Ето какви истории слушам всеки ден:
- „Съпругът ми просто отказва да се включи в домакинството.“;
- „Той стои само пред компютъра вечер.“;
- „Не мога да разбера жена ми – работя толкова много, а тя не поема никаква отговорност – по цял ден си стои вкъщи и си говори с приятелки.“
Често се срещам с двойки в подобни ситуации – мъже и жени, които са вярвали, че сключват брак с отговорен човек, но са останали разочаровани и са се оказали с чувства на раздразнение и гняв.
В началото на нашето взаимоотношение ние сме запленени от личността на онзи, когото обичаме и вярваме, че той или тя ще бъде също толкова отдаден на брака, колкото и самите ние…
… вземаме за даденост, че партньорът ни ще направи със сигурност онова, което се очаква:
– той – да снабдява с финанси, да се грижи за дома, да помага в домакинството, да сменя крушките, да прекарва време със семейството, да е посветен на децата;
– тя – да поддържа редовно чистотата, да става рано, да пере, готви, чисти и т.н.
Установил съм, че сферата на ролите и отговорностите е една от най-пренебрегваните теми на разговор преди двама души да се оженят.
От друга страна, ако функциите на двамата се изяснят още преди брака, това може да предотврати дори и развод!
Там, където нашите очаквания за ролята на нашия партньор в брака се разминат с реалността, надвисва сянката на разочарованието!
Първата стъпка, при наличие на партньор-егоист у дома, е да си зададем въпроса: „Какво точно се случва?“
Необходимо е да се направи максимално честен анализ дали наистина човекът до нас е безотговорен или поведението му просто не отговаря на нашите конкретни очаквания. Мъж, който основно се грижи за финансите вкъщи, но не прекарва достатъчно време с децата си, не е в позиция на пълна безотговорност, а проявява безотговорност конкретно в тази сфера.
Жена, която е ангажирана с домакинството, но няма никакъв интерес към управлението на финансите у дома, не е безотговорна, а може би неангажирана? Задавайки си въпроса „Какво точно се случва?“ е необходимо да избягваме прибързани и крайни заключения, а да бъдем точни и конкретни в преценката си.
Заключението „Ти си безотговорен.“ може да се окаже изключително нараняващо за партньора ни, ако не отговаря на фактите.
Разбира се, напълно е възможно партньорът ни да се окаже и в позиция на пълна безотговорност, но това заключение следва да се прави внимателно и по възможност – след консултация с хора отвън.
Втората стъпка, при наличие на партньор-егоист у дома, е да си зададем въпроса: „Защо това се случва?“
Да си отговорим на въпросите: „Защо моят съпруг стои с часове пред компютъра?“ или „Защо жена ми се излежава до късно?“ може да се окаже изключително важно за нашето поведение и дори да спаси брака ни.
- Възможно ли е той да стои пред екрана, защото е натрупал болка във взаимоотношението си и не знае как да се справи?
- Защото е имал интровертен баща, който е правил същото и вероятно е киснел пред телевизора?
- Натрупал е умора и по този начин разпуска?
- Възможно ли е тя да реагира подсъзнателно на примера на собствената си майка, която е търчала по цял ден вкъщи и е карала всички да стават рано?
- Или работи дълги часове в офиса, като е подложена на напрежение?
Не е задължително късното ставане да се дължи на мързел. Когато си отговорим на въпроса „Защо?“ ние всъщност проявяваме загриженост към партньора си и помагаме на себе си да реагираме по правилния начин.
Третата стъпка, ако смятаме, че нашият партньор е безотговорен, е да поставим любящи граници
Повечето хора биха побързали да поставят граници, но това, което днес споделям с теб са „любящите граници“. Това означава, че вместо хокане, натякване и обиди, любимият ни човек ще получи истината, но с възможност за промяна и подкрепа.
Един добър начин да поставим любящи граници е да напишем писмо, което да започнем и завършим с това колко много го/я обичаме, а съдържанието да включва нещо подобно:
„Скъпи, знаеш колко много съм загрижена бракът ни да се развива. Напоследък наблюдавам как вече от месеци не поемаш отговорност да си намериш работа и стоиш пред компютъра. Само мога да предполагам каква е причината и предполагам, че ти е не по-малко неприятно отколкото на мен. Имай предвид, че чувствата ми са не по-малко наранени, когато те гледам в това състояние и не съм сигурна, че ще мога да издържа, ако аз трябва да поема основната грижа за семейството и децата ни.“
Ако мъжът прочете писмото, но просто го захвърли настрана, може на следващата вечер съпругата, след като се видят да го хване за ръката, да го погледне в очите и да му каже: „Скъпи, обичам те толкова много а и вярвам ти също мен – нали не искаш да си тръгна заради твоята безотоговорност? Сигурна съм, че ще покажеш колко много държиш на семейството си“.
Естествено, необходимо е жената да подкрепи думите си с действия, ако безотговорното поведение продължи. Временното изнасяне с настояване да се срещнат с приятел, роднина или брачен консултант може да е крайна, но неизбежна стъпка.
Ако все пак той/тя откликне и прояви желание да съдейства, върни се обратно у дома, но настоявай да се случи промяна.
Задължително въвлечете в този процес трета страна, която е загрижена за вас като двойка, а не някой, който показва предпочитание към някой от двама ви и е пристрастен.
Четвъртата стъпка, при наличие на партньор-егоист у дома, е да се въоръжим с търпение при положение, че партньорът ни изяви желание да съдейства и да освободим прошка
Бракът ни може да преживее истинска промяна, ако имаме насреща си човек, който изявява готовност да съдейства – тогава могат да се случат чудеса!
Нещо важно в тази насока – не очаквай мигновена промяна, но по-скоро бавна. В този момент е много важно да освободиш прошка към партньора си и да откажеш да го държиш вързан заради безотговорното поведение.
Все пак, промяната изисква изоставяне на лоши навици, а за това е необходима отчетност и евентуално – външна намеса.
Убеди се, че на ежеседмично ниво партньорът ти показва макар и малък прогрес, а ако се връща към лошите си навици, му напомняй с любящо отношение за решението му да се промени.
В заключение, стреми се да избягваш крайностите, при които или не споменаваш нищо на партньора си, ако се убедиш, че той е безотговорен, или пък го обвиняваш и натякваш за това поведение.
В крайна сметка безотговорността е лечима болест.
Обиждането на партньора – „ТИ си безотговорен“, „ТВОЯТА безотговорност“ – е равносилно на ваденето на оръжие и започване на война срещу брачния партньор. Как очаквате че ще отговори той/тя? „Ама разбира се, че ти правиш всичко, а аз съм безотговорен/на“. Предлагам ви ИЗПИТАН и работещ вариант, в който няма обиди и всички са доволни, щастливи и отговорни.
1. Изтрийте думата БЕЗОТГОВОРЕН от речника си. Това е обидна дума и вииииииинаги води до конфликти. Вместо това използвайте „по-малко отговорен“. Да не забравяме че не всички мъже могат всичко, някои просто не умеят да вършат така наречените „мъжки“ работи, както и не всички жени могат да готвят „като мама“.
2. По-отговорният партньор наема външен човек, който да компенсира липсата на ангажираност у по-малко отговорния партньор. Т.е. ако жената се излежава и не иска да върши домакинска работа, съпругът наема домашна помощница, която да чисти. Ако мъжът не похваща никакви строително-ремонтни дейности у дома, жената вика майстори да оправят бойлера, мебелите, течащата чешма и т.н.
3. Стъпка 2 неименуемо ще се отрази на семейните финанси, което е добър повод двамата да пристъпят към
4. Стъпка 4 – да седнат и да изговорят /споделят без обиди и каране/ кои са приоритетите им за изграждане на щастливо семейство. Това изговаряне може да стане и ПРЕДИ стъпка 2 в зависимост от ситуацията. Примерен разговор „За мен е важно да живеем в чист дом, да ни е приятно вечер да седнем двамата и да не се притеснявам че тънем в кочина…“, „Много по-хубаво и приятно ми е да се къпя когато душът не капе и не се налага да го държа с две ръце“, „Много обичам домашно сготвена храна…“. Ако има деца може да се наблегне на важността от хигиена поради микроби и болести. В разговорът трябва да се спазва правило 1, да няма обиди, а да се приеме фактът че не всички могат да правят всичко!
5. Обикновено такъв разговор е достатъчен по-малко отговорният партньор да започне да мисли как да зарадва другия и да „се стегне“. Но ако не подейства, двамата заедно трябва да решат кои пера от бюджета да орежат/намалят, за да могат да заплащат на чистачка или майстор. Това може да бъде по-малко пари за хобито на единия или другия, по-малко пари за „лични нужди“, скъсяване на почивките на море… и др. В един конкретен случай при прилагане на този метод съпругата сама предложи да харчи по-малко пари за лични дрехи и обувки, само за да има достатъчно да се плаща на чистачка. В друг случай мъжът се отказа от любимите си пържоли всяка вечер, само за да има средства да се плати на майстор да оправи ВиКто.
Последно – много от стъпките няма да се налага да се прилагат ако наистина успеем да отговорим на въпроса ЗАЩО той/тя постъпва така /както е описано по-горе в статията/. В 50% от случаите хората са просто изморени от работа, затова ако един човек се прибира крайно изморен ВСЕКИ ден от работа, може би е време да си смени работата?
Мая, истински се забавлявах с коментара 😉