Някак си в съвременната култура сме останали с впечатлението, че доказването пред другите ни носи точки пред тях.
Особено, ако става въпрос за някой, който уважаваме или е уважаван член на обществото.
Ние изтъкваме постиженията си…
Уменията си…
Притежанията си…
Вярваме, че по този начин ще заслужим неговото или нейното възхищение и одобрение.
Вярваме също, че ще бъдем по-добре приети в клуба на останалите, ще се чувстваме обичани и ще споделяме какви приятели имаме.
За съжаление нещата не работят по този начин!
Съревнованието с другите не създава близост.
Пълноценните взаимоотношения са резултат от:
- искреност;
- доверие;
- уязвимост.
За съжаление, добрите приятелства не се градят само с тим-билдинги.
Картината, която се опитвам да ти нарисувам, е вероятно различна от идеята на много гуру-учители в сферата на личностно развитие, издигащи света на бляскавия успех и славата над всичко.
В този свят не можеш да бъдеш слаб.
Не можеш да си уязвим.
И… разбира се, приятелствата в този свят рядко остават дълготрайни.
За съжаление този погрешен модел може да се прехвърли и върху други наши взаимоотношения…
Ако сме „слабата страна“ в едно взаимоотношение, можем да се опитаме да бъдем „силната“ в други и да завършим с небалансирани и неискрени приятелства.
Възможно е да се окажем близки с хора, които да „гледат на нас отгоре“ и да им е трудно да ни оценят. Те обичат да ни съветват и дори да ни използват несъзнателно.
Гледането отгоре обаче не решава проблема, защото другата страна започва да се чувства пренебрегната и да задържа гняв към „силния“ във взаимоотношенията.
Тогава можем да се стремим към съревнование с него/нея, за да докажем, че не сме отдолу, а това изморява.
Звучи ли ви познато?
Ние сме изцяло отговорни затова, че сме позволили това да се случи.
За щастие, това състояние е поправимо, когато се проведе честен и открит разговор и се изяснят бъдещите очаквания!
Всяка една от страните е отговорна за своите грешки и от поемането на конкретни ангажименти се определя дали ще се качите на следващото ниво.
Наскоро клиент, с който работя, сподели наблюденията си, че не се притеснявам да споделя личните си борби и падения.
Всъщност правя това съвсем съзнателно…
Когато споделя лична слабост с другите, на тях им е по-лесно да се свържат с мен, защото вероятно и те се борят със същото.
Тази атмосфера на споделяне създава близост и дълготрайни взаимоотношения.
Ако сме винаги „силни“ и не споделяме своите нужди, ние не се развиваме и се подготваме за повтаряеми падения.
В същото време ние се нуждаем от хора около нас, които да ни валидират, насърчават и ни предизвикват да се променим.
Тези приятели биха били честни с нашите падения, но без да ни обвиняват.
Какво богатство е това!
Взаимоотношенията не се градят на базата на „мерене на мускули“, а на откритост и уязвимост.
Съревнованието отдалечава хората.
Ето някои характеристики, за които можеш да следиш в твоите взаимоотношения с околните:
А. Зрялост. Колко зрели са хората, с които взаимодействаш?
Б. Реалност. Сигурен ли си, че ги познаваш добре в различни ситуации? Открити ли са те с теб? Налага ти се да правиш неща, които не искаш, заради тях?
В. Отговорност. По какъв начин действат, когато сгрешат? Извиняват ли се и променят ли поведението си спрямо теб?
Г. Репутация. Какво казват другите за тях?
Д. Отношение. Обвиняват ли хората или обстоятелствата за проблемите си?
Въпроси, които да си зададеш днес:
- „Колко уязвим си в твоите взаимоотношения?“
- „Колко открити са другите с теб?“
Ще оценя твоите коментари по-долу…
