Днес искам да обърна внимание на един често пренебрегван фактор — родителската преумора.
Повечето родители са всеотдайни и се стремят да направят най-доброто за децата си, особено през ранните периоди от тяхното развитие.
В същото време често пренебрегват дори минималната си нужда от почивка и възстановяване.
Двама изследователи — Прокасини и Кифабер — описват пет етапа на родителската преумора, през които могат да преминат дори най-осъзнатите родители.
Колкото по-рано разпознаеш етапа, в който се намираш, толкова по-лесно ще можеш да изградиш стратегия за възстановяване и отново да се свържеш пълноценно с децата си.
Петте фази на родителската преумора
- Рутинно изпълнение на задачите — грижите продължават, но все по-често се извършват механично.
- Съмнения и изтощение — появяват се умора, вътрешно пресушаване и съмнения в собствените родителски способности.
- Преход към хронична умора — засилват се гневът, осъдителното отношение и обвиненията.
- Отдръпване — родителят започва емоционално да се дистанцира от семейството.
- Апатия и пълно дистанциране — липсват сили, желание и усещане за свързаност.
Последната фаза може да бъде свързана и с развитие на депресивни състояния.
Звучи ли ти познато?
Ако си родител, най-вероятно поне веднъж си се доближавал до прегарянето — особено ако вкъщи има малко дете.
- психическа и физическа умора;
- главоболие;
- раздразнителност;
- усещане, че непрекъснато даваш;
- нежелание да изпълняваш ежедневните си отговорности.
Това са само част от признаците, че се движиш на ръба на силите си.
10 склонности, които водят до родителско прегаряне — и практични решения
Ето десет често срещани склонности и десет практически насоки, които могат да ни помогнат да ограничим прегарянето у дома.
1. Свръхпосвещение
Вършим прекалено много неща, без да се грижим достатъчно за себе си.
Пълноценната грижа за другите започва с отговорна грижа за собственото ни физическо и емоционално състояние. Почивката не е проява на егоизъм, а условие да останем присъстващи и търпеливи родители.
2. Отдаване на прекалено висок приоритет на маловажните неща
Понякога започваме да се тревожим повече от необходимото за идеално почистения дом, прането, съдовете или други задачи, които никога не свършват.
Друг път се вживяваме в ролята на „снабдител на семейството“ до степен, в която почти преставаме да присъстваме в живота на най-близките си.
Няма да съжаляваш, ако изведеш общуването с хората, които обичаш, пред маловажните задачи. Домът може да не бъде съвършен, но отношенията могат да останат живи.
3. Прекалено високи очаквания към партньора, децата и домакинството
Опитът да вършим много неща едновременно може да създаде усещането, че животът ни засипва като водопад.
Позволи си да не бъдеш съвършен. Семейният живот неизбежно включва известна доза безредие, неочаквани ситуации и неизпълнени планове.
Поставяй си реалистични очаквания и се опитвай да вършиш задачите една по една. Така не само ще намалиш напрежението, но и ще бъдеш по-ефективен.
4. Използване на гнева като оръжие
Негативизмът изразходва енергията ни, особено когато е насочен към хората, които обичаме най-много.
Когато си ядосан, сподели какво преживяваш с партньора си, без да нападаш и обвиняваш. Учи се да изразяваш чувствата и нуждите си с уважение към личността на другия.
Прочети повече за това как родителят може да се справя с гнева.
5. Пренебрегване на взаимоотношенията
Стреми се да изграждаш отношения с позитивни хора и извън непосредствения кръг на семейството.
Така няма да поставяш цялото очакване за близост, разбиране и подкрепа единствено върху партньора си.
Самотата може да бъде тежко и опасно преживяване. Не си сам. Около теб има хора, които също се нуждаят от насърчение и подкрепа.
Когато самият ти се превърнеш в източник на подкрепа, чувството за смисъл и удовлетворение също нараства.
6. Липса на време за двама
Ако отдавна не сте оставали насаме, вземете календара и планирайте среща с партньора си поне веднъж месечно.
Опитайте се също да отделяте поне по 15 минути всеки ден, в които да разговаряте само за вас двамата — не за задачите, сметките или проблемите на децата.
Колкото повече защитавате времето за близост, толкова по-малка е вероятността ежедневието постепенно да ви превърне единствено в екип за изпълнение на задачи.
7. Липса на разнообразие
Помисли за дейностите, които постепенно са били забравени в „шкафа на заетостта“.
Можеш да започнеш личен проект, да се включиш като доброволец в кауза, която те мотивира, да се върнеш към старо хоби или да откриеш нещо ново.
Аз преоткрих пеенето и планината. Намери заниманията, които възстановяват силите ти и ти напомнят, че си не само родител, но и личност.
8. Липса на граници с приятелите
Научи се да отказваш дори на близки приятели, когато усещаш, че определени ангажименти отнемат времето и силите, необходими на семейството ти.
Казвай ясно и спокойно какво имаш предвид. Истинските приятели ще уважат границите ти и ще те подкрепят.
9. Пропускане на радостта от малките неща
Насочете вниманието си към малките неща, които могат да ви зарадват.
- направете заедно хербарий;
- отделете време за семейна игра;
- пуснете хвърчило;
- разходете се без конкретна цел;
- пригответе нещо заедно.
Вероятно именно тези обикновени мигове ще оставят най-дълбока следа в живота на децата ви.
10. Забравяне на чувството за хумор
Нека си го кажем направо — понякога семейството има нужда не от още един сериозен разговор, а от повече смях и забавление.
Хуморът не премахва трудностите, но намалява напрежението, връща усещането за близост и ни помага да погледнем на ежедневните несъвършенства с повече лекота.
Виж също: „Ползите от смеха в брака“.
Възстановеният родител може отново да бъде истински присъстващ
Родителската преумора не означава, че не обичаш децата си или че си лош родител.
Тя е сигнал, че твърде дълго си давал повече, отколкото си успявал да възстановиш.
Затова не чакай да стигнеш до пълно изтощение. Намали ненужните очаквания, потърси подкрепа, защити времето за почивка и се върни към малките неща, които ти носят живот.
Грижата за себе си не те отдалечава от семейството. Когато е разумна и отговорна, тя ти помага да се върнеш при близките си с повече търпение, внимание и обич.
