Днес искам да ви разкажа една история:
„Майка се прибира в къщи и вижда трите си дъщери скарани. Пита какво се е случило при което Дея отказва да говори и се заключва в стаята си, близначката й Мила повишава глас и обяснява, колко е несправедливо и как тя и само тя трябва да получи портокала, а малката Соня изпада в ридания. Единственото, което майката разбрала било, че спорът е кой да получи единственият портокал стоящ на масата………“
Какво би казала майката в тази ситуация? Аз си мисля за следните сценарии:
- След като се карате, никоя от вас няма да получи портокала;
- Нека да разделим портокала по равно между трите ви;
- Тази, която е яла най-малко портокали заслужава да го вземе;
- Докато не се разберете помежду си, никой няма да яде портокал.
А вие? Как бихте постъпили в тази ситуация?
Ето как завършва нашата история:
“ ………….. след дългия и уморителен ден, майката отделила специално време, за да поговори с всяка една от дъщерите си насаме, никак не харесвала тези моменти, в които напрежението се усещало осезаемо във въздуха, затова решила да вземе нещата в свои ръце. Тогава открила нещо много интересно – Дея искала да направи сладкиш изненада, с който да посрещне баща си след работа. Соня имала проект в училище, за който трябвало да посади семена и да следи тяхното развитие. Чула от приятелка, че като посадиш семки от портокали, израствало много красиво растение и тя нямала търпение да се увери в това. Мила просто искала да изпие чаша пресен портокалов сок след дългото учене по испански.
Майката събрала трите дъщери и развълнувано обяснила, че има решение за техния спор.
Какво било решението?
- Дея получила кората от портокала за ароматният си сладкиш;
- Мила изпила дълго чаканата чаша пресен портокалов сок, а…
… двете сестри помогнали на Соня да засади в малка саксия трите семки от портокала.
Вечерта завършила с много смях и забавление пред камината с чаша топъл чай и парче ароматен сладкиш с портокалови корички.“
Много харесах тази история, понеже тя ясно илюстрира, какво е да си медиатор.
Той има:
- способността да изслуша страните, да идентифицира сърцевината на спора;
- да открие потребностите на страните (защо за тях е толкова важно да спечелят спора);
- да подпомага спорещите да мислят за най-много варианти, по които биха могли да разрешат спора и не на последно място…
- съдейства за подобряване на комуникацията и взаимоотношенията между тях.
Казват че конфликтът е нещо естествено и нормално, тъй като той стои в основата на всяка промяна, но защо когато чуем думата „конфликт“ не се хвърляме с радост да го разрешим, както сърфиста хваща вълната, а оставаме с онова неприятно усещане за „буца в корема“?
Може би причината е, че досега сме били губещата страна в спора или дори да сме постигнали онова, което сме желали, все още си спомняме с горчивина за нарушената комуникация и прекъснатото взаимоотношение.
Да се научим да управляваме конфликтите, така че всеки да е доволен и те да служат за стъпало в развитието на взаимоотношенията ни е цяло изкуство, но е възможно всеки един от нас да усвои това изкуство. Pодобно на пианист, който ежедневно се упражнява, всеки един от нас може да се научи с практика.
Може би ще попитате: “Откъде да започна?“
Ако имате спорна ситуация, която стои пред вас като препятствие, което ви е трудно да прескочите, спира ви по пътя и ви държи в клопка…
… потърсете медиатор той може да ви помогне да продължите напред.
