Темата за прошката ни вълнува дълбоко, когато носим душевни рани.

Може би сме били травмирани от собствените си неумели родители? Или сме били предадени, когато сме били вече зрели хора?

Понякога се опитваме да съкратим страданието си с „евтина прошка”, без да извървим дългия път на траура и работата, която се изисква, за да стигнем до истинското прощаване.

Научете се как да простите и за възстановяващата сила на прошката като кликнете тук!

Какво НЕ е прошката?

  • Прошката не означава да забравим
  • Тя не означава да отречем болката
  • Прошката е свободно решение и не може да се случи заради думата „трябва“
  • По-скоро е емоционално преживяване, отколкото морално изискване.
  • Да простим не означава да се върнем в изходна позиция – често това е напълно невъзможно, защото болката ни е променила.
  • Прошката не означава непременно да се помирим и непременно да се върнем във взаимоотношение. Понякога и това е невъзможно, защото сме загубили доверие.
  • Прошката не означава, че се отказваме от правата си.
  • Тя не е равна на това да оневиним другия и да снемем от него отговорността. Можем да разберем някой, който ни е наранил, но това не отнема вината му.

Какво Е прошката като процес и  съдържание?

Повече по темата може да намериш тук.

  • Прошката иска смелост, време и смирение. Не можем да я прехвърляме на Бог , нашата прошка ни принадлежи.
  • Прошката е решение за това, че няма да отмъщаваме.
  • Прошката е дълбоко състояние на мир вътре в самите нас. Приемане на това, че нещата са такива каквито са.
  • Прошката не зависи от това дали сме получили поправка от другия. Тя зависи само от нас.
  • Тя е надделяването на мира над гнева, на приемането над горчивината.
  • Никой не може да ни преведе по пътя към прошката, защото това е уникален личен път.
  • Прошката идва и когато спрем да очакваме нещо от другия , но се докоснем до собствените си ресурси и разберем, че това как ще живеем и как ще носим един човек в паметта си зависи не само от това какво той е сторил, а от това как ние сме преработили това.
  • Прошката е нужна на нас, не на другия. Понякога този, които ни е наранил просто няма капацитет да изпитва вина и да иска прошка. Прошката е нашата свобода, не неговата.
  • Прощаваме тогава, когато сме изчерпали всяка надежда в това, че някой ще се върне и ще поиска извинение. Оставяме тази детска илюзия и разбираме, че истинският мир е в нашите длани и в ничии други.
  • Прощаваме, защото можем да живеем в покой дори и никой друг освен нас да не се промени.
  • Прошката е на границата на психичното и духовното. Ап. Павел казва, че любовта не държи сметка за зло.
  • Най-трудно е да простим на себе си, защото в един траур винаги има дял и усещането за упрек към нас самите – за нашите грешки, за това, че не сме успели там, където е било важно и че сме изгубили нещо ценно.
  • Прошката идва тогава, когато разбираме до край, че ние сме стопани на своята градина. Че няма кой друг освен нас да отговаря за нашето щастие и пълнота. Това е същинската автономия.
  • Прошката е акт на висок личностен интегритет. Тя не означава, че не сме тъжни или че няма загуби. Тя е пускане на миналото и изграждане на повече мъдрост и смирение в нас пред лицето на бъдещето.
  • Прошката е люлката на надеждата в най-дълбок екзистенциален смисъл.
Opt In Image
Две книги за цената на една!
Не пропускай най-важната задача като родител!

Подобри своите отношения с децата у дома.

 

 

 

Tags: , , ,