Бебе – шести месец

Периодът след шестия-седмия месец е един от етапите на най-динамични промени в развитието на детето. Това е причината, поради която много авторитети в областта на детското развитие определят етапа като “период на откривателите”. Ето някои от най-вълнуващите промени, които ще наблюдаваш:

1. Цял арсенал от нови звуци. Това е един от най-удовлетворяващите моменти на родителството – да наблюдаваш как детето издава повече и повече нови звуци, а също и имитира твоите собствени, започвайки първо с гласните. В края на първата година (понякога дори и към деветия месец) е напълно възможно детето да започне да казва “мама” и “тате”, за радост на всички около него. Все пак, то ще започне да ги свързва с определена личност едва след края на първата година. Около 12 месеца говорът му ще става все по-сложен и забавен, ще се появят и първите жестове – детето ще започне да сочи определен предмет, когато го поиска; ще маха за “чао” или ще дава целувка. Всъщност, бебето осъзнава много повече, отколкото дори можеш да си представиш!

Ето какво можеш да направиш, за да насърчиш развитието на езика у детето:

– направи анализ на речника, който използваш. Крещиш ли на детето? Спри да го правиш – вместо това, обяснявай му нежно. Използваш ли телевизора, за да разширяваш речника на детето? Гледането на телевизия е абсолютно излишно през първите две години от живота. Детето се нуждае от внимание, от нежност и любов – говори му колкото се може по-често, дори и да не осъзнава напълно всичко. Неговото малко мозъче попива информацията с невероятна скорост. Непрекъснато посочвай предмети и хора и ги назовавй с действителните им имена. Предпочитай кратките думи. Когато детето назове предмета с дума, подобна на реалната, повтори ясно правилното звучене.

– не повтаряй бебешкото говорене. Детето трябва да се научи да възприема и възпроизвежда човешка реч, а не обратното – ти да научиш бебешки.

2. Имитация, жестове и мимика. Освен думите, които използваш, детето ще започне да имитира жестовете и движенията на лицето ти. Ще придобие съзнание за присъствието на предметите и хората, дори и когато ги няма наоколо.

3. ЛюбопитствотоЛюбопитството на детето представлява един естествен процес на развитие; катализатор, подтиквщ детето към действие. Любопитството (макар и с огромна доза предпазливост) трябва да се поощрява и окуражава, тъй като то съдейства за развитието на интелекта и е важен стимулатор на откривателството и движението.

Най-важното правило по отношение на любопитството е да се избягват крайностите – осигуряването на известен достъп до всичко наоколо ще стимулира възприемането на информацията и развитието на мозъка, но от друга страна, осигуряването на пълен достъп до всяка част от жилището или двора е доста рискована инициатива. Все пак, не обсипвай детето с поток от “не”-та и не го пошляпвай за това, че е проявило естествено любопитство.

4. Сядането Твоето бебе, най-вероятно, ще бъде способно да се задържи в седнало положение между шестия и деветия месец. Можеш да насърчаващ това желание, като го поставиш между възглавници или просто му помагаш да се закрепи в седнало положение. Седналото положение ще донесе на бебето огромно удовлетворение, понеже е нещо ново за него, а и ще му дава възможност да изследва още по-добре света около себе си. Нещо повече – много е вероятно, малко след като е забелязало как изглежда света от това положение, да започне да пълзи.

5. Пълзене и катерене.  Пълзенето не е характерно за всички бебета и дори не е свързано с прохождането, нито с по-нататъшното им развитие. Така че, не изпадай в ужас, ако твоето дете реши да прескочи пълзенето. По-голямата част от децата започват да пълзят някъде между своя седми до десети месец (и то нерядко с невероятна скорост). Друга понякога ужасяваща склонност на децата на тази възраст е катеренето – понякога дори и по мебелите.

6. Още повече движения с ръцете и пръстите. Някъде около деветия месец детето ще бъде вече способно да хваща предмети с палеца и друг пръст, вместо с палеца и трите си пръста. Ще започнат и още по-координирани движения между двете ръце – прехвърляне на предмет от едната ръка в другата, удряне на предмети един в друг, дори хвърляне предмет на земята. Едно от любимите му занимания ще бъде да дъвче предмети, да провира пръстите си през тях (ако са с дупки), да ги върти, разтърсва или изследва.

7. Изправянето и ходенето. Когато бебето установи, че да стоиш прав е нещо много забавно, то ще харесва тази позиция (разбира се, с помощта на възрастен). Следващото нещо, което ще направи, ще бъде ходенето от единия до другия край на стаята. Много нови родители се притесняват по въпроса за прохождането – кога ще започне и ще започне ли изобщо. Тези притеснения са напълно излишни – прохождането зависи от редица фактори, като ръста, генетичния код и темперамента, и е нормално да се случи някъде между осмия и четиринайсетия месец. Освен това, прохождането е напълно индивидуален процес.

8. Разширяване на зрителното поле. На възраст 7-8 месеца детето ще бъде напълно способно да съсредоточава очите си върху хора или предмети, намиращи се в другия край на стаята, макар и да не ги вижда напълно ясно. Освен това, ще изпитва огромна жажда да опознава света около себе си – предмети, цветове, личности.

Характерната за детето фаза на страх от отделяне през вторите шест месеца може да причини редица “трудни нощи” на родителя. Създаването на навици за сън е много важно – ако детето още не е имало възможност да заспива самичко на осем-девет месеца, това може да стане още по-трудно в по-нататъшните периоди. Дори и дете, което е заспивало напълно само, може да ти създаде проблеми като плаче и протестира, когато е време за сън.

Можеш да продължиш рутинните процедури, като хранене, люшкане или пеене, след което целуни бебето за “лека нощ” и го остави само. Ако детето изисква твоята намеса и през нощта, не бързай да откликваш – то през този етап от развитието си, всъщност, няма хранителни нужди, ако е било добре нахранено преди лягане.

Ако и след деветия месец детето продължава да изисква твоето присъствие преди заспиване или по време на сън, можеш да заемеш и малко по- радикална позиция. Избери подходящо време през уикенда, когато нито ти, нито детето сте уморени, и го остави да заспи напълно самичко, посрещайки го чак на следващата сутрин. Можеш само да влизаш от време на време и да проверяваш дали всичко е наред, но без да се подаваш на изкушението да приспиваш детето.

Когато се завърнеш на сутринта, обсипи го с прегръдки, целувки и много нежност, като го уверяваш в любовта си.

Не прилагай този метод, ако партньорът ти е срещу него, ако детето е болно, или ако в стаята е студено или горещо. Прилагайки този метод, детето най-вероятно ще бъде в състояние да заспива самичко още след втория ден.

Твоето дете ще започне да проявява интерес към различни видове играчки, но преди всичко, този интерес ще бъде насочен не толкова към самите играчки, колкото към света около него. Родителят днес е атакуван от множество маркетингови стратегии от страна на производителите на играчки, целящи да го убедят, че детето се нуждае задължително от техните продукти. Това съвсем не е така – веднага, щом започнеш да купуваш играчки на детето в този период от развитието, ще установиш, че то ще се занимава с тях за твърде кратък период от време – през останалата част ще си играе с чашки, щипки, пластмасови предмети и всичко, което му попадне под ръка.

Идеята, че са ти необходими невероятно много пари, за да отгледаш едно дете, е маркетингова стратегия, внушена ти чрез реклама. Детето може да съсредоточи вниманието си върху която и да е било играчка (дори и върху най-скъпата) за твърде кратко време, а освен това, не е изключено да хареса повече опаковката от самата играчка.

Все пак, ако решиш да купуваш играчки (вероятно, най-ценната част на играчките е многообразието на ярките им цветове и звуците, които издават), можеш да закупиш следното:

– дрънкалки, гумени играчки и кръгчета;

– въртящи се играчки, които се закачат на леглото;

– играчки с бутони за натискане, издаващи всевъзможни звуци и извършващи определени действия;

– картонени книжки с картинки – най-голямата полза от тях ще бъде не толкова съдържанието на книжките, колкото ярките им цветове и вълнението при разлистване на страниците. Ако трябва да бъдем честни, старите списания биха свършили също толкова ценна работа.

Избягвай следните играчки:

– плюшени играчки – добре е да ги забравиш поне за първата година. Тези играчки могат да събират прах, да си оставят козината и косата навсякъде, а също и да съдържат малки частички, които лесно могат да бъдат погълнати от любопитното дете. След първата година можеш да му ги предложиш, тъй като около деветия месец много деца навлизат във фаза, наречена страх от отделяне, а Мечо Пух може да се превърне в чудесен приятел, когато мама не е наоколо;

– играчки с остри върхове или такива, които съдържат малки частички (по-малки от три сантиметра), които могат да бъдат погълнати;

– обучаващи играчки за букви и цифри – те са напълно излишни на този етап;

– балони;

– играчки с боички, които са токсични.

Съвети за безопасността на детето

1. Научи детето как да “пада”. Когато детето започне да се закрепва в изправено положение, то няма да знае как да сгъва крачетата си и да се задържа. Можеш да му спестиш десетки ужулвания и наранявания, ако го научиш как да сгъва крачетата си и да кляка до пода, без да пада.

2. Бъди внимателен за разположението на предметите, намиращи се около детето. То, определено, не знае кое е безопасно за него и кое не. Дърпането на покривката е много вероятен сценарий, така че, бъди внимателен.

3. Направи пътешествие по пода, за да видиш какво се намира в обсега на детето.

– Бъди внимателен за нестабилни мебели, етажерки, столове, които биха могли да паднат върху детето. Провери дали наоколо има незащитени контакти. Ако се наложи, смени ги и сложи специални контакти и разклонители с вградена защита;

– Следи също за необезопасени или неизолирани кабели. Бъди сигурен, че наоколо няма предмети, които биха могли да бъдат погълнати от детето;

– Внимавай и за въжета или канапи, които биха могли да спънат детето или да се увият около него.

4. Открий «горещите» точки в твоя дом – печки, камини, радиатори, котлони. Добре е да бъдат създадени бариери, ограничаващи достъпа до тези точки. Запомни, че заради сигурността на детето е задължително никога да не оставяш без надзор горещи съдове на края на печката или котлона. Имай предвид, че децата могат да харесат копчетата и ръчките на печката – може би ще е добре да ги махнеш, докато се храните. Не оставяй горещи чаши на края на масата, особено ако е ниска и никога не носи гореща чаша и бебето в едно и също време.

5. Постави цветята на подходящо място. Ако имат възможността да достигнат стайните цветя, децата могат да ги унищожат и да ги напъхат в устата си. Много цветя могат да съдействат за възпаление на устната кухина, а други могат да бъдат дори и токсични. Почвата също е добре да бъде покрита с телена мрежа.

6. Ако живееш в къща и имаш плувен басейн, погрижи се за неговото обезопасяване.

7. Внимавай с излагането на детето на слънчева светлина. Бебешката кожа е много чувствителна на ултравиолетовите лъчи – по време на обедните часове, дори и петнайсет минути излагане на пряка слънчева светлина са достатъчни, за да допринесат за изгаряния. Избягвай това да става между 12 и 16 часа следобед. Използването на лосион срещу изгаряне (със защитен фактор поне 15) е задължително, като намазването става около час преди излагането на слънце.

Между шестия и осмия месец повечето деца имат склонността да се свързват много лесно с повечето хора, а също и да раздават щедро усмивки. Тази естествена ведрост и отзивчивост има тенденцията да действа успокояващо на много родители – лесното социализиране от страна на детето през този етап от развитието не означава, че родителят може да «поотпусне юздите» и да не прекарва достатъчно време в къщи.

Всъщност, липсата на общуване през първата година може да породи дълбоки наранявания и дефицити у детето. Също така, широката усмивка, която другите ще получават, не е доказателство, че детето се развива добре емоционално – без да бъдем негативни, искаме да те предупредим, че тя може и да не се задържи задълго, ако не прекарваш качествено време с детето (а белегът за качествено време се изразява до голяма степен в количеството)!

Освен това, само след броени седмици (към осмия-деветия месец) детето ще започне да навлиза във фазите, наречени «страх от отделяне» и «страх от непознати».

Страх от отделяне 
Може да се прояви по различно време през първата година, но не по-рано от шестия месец. Най-обичайните прояви са между осмия и дванадесетия месец – усмихващото се на всички до този момент дете ще започне да се чувства некомфортно (понякога дори доста разтревожено) около непознати хора. Когато то попадне в компанията на непознати, или познати, с които не се е виждало скоро, ще започне да плаче или да се вкопчва и гушка в теб. Ако детето не иска да се гушка в баба и дядо или леля и чичо, не настоявай да го направи и не позволявай на обидените роднини да прихванат синдрома на “голямото семейство” като държат на всяка цена да получат желаната усмивка. Просто им кажи да поизчакат за момент и да си поговорят с теб пред детето – много е вероятно, след като види тяхното благоразположение към теб, и то самото да се отпусне.

Страх от непознати 
Това е вариация на страха от отделяне, която се изразява в нарастващо нежелание от страна на детето да бъде отделено от родителя, или от този, който най-често се грижи за него. Майката, която е принудена да тръгне твърде рано на работа (или е предпочела да бъде на работа), може да се окаже неприятно изненадана, ако детето предпочита баба или гледачката пред нея. Това е един сериозен предупредителен сигнал, че между майката и детето липсва свързването – без него взаимоотношението между майката и детето може никога да не бъде развито пълноценно! Същото нещо се отнася с пълна сила и за бащите.

Страхът от отделяне и страхът от непознати могат да изкарат от баланс и най-посветените родители. Следващата стратегия ще ти помогне да преминеш през тази фаза възможно най-безболезнено:

1. Улови сигнала.
Преди всичко, се замисли защо детето действа по този начин. Ако то плаче от теб самия, прекарваш ли достатъчно време с него? Ако се плаши от леля или чичо, за тяхното мнение ли си загрижен повече, или за емоционалната сигурност на детето ти? Разпознаването на източника за състоянието на детето е първата стъпка към успешна реакция от твоя страна. Въздействието на страха от отделяне може да бъде много по-силно, ако детето е уморено или гладно.

2. Избягвай крайностите.
По отношение на отклика към нуждите на бебето съществуват две крайности – първата е: да козируваш като ефрейтор пред нуждите на бебето, да откликваш незабавно на всичките му сълзи и прищявки. Втората крайност е: да бъдеш напълно студен емоционално и незаинтересован какво в действителност се случва с детето. И двете реакции могат да подействат на момента, но ще осигурят негативни последствия в бъдеще.

3. Открий успокояващ предмет.
Мечо Пух, бяло одеало или подходяща играчка може да свърши идеална работа при успокояването на детето.

4. Знай, че тези фази представляват нормален етап от развитието на детето. Те рядко могат да бъдат избегнати, но може да бъде намалено тяхното въздействие.
Сигурността на едно дете означава, че ще трябва да помислиш какъв вид стол за хранене на детето ще купиш. Добре е високият стол да се въведе веднага, след като детето вече може да сяда и е преминало на твърди храни.
Следващите няколко съвета от Американската комисия по сигурността на продуктите ще ти създадат кратка и ясна представа за това, как да използваш високия стол, а също и какво трябва да има, за да си сигурен, че ще бъде безопасен.

При избора на стол виж за наличие на следното:
– два закопчаващи се ремъка – единият за кръста и другият, минаващ между краката; – ремъците не трябва да бъдат прикрепени за табличката; – ремъците да се закопчават добре и сигурно; – катарамата да може да се използва свободно; – краката на стола да бъдат стабилни; – увери се, че са налице застопоряващи устройства, които да гарантират стабилността на стола.

При използването на високия стол:
– винаги закопчавай бебето. Ремъците гарантират предпазването му от нараняване;
– никога не оставяй бебето на високия стол без надзор; – увери се, че си закопчал добре катарамата; – внимавай да не прищипеш ръцете на детето с катарамата; – дай на детето нещо да си играе, докато седи закопчано на стола.

Приучаването към пиене от чаша
Добре е тренировката на детето да пие от чаша да започне по-скоро рано, отколкото късно. Някои бебета, които не са насърчавани да се учат да пият от чаша, се привързват до такава степен към бутилките, че е много трудно да ги оставят, дори и след първата година. А това не е никак желателно, тъй като бутилките могат да се превръщат в източник на утеха и сигурност за тях и желание да ги следват непрекъснато.
Вторите шест месеца са подходящ период за усвояване на умението да се пие от чаша, но не действай под напрежение – това изисква добър контрол на главичката и умения за поглъщане на течност. Само едно на четири бебета успява да усвои това умение до деветия месец, а може и още шест месеца, докато течността отива по предназначение – в гърлото. Можеш да купиш пласмасова чаша с две дръжки или без дръжки – по твоя преценка.

Има също и удобна чаша с капаче, на която има дупка, но когато дойде ред да използва истинска чаша, възможно е да срещне затруднения при употребата й.

Проходилките
Проходилките представляват стол с колелца, чрез който бебето може да се придвижва само. С риск да бъдем обвинени в пропаганда от производителите на тези средства, ние не препоръчваме използването на проходилки, поради следните няколко причини:

1. Проходилките се оказват причинител на наранявания и охлузвания на детето, понякога съвсем сериозни, а в единични случаи и фатални. В някои страни, като Канада, те са дори забранени. В други страни, като САЩ, те се оказват причина за хиляди случаи на наранявания годишно.

2. Проходилките имат уникалното качество да потискат инициативата на детето да ходи само и могат да се окажат по-скоро задържащи, отколкото стимулиращи прохождането.