домашно образование

Напоследък в медиите и виртуалното пространство все повече се дискутира т. нар. домашно образование, а именно: формата на образование на децата, при която единият или и двамата родители са изцяло въвлечени в този процес, а обучението се провежда в къщи. Това е вариант на образование, заобиколен от множество митове и погрешни схващания. Макар този метод да продължава да дава високи резултати, както в академичен аспект, така и по отношение на социализацията с другите деца и реализацията в живота, много хора все още не виждат позитивните страни на тази система или имат субективно отношение относно нейната същност.

Възникване на домашното образование
Домашното обучение е обучение по образователна програма извън училищната система и е съществувало винаги през вековете. По време на Средновековието образованието в Европа не е било задължително и този период е родил един от най-великите умове на човечеството, образован в къщи. Същото важи и за Америка – след заселването на новия континент децата са били образовани в къщи основно от родителите си или от страна на частни учители. Според някои учени (д-р Реймънд Муур) периодът с незадължително образование бележи най-високо ниво на образованост на населението в САЩ!

Оказва се, че едни от най-великите лидери, изобретатели, предприемачи, атлети и гениални умове на човечеството са били образовани именно в къщи – ето някои от тях:

* Александър Велики (356-323) г. пр. Хр., обучаван от собствения си баща и под менторството на Аристотел;
* Жана Дарк (1412-1431 г.) – френска жена-лидер, един от най-великите военоначалници в историята, обучена в къщи от майка си;
* Леонардо Да Винчи (1452-1519 г.) – италиански художник и изобретател;
* Исаак Нютон (1643-1727 г.) – най-великият физик в историята
* Блез Паскал (1623-1662 г.) – французин, един от най-големите математици и философи, обучаван от баща си;
* Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) – известен германски композитор, обучаван от баща си;
* Клара Бартън (1821-1912 г.) – създателка на американския Червен кръст;
* Александър Греъм Бел (1847-1922 г.) – откривател на телефона, обучен в къщи от глухата си майка;

* Пафнути Чебишев (1821-1894 г.) – един от най-големите руски математици;
* Дитрих Бонхофлър (1906-1945 г.) – немски християнски мислител и идеолог, убит от Хитлер заради това, че говорел и проповядвал открито срещу него;
* Томас Едисон (1804-1896 г.) Майка му го извежда извън училищната система на 7-годишна възраст и започва да го обучава у дома, след като е бил обявен за безнадежно глупав от своя учител; най-плодовитият откривател в историята;

* Чарлз Дикенс – известен английски писател;
* Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) – най-великият политик на 20 век;
* генерал Дъглас МакАртур – водещ американски генерал на 20-век, обучаван в къщи от майка си;
* Андрю Карнеги (1835-1919 г.) – известен американски бизнесмен и филантроп;
* Фердинанд Порше (1875-1951 г.) – германски конструктор, създател на автомобила Порше;
* редица американски президенти, мислители и лидери – Томас Джеферсън, Джеймс Монро, Ейбрахам Линкълн, Джон Адамс Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Джеймс Мадисън, Патрик Хенри, Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, Марк Твен, Джордж Бърнанд Шоу, Франк Райт и мн. др.

Съвременното движение за домашно училище възникнало през 60-те години на 20 век в Америка, като скоро след това почти изчезнало и било възродено през 70-те години. Отправната точка била решението за премахването на молитвата от държавните училища. Това решение запалило искрата на движение за домашно обучение, макар по онова време то да било незаконно в 45 щата. Законите бавно се променяли и до 1993 година всичките 50 щата (Neal, 2006) признали правото на родителите да обучават децата си в къщи. Все повече хора започнали да виждат ползата от това обучение и броят на практикуващите го продължава да нараства, а докладите по образованието на държавния департамент на САЩ  сочат, че броят на учениците, получаващи образованието си в къщи, се е увеличил от 850 000 през 1999 г. на 1,1 милиона през 2003 г. (Fagan, 2007)

Идеята започва да придобива все по-голяма популярност и да се развива непрекъснато. Въпреки първоначалната съпротива от страна на държавните власти в Съединените Щати, днес това е най-динамичното образователно движение в страната, което продължава да расте с 15% годишно. То набира скорост и в други страни, като Канада, Австралия, Франция, Мексико, Южна Африка, Англия, почти цяла Източна Европа и много други, включително и Русия.

Причини за домашното обучение
Мариет Улрих (2008) дава много добро описание на причините, поради които много семейства днес избират да образоват сами децата си. Макар насилието в училище да е един от водещите фактори при избора на тази система, съществуват и много други причини за това. Статистиката сочи, че 31,2% от родителите, обучаващи децата си у дома, казват, че „загрижеността им относно училищната среда“  е била основната причина в полза на домашното обучение, докато 16,5% са заявили като причина „неудовлетворението си от академичната подготовка в училищата“, 29,8 % са казали, че „желаят да дадат религиозно и морално обучение“ на децата си, 6,5% са изтъкнали като причина това, че „детето им има специфични физически или психични здравословни проблеми“, 7,2% – че „детето им има други специфични нужди“, а 8,8% посочват „други причини“ (Fagan, 2007).

Академични постижения на учениците, обучавани у дома
Интересно е как хората правят предварителни заключения по отношение на домашното училище, преди да са се запознали с фактите. Някога децата, обучавани у дома в Америка, са били от „семейства на бели, от средната класа или на религиозни общности“, но вече не се ограничават само до тях (Greene & Greene, 2007, стр. 1). През последните години рязко е нараснал броят на децата от афро-американски произход, които се обучават в къщи („Black“, 2006, стр. 1). Според проучването „Техните силни страни: американски деца, обучавани вкъщи“ резултатите при децата, обучаващи се в къщи, не показвали значителни различия въз основа на тяхната раса или малцинствена принадлежност – при всички тях (бели ученици и представители на малцинствата) резултатите в 12 клас били около 87% (Klicka, 2006, стр. 1)! Съвсем различна е ситуацията при държавните училища, където се наблюдава дълбок контраст между постиженията на осмокласниците – при белите ученици те са 57%, докато при чернокожите и испаноговорящите – 28% по отношение способностите за четене (Klicka, 2006, стр. 1).

Статистиката говори благоприятно не само за ученици от малцинствата, обучавани в къщи, но и за всички ученици, без значение на демографията им. Посоченото по-горе проучване, завършено през 1997 г., включвало 5 402 такива деца и потвърдило, че средните резултати на обучаващите се у дома са били по-високи “с около 30-37% по всички предмети” от тези на децата в държавните училища (Klicka, 2006, стр. 1).

Домашно-обучаваните ученици следват паралелно своите връстници от държавното училище. Около две-трети продължават образованието си, а една трета постъпва директно на работа (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997).

Освен отличните резултати на стандартизираните тестове, поради гъвкавата природа на домашното обучение, средно-статистическият ученик, обучаван в къщи, има възможността да се дипломира на 16-годишна възраст и да отиде в колеж (Neal, 2006, стр. 2). Направени са проучвания, за да се сравни обстановката при домашното обучение с тази в държавното училище по отношение на разстройствата, като дефицит на вниманието и хиперактивност. Те са показали, че родителите, обучаващи децата си у дома, са осигурили повече време, „ангажирано с академична работа“, в сравнение с държавното училище, което прави домашното обучение по-полезно за детското развитие (Duvall, 2004, стр. 12).

Поради това увеличение на академичните резултати, не е чудно, че колежите се опитват да наберат повече деца, обучавани у дома, поради високите им резултати, съчетани със самодисциплина за довършване на задачите. В статия, разпространявана между персонала на колежите относно ползите от полагането на специални усилия за набиране на деца, обучавани у дома, Грийн и Грийн казват: „Вярваме, че населението, обучаващо децата си у дома, представлява плодородна почва за усилията на колежите за набиране на студенти, тъй като предлага голям брой умни студенти с широк образователен, личен и семеен опит“.

Въпросът за професионалната квалификация на родителя
Опонентите на домашното обучение вярват, че родителите нямат способността да обучават по същия начин, както един дипломиран учител. Опитът и фактите обаче доказват, че родителите имат способността да обучават детето си във всеки клас, особено в началните класове на образованието. Учебниците за домашно обучение също са написани с ръководство за родителя и насърчават самостоятелната работа на ученика.

При домашното обучение децата имат възможности, които липсват в традиционната класна стая. Ако ученик иска да зададе въпрос в клас, може времето да не е подходящо за това или учителят да е твърде зает, за да му отговори. В къщи, ако детето има въпрос, може да се отдели време, за да му бъде отговорено или ако родителят не знае отговора, да го потърси. Никой няма всички отговори, дори учителите – в крайна сметка и на тях се налага да правят справки, особено във века на непрекъснато актуализираща се информация.

В подкрепа на родителите, желаещи да учат децата си от горните класове, съществуват ресурси в тяхна подкрепа, като онлайн или кореспондентни курсове, кооперативи и занятия в обществените колежи (Fagan, 2007, стр. 1). С тези занятия учениците се ползват от  предимствата на учител, опитен в областта, и обикновено получават достъп до специфична помощ от страна на учителя. Това много прилича на онлайн-курсовете, които се предлагат от обществените колежи.

Проучванията и практическият опит разкриват, че не дипломираните учители, а посвещението и здравата работа на родителя предизвикват впечатляващите резултати на домашно-обучаваните деца. Статистически се оказва, че децата, имащи родители с учителска диплома, постигат същите резултати като на онези деца, чиито родители не притежават такава и дори малко по-високи! (Lawrence Rudner. Scholastic Achievement and Demographic Characteristics oh Home School Students in 1998 Education Policy Analysis.)

Проучването „Техните силни страни: американски деца, обучавани в къщи“ установило също, че резултатите на учениците, обучавани в къщи, варирали около 86%, „независимо от законите в щата“ – без значение дали липсват такива наредби, или дали те са доста обширни и подробни (Klicka, 2006, стр. 2). Тази статистика показа, че наредбите във връзка с тестовете, образователната степен на родителя (която може да варира от гимназиална диплома до сертификат за учител или бакалавърска степен в друга област), законите за задължителна посещаемост и други – всичко това не повлиявало по никакъв начин върху резултатите, получени на тестовете.

Социализацията и домашното образование
Един от най-често изтъкваните и според мен – напълно необосновани аргументи срещу домашното училище е факторът социализация.
Напълно съм съгласен, че за да бъдат продуктивни членове на обществото, необходимо е децата да общуват с други хора, без това да са непременно техните връстници. Най-естествено и нормално за децата е на първо място те да се социализират със своите родители, с баба и дядо, роднините, с братята и сестрите от семейството си и с други деца наоколо.

Общуването с връстниците не е на всяка цена продуктивен процес, тъй като след своето завършване на училище децата рядко работят само с връстници, а по-скоро с хора, обхващащи значително широк спектър от възрастови групи. Не вярвам, че социализирането представлява пасване с деца на същата възраст, ако на тях им липсва морален компас, чувство за правилно и грешно или уважение към учителите и хората в позиция на власт. Когато децата са малки, за тях е трудно да различат от кои деца да странят. Именно тук се проявява натискът на връстниците и децата искат да подражават на поведението им, за да паснат в групата и да получат одобрението на околните.

Откритията сочат отново и отново, че повечето домашно-обучавани ученици са въвлечени в многообразни дейности, взаимодействат си със широк спектър от хора и оказват позитивно влияние върху своите общности. Опитът е показал, че тези деца са добре социалиазирани и способни да създават дълготрайни приятелства, надхвърлящи възрастовите и културни ограничения (Brian Ray, Strengths of Their Own – Home Schoolers Across America, NHERI, 1997). Установено е също, че децата, завършили домашно обучение, които са били изложени на тези възможности за социализация, са показали същите способности за оцеляване и принос към обществото, както техните връстници от държавните училища.

Домашното образование е една необходима възможност. То е доказало статистически, че е метод на обучение, чиито резултати надвишават тези в държавните училища. Децата, получили домашно образование, са доказали себе си в колежите и по-късно в реалния живот. Често се спори относно квалификацията и социализацията, но аргументите просто не са достатъчно научно издържани. Нека стане ясно, че с този материал не критикувам традиционните форми на образование, а защитавам въвеждането на домашното образование като необходима и здравословна алтернатива на държавното и частното образование.

На снимката: председателят на „Асоциацията за домашно образование“ Петър Порумбачанов с двете от четирите си деца.

Opt In Image
Запиши се за бюлетина "Семейни новини"!
Стани абонат на блога ни и ще получиш достъп до:
  • безлатни статии от практиката, в които споделяме от практиката по какъв начин нашите клиенти се справиха с кризата в семейните отношения;
  • текущи промоции - обикновено с огромна отстъпка от редовната цена!
  • регулярни безплатни съвети, които можете да свалите и приложите веднага. Намаляват семейните конфликти - гарантирано!
  • новини за предстоящи наши продукти и събития;
  • безплатни съвети за семейството/отглеждането на децата почти всеки ден...

*Ние събираме, съхраняваме и обработваме Вашата лична информация според тази Политика за поверителност.

 

Tags: