осъзнава това и често стои пред компютъра, докато жена му се опитва да грабне вниманието му, за да му разкаже по какъв начин е минал трудния й ден.
С времето у Катя се насъбира толкова много раздразнение, че сяда да говори за ситуацията, казвайки: „Чувствам се пренебрегната, когато предпочиташ компютъра пред мен“.
Иван й казва с много любов „Скъпа, всичко е наред, аз те обичам“.
Разбира се, Катя започва да се чувства безпомощна, губи доверието си и се отдръпва, ставайки все по-неприветлива.
Иван не може да разбере причината за поведението на Катя и един й казва: „Толкова мрачна си станала“.
С времето и двамата се отчуждават и започват да живеят като съквартиранти.
Това е една типична ситуация, характерна за много семейства и е белег за липса на валидиране!
100 страници с реални въпроси и отговори от 20+ години практика с двойки, родители, деца и тийнейджъри.
Без AI. Само реални истории. Само приложими решения!
Как може да се коригира проблемът и да се излезе от затворения кръг?
Когато напрежението е високо, целта на първия разговор не е непременно да решите целия проблем. По-реалистичната цел е двамата да разберете какво преживява другият и кое е най-важното, за да може следващият разговор да бъде по-конструктивен.
1. Необходимо е всяка страна да развие умение за честно споделяне на чувствата, например: „Чувствам се……., когато правиш…………..“. Важно – тонът, съдържанието и невербалните жестове не трябва да съдържат обвинение към личността на другия, а просто да се изрази чувството!
2. След като разбира за чувствата на партньора си втората страна трябва да ВАЛИДИРА ТЕЗИ ЧУВСТВА, като каже нещо от сорта на: „Разбирам. Сигурен/на съм, че за теб е неприятно и болезнено да се чувстваш по този начин. Нека да поговорим повече за това“. Сега изяснява ли се ситуацията повече?
Ако информацията е нова за вас, препоръчвам ви следното:
– Планирайте време за среща само двамата извън жилището ви, за предпочитане на предразполагащо място;
– Отделете време просто да се забавлявате;
– Напишете на един лист, как се чувствате в брака си без да уточнявате какво според вас поражда тези чувства (например безпомощен, самотен, наранен, пренебрегнат и т.н.) Нека списъкът да съдържа от три до пет чувства;
– Разменете листите и след като разберете как се чувства партньорът ви, напишете с какво смятате, че сте допринесли за наличието на тези негативни чувства;
– Попитайте партньора си дали съвпадат предположенията и какво още той би добавил;
– Внимание – не влизайте в спорове – просто поемете своята отговорност;
– Вземете листа с емоциите на другия, сложете го в портфейла си и го четете всеки ден, като се стараете да подобрите отношението си в описаните области. Не забравяйте – валидирането мненията и чувствата на партньора ви може да подобри значително състоянието на общуването във вашия брак.
Ако това се случи, непременно ми пишете!
Ако сте опитвали да говорите по-спокойно, но разговорите пак се връщат към обвинение, защита или отдръпване, Персонализираният семеен план може да помогне да откриете какво стои зад този повтарящ се модел и каква да е първата реалистична промяна.
Стълб №2: Активно слушане
Ако искате да развиете това умение по-практично, вижте и отделното ни ръководство за активно слушане, където темата е разгледана стъпка по стъпка. Когато разговорите лесно преминават в обвинение и защита, следващ полезен материал е ненасилствената комуникация.
За една двойка е изключително важно да изостави токсичните начини за водене на разговор и да се придвижи към искрена комуникация на преживяванията. Ако трудността не е само в тона, а и в това докъде стигат личните нужди, отговорности и допустимо поведение, вижте и материала за граници в отношенията.
Както вече споменах, излишно е да се отрича онова, което човек изпитва – тези емоции следва да бъдат споделени и съответно приети като факт от другата страна.
Когато разговорите лесно се превръщат в спор, полезно е първо да се работи върху начина, по който партньорите се чуват и разбират, преди да се търси решение на самия проблем.
Именно активното слушане е критичната точка за успеха или провала на едно взаимоотношение не само в семейните отношения, а и по принцип.
Слушайки активно другия е необходимо поставянето на една огромна въпросителна пред наше усещане или мнение, колкото и да сме убедени, че сме прави.
През годините съм се срещал с някои изключително убедени в правотата си хора, които не осъзнаваха, че именно това поклонение на личното усещане или позиция, се превръща в тяхната тъмна страна и разрушава тяхната близост дори и с най-близките им хора.
„Мъжът ми не ме слуша!“
„Дойдох при Вас, за да кажете на жена ми какво трябва да направи, а Вие ми казвате, че аз трябва да се променя” – отправи ми ядосан поглед едър мъж.
Не знаех какво да отговоря…
“Как може да не вземете страна в тази ситуация?” – нападна ме друга жена, разочарована, че съм показал повече съчувствие към съпруга й, отколкото тя е очаквала.
Всъщност чувствата понякога могат да ни подведат. Още повече в комуникация между партньорите, където емоциите ни се завихрят, натискат нашите горещи бутони и ни правят взаимозависими по принципа на скачените съдове.
Оказали се сред емоционалната буря, тези двойки не можеха да разберат как изобщо е възможно да не са прави и да грешат.
Но грешаха…
Те не разбираха, че истинската помощ на хората се изразява не в това да ги заведеш на мястото, където искат да отидат, а там, където е мястото на тяхното истинско възстановяване.
Разбира се, на много хора им липсва тази емоционална зрялост.
Ключът за излизане от това кълбо от чувства и емоции се крие в способността ни да чуем другия!
- настройката, че онова, което чувстваш може и да не отразява реалността.
- съмнението, че е напълно възможно твоята категорична позиция да не е най-правата.
- смирението, че е напълно възможно към настоящия момент да си неспособен за трезва преценка посред този бушуващ ураган от преживявания.
Как да станем малко по-реалистични в нашите отношения?
- Стани активен слушател. Научи се да гледаш партньора си право в очите, да отстраниш разсейващите мисли, да не подготяш предварително отговор и да слушаш с “цялото си тяло”;
- Научи се да се усмихваш. Дори и да не ти идва отвътре, подари усмивка на партньора си. Това може да разчупи и най-твърдите ледове;
- Дай обратна връзка. Използвай изрази като: “Това, което чувам от теб е… Така ли е наистина?”; “Какво имаше предвид с…”.
Вземи решение да слушаш по-добре и ти обещавам, че ще намериш повече искрени приятели и доволен партньор в живота.
Ако вече разбирате, че проблемът е в начина, по който се чувате и валидирате, но разговорите продължават да се връщат към защита, обвинение или отдръпване, Персонализираният семеен план може да ви помогне да видите какво поддържа този модел и какви конкретни стъпки да предприемете.
Виж Персонализирания семеен план →
Ако все още не сте сигурни дали СПП е подходящ за вашата ситуация, можете първо да започнете с безплатен 15-минутен предварителен разговор.
2 коментара