Четейки наскоро едно проучване за криза в брака с облекчение въздъхнах, че бракът ни е прескочил вече 10-тата, най-трудна година, според учените в изследването. Можем да очакваме спокойно покачване на семейното удовлетворение в следващите години 🙂
Вълнуващо беше, когато в един момент наскоро забелязах, че седим на пейка с мъжа ми, а всичките деца вече карат колела сами… облякоха се почти сами, помагаха си един на друг… Уау, след 10 години усилия, безсънни нощи, три вида памперси…, сега стоим на пейка без никой да ни вика!
Хей, приятели, няма да се отказваме. Предстоят ни едни от най-хубавите години в зрелостта.
В проучването са интервюирани жени, а какво ли ще кажат мъжете? Може да споделите помежду си…
Ето и материала по-долу, публикуван в сп.Мениджър:
Десетата година е най-тежката в брака, установи екип от учени от университета „Бригам Йънг“ в САЩ, съобщи в.Дейли телеграф.
Изследователите събрали данни за семейния живот на над 2000 жени. Резултатите показват, че от самото начало щастието в брака намалява, а комуникациите между партньорите се влошават. Причината вероятно е недоволството на жените от товара на домакинските задължения и грижите за децата.
Нещата започват да се подобряват чак след 15-ата година. Конфликтите лека полека намаляват и достигат най-ниската си точка за 35-годишнината от брака.
Данните са събрани от жени, родени между 1957г. и 1964г. Те показват, че в самото начало 66% от семействата са щастливи, но това чувство бързо избледнява, посочва БТА. Една трета се подобряват след три десетилетия, но никога до нивото през медения месец.
Вижте този материал за справяне със семейните проблеми!
Снимка: Снежина Георгиева
Да, мога да потвърдя, че около 10-тата година наистина не е леко, но ние имахме сериозна криза и на 18-тата година. Слава Богу, успяхме да я преодолеем и вече 21 години сме заедно. Мисля, че когато децата навлязат в тийнейджърските си години, също е много сериозно предизвикателство за родителите. Те хвърлят огромни усилия да овладеят катаклизмите с децата и тогава често взаимоотношението им започва да страда. Правилото, което ние трябваше да приложим е: Когато децата порастват, трябва да пораснеш и ти! Не можеш да се държиш като по-голям тийнейджър от собственото ти дете, да не можеш да овладяваш емоциите си или да тичаш панически наоколо, скубейки косите си и повтаряйки мантрата: „Къде сбърках?!“.
В тези моменти ти трябва сериозната подкрепа на брачния партньор. И тогава много ясно проличава кой е готов за промяна и кой – не.