Някак си в съвременната култура сме останали с впечатлението, че доказването пред другите ни носи точки пред тях.

Особено, ако става въпрос за някой, който уважаваме или е уважаван член на обществото.

Ние изтъкваме постиженията си…

Уменията си…

Притежанията си…

Вярваме, че по този начин ще заслужим неговото или нейното възхищение и одобрение.

Вярваме също, че ще бъдем по-добре приети в клуба на останалите, ще се чувстваме обичани и ще споделяме какви приятели имаме.

За съжаление нещата не работят по този начин!

Съревнованието с другите не създава близост.

Пълноценните взаимоотношения са резултат от:

  • искреност;
  • доверие;
  • уязвимост.

За съжаление, добрите приятелства не се градят само с тим-билдинги.

Opt In Image
Видяхте ли новия ни наръчник за успешни взаимоотношения...
... "СВЪРЗАН ОТНОВО"?

Как да преодолеем ефектите от изолацията, изграждайки качествени, удовлетворяващи и дълготрайни взаимоотношения?

Картината, която се опитвам да ти нарисувам, е вероятно различна от идеята на много гуру-учители в сферата на личностно развитие, издигащи света на бляскавия успех и славата над всичко.

В този свят не можеш да бъдеш слаб.

Не можеш да си уязвим.

И… разбира се, приятелствата в този свят рядко остават дълготрайни.

За съжаление този погрешен модел може да се прехвърли и върху други наши взаимоотношения…

Ако сме „слабата страна“ в едно взаимоотношение, можем да се опитаме да бъдем „силната“ в други и да завършим с небалансирани и неискрени приятелства.

Възможно е да се окажем близки с хора, които да „гледат на нас отгоре“ и да им е трудно да ни оценят. Те обичат да ни съветват и дори да ни използват несъзнателно.

Гледането отгоре обаче не решава проблема, защото другата страна започва да се чувства пренебрегната и да задържа гняв към „силния“ във взаимоотношенията.

Тогава можем да се стремим към съревнование с него/нея, за да докажем, че не сме отдолу, а това изморява.

Звучи ли ви познато?

Ние сме изцяло отговорни затова, че сме позволили това да се случи.

За щастие, това състояние е поправимо, когато се проведе честен и открит разговор и се изяснят бъдещите очаквания!

Всяка една от страните е отговорна за своите грешки и от поемането на конкретни ангажименти се определя дали ще се качите на следващото ниво.

Наскоро клиент, с който работя, сподели наблюденията си, че не се притеснявам да споделя личните си борби и падения.

Всъщност правя това съвсем съзнателно…

Когато споделя лична слабост с другите, на тях им е по-лесно да се свържат с мен, защото вероятно и те се борят със същото.

Тази атмосфера на споделяне създава близост и дълготрайни взаимоотношения.

Ако сме винаги „силни“ и не споделяме своите нужди, ние не се развиваме и се подготваме за повтаряеми падения.

В същото време ние се нуждаем от хора около нас, които да ни валидират, насърчават и ни предизвикват да се променим.

Тези приятели биха били честни с нашите падения, но без да ни обвиняват.

Какво богатство е това!

Взаимоотношенията не се градят на базата на „мерене на мускули“, а на откритост и уязвимост.

Съревнованието отдалечава хората.

Ето някои характеристики, за които можеш да следиш в твоите взаимоотношения с околните:

А. Зрялост. Колко зрели са хората, с които взаимодействаш?

Б. Реалност. Сигурен ли си, че ги познаваш добре в различни ситуации? Открити ли са те с теб? Налага ти се да правиш неща, които не искаш, заради тях?

В. Отговорност. По какъв начин действат, когато сгрешат? Извиняват ли се и променят ли поведението си спрямо теб?

Г. Репутация. Какво казват другите за тях?

Д. Отношение. Обвиняват ли хората или обстоятелствата за проблемите си?

Въпроси, които да си зададеш днес:

  • „Колко уязвим си в твоите взаимоотношения?“
  • „Колко открити са другите с теб?“
Opt In Image
Видяхте ли новия ни наръчник за успешни взаимоотношения...
... "СВЪРЗАН ОТНОВО"?

Как да преодолеем ефектите от изолацията, изграждайки качествени, удовлетворяващи и дълготрайни взаимоотношения?

Ще оценя твоите коментари по-долу…

 

Tags: ,