Нека днес да поговорим за това какво е да имаш голямо семейство.

Голямо семейство? Да, именно – нека споделя с теб някои лични наблюдения по темата.

Нямам себе си за част от голямо семейство – със съпругата ми имаме едва три деца 🙂

При все това неведнъж ни се е случвало да усещаме презрителните погледи на околните, докато се придвижваме заедно:

“Ей, човече – какво е това – детска градина?”

Обществото ни е пълно с кисели индивиди, които сякаш желаят всичко около тях да се намира в статично състояние като малкия им свят, приемайки смеховете на забавляващи се деца и родители…

… за лична заплаха и обида.

Не дай си Боже детето ти да направи нещо необичайно, странно или неприлично – ще те направят на кайма.

Експертите обичат да повдигат въпроса за “свръхнаселеността” и “малкото ресурси” на планетата.

Загрижените организации за „семейно планиране“ пък надуват гайдите, че би било по-добре, ако родителите се замислят и раждат по-малко деца.

Майките и татковците с по-дълъг стаж разбират много добре, че детският свят е изпълнен с “малки несъвършенства в поведението”, за които можеш да си затвориш очите.

Още по-нетолерантна става картинката, ако подобни хора се окажат социални служители, или висшисти с диплома за отглеждане или образование на деца.

Мислете му тогава.

Колко от вас сте се сблъсквали с подобно отношение?

За някои е трудно да преглътнат факта, че на света има семейства, решили, че да са заедно и да градят семейна идентичност, за тях е по-важно от всичко друго.

Ами ако мама е решила да си остане в къщи?

Ихааа, гледайте какво става тогава – ще чуете коментари от сорта на:

• “Тя е зависима от мъжа си.”;
• “Домакините са емоционално нестабилни”, а може би и…
• “Мъжът сигурно е диктатор в семейството”.

Подобно отношение може да причини немалка доза дискомфорт у посветените майки и бащи, освен ако в даден момент не решат, че не трябва да им пука толкова от проявите на нетолератност от страна на обществото ни.

Сега…

Запиши си следващото изречение, особено, ако се чудиш дали да запазиш своето бебе…

Ако очакваш бебе, това е повод за празник, не за тревога!

Записа ли си го? Давай смело.

Ще почакам, няма проблем 🙂

Смятам, че човешките същества не са проблеми или досадни случайности.

За мен е радост да отпразнувам раждането на всяко бебе като дар от Бог за света! Още по-малко възнамерявам да се страхувам от бъдещето.

Защо да го правя?

Малтусианската теория се оказа абсолютен мит!

За желаещите да научат повече, преди около 200 години английският демограф и свещеник Томас Малтус се наложи с идеята си, че населението на света ще продължи да нараства, а производството на храна ще достигне своя краен предел, след което повечето хора ще загинат от глад и мизерия в края на 70-те години.

Е, добре дошли в 21 век – 2018 година, когато ставаме свидетели на следното:

С увеличаването на раждаемостта, просперитетът на планетата също се е увеличил!

Животът е станал драматично по-добър – през 1960, когато населението е било 3 милиона, средният доход на човек от населението на земята е бил 1 500 $, докато днес, когато минаваме 7 милиарда, той е нараснал до $ 9 000!

Без съмнение милиони хора по света страдат от недохранване, но това съвсем не е поради липсата на храна.

Производството на храни никога не е било по-високо – достатъчно жито се произвежда за всеки човек на планетата, за да консумира 3 500 калории дневно.

Глобално светът разполага с жито, което да изхрани 10 милиарда жители.

Ето защо икономистът Джулиан Саймън твърди, че нарастващото търсене на храна води до технологични иновации, което предизвиква нарастващо производство на агрокултури и цялостен просперитет на икономиката.

Нещо повече – според Саймън увеличаването на населението води до увеличаването в стандарта на живот за всички и оскъдността на ресурсите се преобръща в изобилие.

През последните години се радваме на изобилие от здраве и дълголетие!

До началото на 19 век, четири от всички десет деца са умирали преди да навършат 5 години.

Днес смъртността преди 5-годишна възраст е 6% и продължава да пада.

Преди 200 години продължителността на живота е била под 30 години.

Днес тя е 69 години и продължава да нараства!

Никога, никога човечеството не се е радвало на толкова голямо благополучие, въпреки че страданието продължава да бъде постоянен наш спътник.

Има достатъчно място за всички!

Наскоро “Тайм” и “Гардиан” публикуваха информация, че към днешна дата всички 7 милиарда жители на планетата могат да се съберат да живеят само в щата Тексас с не по-голяма плътност на населението от щата Ню Йорк!

Всъщност истинската заплаха за света не е свръх-населеност, а ниска раждаемост.

Днес населенията на развитите нации са статични или западащи.

Например, очаква се Европа и Япония да загубят половината от своето население до 2100 г., а 80 страни в света не разполагат с необходимия брой деца, за да се смени настоящото поколение (под 2.1 деца на жена).

За съжаление след 2040 г. броят населението ще започне да намалява.

Въпреки това онези, които искат да се контролира раждаемостта, продължават да плашат неосведомените и да харчат пари, убеждавайки ги, че има твърде много бебета на този свят.

Нека не им вярваме – поредното бебе на света не е пасив, а актив.

Не е проклятие, а благословение!

Перото ми през последните години е било посветено именно на онези, които са готови да изградят стабилни семейства.

Ето защо чувствам за свой дълг да посоча някои ползи от това да имаш повече деца, тъй като съм го преживял лично.

Та… да продължим с нещо шокиращо:

Децата не са толкова скъп ресурс!

Нека да започна с това, че да имаш последната електронна играчка, IPad, страхотни обувки или скъпа прическа, не могат да се сравнят с удовлетворението и щастието да имаш деца.

Макар и очевидна истина, повечето хора живеят сякаш това не е така.

“Изключително скъпо е да имаш повече деца.” – ми каза преди време един служител в голяма компания.

В същото време познавам немалко родители на три и дори на четири-пет деца, които поддържат доста по-нисък стандарт на живот, но са щастливи, че имат възможността да им се посветят.

Децата разширяват потенциала на своите родители!

Увеличаването на броя на децата в едно отговорно семейство разширява потенциала на родителите и търсенето на нови възможности, с които да се осигурят нарастващите им нужди.

Потенциалът на човек е буквално безграничен, ако разбира се той подходи отговорно към ситуацията и даже може да предизвика ограниченията на родната ни българска действителност.

Наличието на повече деца е един от най-силните стимулатори бащинското сърце на снабдител и майчиното сърце на утехата да се проявят в едно семейство.

Ето защо съвременните социологически изследвания определят класическите нуклеарни семейства като генератори на богатства!

Децата са актив!

Една простичка и забравена истина за последните 200 години, откакто правителствата са иззели функциите, принадлежащи първоначално на семействата – да бъдат финансово независими.

Повече деца означава повече човешка сила, която обединявайки ресурса си може да донесе повече финансови ползи и независимост за всички членове на семейството.

Малкият семеен бизнес е едно от най-мощните средства, с които разполага един дом, за да се справи с бедността.

Това разбира се означава родителите заедно с децата да впрегнат усилията си и заедно да воюват за тази независимост.

Децата се научават да живеят по-пълноценно с другите, когато произхождат от по-големи семейства

Ценности имат възможност да бъдат предадени, когато децата имат привилегията да израстват заедно и да са близо едни до други, а съзряването и мъдростта настъпват по-лесно.

Всеотдайност, несебичност, отговорност – голямото семейство създава предпоставки подобни добродетели да бъдат усвоени от децата, когато им се налага да споделят стаите си, да решават конфликти, да обединяват ресурсите си и да преодоляват трудности заедно.

Също така, децата имат възможност да се смеят по-често – та нали в големите семейства непрекъснато се случва нещо забавно!

Те стават по-уверени и с по-високо ниво на самочувствие и удовлетворение.

Тъй като са непрекъснато заобиколени от братя и сестри, децата се научават да служат на другите, да бъдат не вземащи, но даващи; научават се да правят по-реалистични преценки за събитията.

Поради факта, че родителите им не откликват на всяка тяхна прищявка, те се научават да правят разлика между насъщните нужди и прищявките, а също и да отлагат своите желания – едни от ключовите качества за реализиране на каквато и да е било форма на дългосрочен успех.

Сещате ли се за други такива ползи от многото деца?

Чувствайте се свободни – микрофонът е ваш!