3 грешки, които родителите правят при емоционални изблици

„Когато детето ми избухне, не знам дали трябва да съм още по-строг, или просто спокойно да изчакам да му мине.“

Това е един доста често задаван въпрос от страна на родителите по време на разговорите ми с тях.

Те си го задават не защото не са добри родители, а защото в напрегнат момент е много трудно човек да прецени какво наистина помага.

Истината е, че повечето родители реагират в резултат на напрежението в момента, а не според реалната нужда на детето.

И точно там често се появяват грешките.

• реагираме прибързано;
• не обръщаме внимание на това, което стои зад поведението на детето;
• оставяме ситуациите да се повтарят;
• не се стараем да предотвратяваме нашите изблици.

Затова родителите имат нужда не само от добри намерения, а от по-ясно разбиране какво всъщност показва поведението на децата, и как да реагират така, че да подобряват, а не да влошават ситуацията.

Проблемът не е само в изблика, а в начина, по който го разбираме

Когато едно дете крещи, плаче, тръшка се, затваря се в себе си или избухва рязко, вниманието ни естествено отива към самото поведение.

Но по-важният въпрос е:

„Какво стои зад това?“

Неща, които е важно да имаме предвид:

• претоварване;
• липса на умения за саморегулация;
• силна тревожност;
• нужда от внимание и свързване;
• напрежение в семейната среда;
• трудност в училище или в отношенията с други деца.

Затова първата ни задача е да разберем какво поведението на детето се опитва да ни каже.

Къде родителите най-често грешат?

Следващата стъпка е по-трудна, но решаваща.

Кои реакции на родителя изглеждат естествени, но всъщност задълбочават проблема?

Тук най-често се появяват три грешки:

• реагираме според моментната емоция;
• надяваме се, че всичко ще мине от само себе си;
• опитваме се да спрем поведението, вместо да изградим умението зад него.

И тогава идва важният въпрос:

Какво да направим вместо това?

Понякога родителят реагира по определен начин, заради умората си; понякога заради страха, че изпуска нещата – причините могат да бъдат безбройни.

Но… много често детето има нужда просто от по-спокойно присъствие, по-добра преценка и по-целенасочена подкрепа.

Именно тук започва реалната работа.

Три главни грешки

Една от най-големите опасности е да действаме автоматично, без да си дадем време да разберем какво реално се случва.

Затова е важно да забележим най-честите капани, в които попадаме по време на емоционален изблик.

Ето три ключови грешки, които много родители допускат, макар и с добри намерения:

• Реагираме с повече емоция, отколкото с яснота – повишаваме тон; говорим рязко; опитваме се да спрем изблика със сила, вместо първо да внесем спокойствие;
• Надяваме се, че ще му мине от само себе си – омаловажаваме честотата; чакаме прекалено дълго; не следим дали поведението вече влияе на дома, училището и отношенията;
• Опитваме се да спрем поведението, вместо да изградим умението – искаме детето просто да престане; пропускаме, че то може още да не умее да назове, понесе и регулира емоцията си.

Когато съумеем да видим грешката си по-ясно, ще започнем да реагираме по-зряло и ефективно.

Яснотата идва преди реакцията

Тук е един от най-ключовите моменти, и от най-важните въпроси.

Разбирам ли правилно какво показва това поведение?

Когато родителят няма яснота, той лесно се лута между прекалена строгост, прекалено изчакване и чувство за вина.

Когато има яснота, реакцията става по-спокойна, по-точна и по-полезна.

Запитайте се честно:

• това подобрява ли се, или се повтаря по един и същи начин;
• детето има ли липсващо умение, което още не е изградено;
• влияе ли това поведение на дома, училището и отношенията му с другите.

Да бъдем първо стабилни, после насочващи

Това е основата на всичко.

Децата не се успокояват най-напред от инструкции. Те се успокояват най-напред от присъствие.

Ако искаме да помогнем по време на емоционален изблик, е нужно първо ние да донесем това, което детето още не може да направи само. По-образно казано, необходимо е:

• спокойствие в начина, по който говорим;
• самоконтрол в напрежението помежду ни;
• яснота какво се случва зад поведението;
• търпение, докато детето учи нови умения;
• подкрепа не само в кризата, но и извън нея.

Не е нужно да търсим съвършена реакция. Нужно е да търсим правилна посока. Именно там започва истинският напредък.

Заключение: не търсете перфектна реакция, а правилна посока

Емоционалните изблици не означават автоматично, че има сериозен проблем. Но не бива и да бъдат подценявани.

• наблюдавайте какво стои зад поведението;
• реагирайте по-спокойно и по-ясно;
• изграждайте умения, а не само спирайте изблици.

В крайна сметка въпросът не е само как да реагирате в този момент, а какво показва това поведение и как да помогнете на детето си да изгради нещо по-зряло и по-стабилно.