Да си депресиран не е нещо, което можеш да контролираш.

Противно на онова, което много хора си мислят…

По-сериозно депресираните хора рядко биха предприели нещо, за да си помогнат сами.   Те страдат под похлупака на своите загуби (или погрешните възприятия спрямо тях).

Рано или късно всички ще преживеем загуби под една или друга форма. Тази идея напоследък остава потулена зад култа към дълголетието, избягването на болката и позитивното мислене.

Проблемът не е в самите загуби – това е естеството на живота.

Проблемът е в самото естество на депресията.

Нека да обясня…

Когато забележиш, че в поведението на твоя партньор се наблюдават резки промени и той изглежда депресиран, първата стъпка е да събереш подходяща информация.

Ако се информираш, ще увеличиш многократно успеваемостта в този труден процес. Ако не се информираш, можеш дори да спънеш възможността за възстановяване.

Какво точно се случва, когато си депресиран?

Да разберем депресията не е толкова просто.

Има много видове депресия, всяка със свои собствени причини и проявления.

Всъщност има три вида депресия…

Целта на тази статия не е да даде пълна информация за депресията, а да предложи бързи решения в подобни ситуации.

Първият вид депресия е функция на физическата болест. 

Ако си прекарал гнойна ангина например (и дори настинка), разбираш неприятните усещания и негативни емоции, свързани с болестния процес.

Губиш интерес към външния свят.

Искаш да лежиш през повечето време.

Това е естествен защитен механизъм на тялото, който те предизвиква да забавиш темпото, да се отпуснеш и да позволиш на имунната ти система да пребори болестта.

Вторият вид депресия се нарича често ситуативна депресия (реактивна) или накратко – дистимия. Този вид депресия произтича от болезнени събития в живота, които отключват негативните емоции на мъка и тъга.

Дистимия може да възникне при загуба на близък, преживяване на развод или дори при уволнение от работа. Срещал съм хора, които са преживявали дистимията дори и от съвсем безобидни на пръв поглед събития, като скарване с колега например.

Следващият вид депресия обаче не бива да се пренебрегва…

Третият вид депресия се нарича „клинична депресия“ (ендогенна, с други думи – произтичаща от тялото).

Контролните центрове в мозъка функционират независимо от съзнателните мисли и поради тази причина клиничната депресия може да бъде напълно независим процес, който не непременно се управлява от мислите.

Все повече доказателства има, че подобни психични състояния възникват в резултат на дисбаланс в химическите вещества, свързани с контрола върху настроенията.

Именно поради тази причина клиничната депресия е по-скоро физическа болест и е напълно възможно да се налага употреба на медикаменти, които се изписват от психиатър.

Когато попитах един психиатър с име извън страната за това как мога най-бързо да разбера дали клиентите ми имат клинична депресия, той сподели:

„Попитай ги дали могат да изключат ума си от тъжните мисли.„

Именно липсата на контрол върху мислите е най-вероятния белег, че човек се нуждае от антидепресанти, които да спомогнат за повишаването на нивата на серотонина и контролът върху центровете за настроенията в мозъка да се възстанови.

Цели семейства се разрушават заради липсата на разбиране по отношение на депресията. Някои от тях са дори прекрасни хора, постигнали огромен успех и притежаващи висока позиция в обществото.

Познавам хора, самоубили се поради факта, че никой от тях не е знаел за заболяването им и липсата на контрол върху самоубийствените мисли.

Кой може да помогне, ако моят партньор е депресиран?

Бих препоръчал да насочите партньора си към психиатър, ако установите следното:

• Усещане за мъка и тъга през по-голямата част от деня;
• Подчертано намален интерес във всички или в почти всички извършвани дейности;
• Значителна загуба на тегло или напълняване;
• Безсъние или повишена сънливост почти всеки ден;
• Свръхвъзбуда или отпадналост почти всеки ден;
• Умора или загуба на енергия почти всеки ден;
• Ниско самочувствие, както и прекомерна или необяснима вина;
• Намалена способност за мислене или концентрация;
• Повтарящи се мисли за самоубийство.

Най-малко пет от симптомите по-долу трябва да са присъствали за две седмици.

Все пак имайте предвид, че много медицински лица и психиатри не разполагат с необходимото време, за да навлязат в повече детайли за причините и корена на депресията. Те предписват основно лекарства, което при клиничната депресия е крайно необходимо, но обикновено засяга само симптомите.

За трайна промяна е необходимо да се достигне до корена на проблема.

Поради тази причина е подходяща практиката да се посети отделно психолог, психотерапевт или подходящ съветник/служител, който чрез помощта на съответния метод (например когнитивно-поведенческа терапия) да съдейства за промяна на перспективата по отношение на заобикалящата болните реалност.

Какво мога да направя, ако моят партньор е депресиран?

• Дай да се разбере, че ако той-тя говори, ти ще слушаш;

• Когато парньорът иска да сподели емоции, прояви искрен интерес;

• Осигурявай практична помощ без да се оплакваш;

• Бъди внимателен за самоубийствени тенденции;

• Стой във връзка с психиатър или намери такъв;

• Окуражавай партньора си без да го/я обвиняваш.

Какво не бива да правим, ако нашият партньор е депресиран?

• Не обяснявай, че няма за какво да се притеснява;

• Не обвинявай, не обиждай и не прави предварителни заключения;

• Не казвай, че всичко ще бъде наред – депресираният ще се усети още по-неразбран;

• Недей да твърдиш, че проблемите произтичат от семейството му/й;

• Спри да даваш съвети, научи се да слушаш.

Най-важното качество, което е необходимо да развиеш – състрадание.

С много посвещение, търпение и в някои случаи – поставяне на ясни граници за посещаване на лекар, тъмната сянка на депресията може да бъде преодоляна.