„Добротата и ценностите са първият и основен фактор за успешна връзка„, споделих преди време по време на най-голямото събитие за семейни отношения Семеен семинар 2015.
Настоящият материал потвърждава това твърдение. Преди няколко дни един от абонатите на блога ни преведе материал, уловил нейното внимание. Статията е изключително интересна, тъй като засяга проблем, който винаги ни е вълнувал – кои са разликите между успешните и нещастните двойки и как можем да се поучим от това? Авторите достигат до заключение, което винаги сме вярвали – добротата и ценностите са първият и основен фактор за успешна връзка, но заедно с това те споделят и много детайли по отношение на комуникацията и повишаване на емоционалната ни интелигентност.
С искрена благодарност към Изабел Бъчварова, която отдели от ценното си време и преведе статията напълно доброволно.
Споделям я по-долу…
Науката казва – дълготрайната връзка се свежда до две основни неща – доброта и великодушие.
Всеки ден през юни, месеца на сватбите, около 13 000 американски двойки си казват да, в името на доживотна връзка, пълна с приятелство, радост, и в името на любовта, която ще е с тях до края на дните им.
Освен че, разбира се, това не се случва в повечето случаи.
Повечето бракове се провалят с развод, или се израждат в огорчение и дисфункция.
Само трима от десет женени остават в здрави и щастливи бракове, според психолога Тай Таширо в книгата му „Науката за заживели дълго и щастливо“, публикувана през 2014.
Социолозитe започват да проучват браковете чрез наблюдение на действията на съпрузите още през 70-те години, като реакция на криза, когато броя на разводите стигат безпрецедентни нива. Разтревожени за ефекта върху децата, психолозите решават да хвърлят научната си мрежа върху брачните двойки в лабораторни условия, като ги наблюдават и определят съставките на здравия и дълготраен съюз.
Бе ли всяко семейство нещастно по своему, по Толстой, или нещастните бракове имат нещо токсично общо?
Психологът Джон Готман е от този екип. За последните 40 години, той е изучава хиляди двойки в търсенето на какво ги прави успешни. Имах шанса да интервюирам него и жена му Джули, също психолог, в Ню Йорк. Заедно двамата известни специалисти по брачна стабилност управляват Институт Готман, посветен на помощта за двойките да изградят любяща, здрава връзка, на база на научните изследвания. Джон Готман прави най-важните си констатации през 1986, когато отваря Любовна лаборатория с колегата си Робърт Ливънсън, в университета Вашингтон. Там двамата събират младоженци и ги наблюдават как общуват един с друг.
С още изследователи, те прикрепят електроди към телата на двойките, докато те говорят за връзката си, за това как са се запознали, какви са конфликтите им, и какви хубави общи спомени имат. Докато говорят, се събират данни за кръвния поток, пулса, и потните жлези. След шест години учените проверяват дали двойките са още заедно.
От събраните данни, разделят двойките на две големи групи – майстори и рушители. Майсторите са щастливи заедно и след шест години. Рушителите са или разделени, или хронично нещастни в браковете си.
Анализът на събраните данни сочи ясни разлики между двете групи.
Рушителите изглеждат спокойни по време на разговора, но физиологията им, съдейки по данните от електродите, показва друго. Пулсът им е висок, потните жлези активни, и кръвния поток бърз. Следейки хиляди двойки за период от време, Готман открива, че колкото по-физически активни са двойките в лабораторията, толкова по-бързо се разрушава връзката им след това. Какво общо има физиологията? Проблемът е в това, че в общуването си рушителите дават сигнали на напрежение, все едно в готовност за битка или бягство. Разговаряйки с партньора си и седейки заедно, за техните тела това е все едно да се изправят срещу хищник. Дори когато говорят за приятни ежедневни неща, те са в готовност за атака или за отбрана. Това качва пулса им и ги прави агресивни един към друг. Например докато те говорят за деня си, напрегнатият съпруг казва на жена си „защо не опишеш твоя ден, няма да отнеме много”.
Майсторите, обратното, показват ниско физиологично напрежение. Чувстват се спокойни и свързани заедно, което е видно от топлото и чувствено поведение дори когато се карат. Причината не е в това, че майсторите имат по начало по-добро физиологично състояние от разрушителите, а че те са създали климат на доверие и интимност, които карат и двамата са се чувстват добре емоционално и оттам и физиологично.
Готман иска да знае повече как майсторите създават култура на любов и интимност и как другите я смазват. В последващо проучване пред 1990 г., той създава лаборатория в Университета Вашингтон, на кампуса, изградена като прекрасен курорт за почивка. Кани 130 новобрачни двойки да прекарат деня в почивка и ги наблюдава как вършат нормални за отпуск неща – готвят, чистят, слушат музика, хранят се, говорят, излизат. Прави важно откритие, което удря право в ядрото на проблема защо едни връзки процъфтяват, а други вехнат.
От време на време партньорите си отправят призиви за контакт, нещо, което Готман нарича „покана”. Например, ако съпругът е почитател на птици и вижда птица, той казва на жена си нещо като „виж каква хубава птичка”. Той не просто коментира птицата, той иска отклик от жена си, знак на проявен интерес и подкрепа, в надеждата да се установят контакт, дори моментно, по този повод.
Съпругата има избор. Тя може да откликне, като или се обърне към съпруга си, или да се отвърне от него, казва Готман. Поканата може да изглежда дребна и глупава, но тя разкрива много за здравето на връзката. Мъжът смята птицата за достатъчно важна за разговора, въпросът е дали жената разпознава това и го уважава.
Хората, които се обръщат към партньора си, откликват с приемане на поканата, показвайки интерес и подкрепа. Тези, които се отвръщат от него, не откликват или едва отговарят, продължавайки заниманието си, като гледане на телевизия или четене на вестник. Понякога дори отговарят с открита враждебност, с нещо като „не ме прекъсвай, чета.”
Тези общувания с „покани” имат дълбок ефект на съпружеските отношения. Двойки, разведени след 6 години, имат индекс на откликване 33%. Само една от три покани за емоционална свързка са приемани с интимност. Двойките, останали заедно след 6 години, имат такъв индекс 87%. Девет от десет пъти, те се отзовават на емоционалните нужди на партньора си.
Чрез наблюдение на тези общувания, Готман може да предвиди до 94% сигурност дали тези двойки – богати или бедни, със или без деца – след години ще оцелеят, или ще са заедно без щастие, или заедно щастливи. Много зависи какъв дух внасят двойките във връзката. Носят ли доброта и щедрост, или презрение, критики и враждебност?
„Майсторите имат навика”, казва Готман, „да сканират средата за неща, които могат да се оценят и за което да се благодари. Те съзнателно градят култура на уважение и признателност. А рушителите сканират средата за грешките на партньора”.
„Не е само сканиране на средата”, напевно вметва Джули Готман, „а сканиране на самия партньор за правилните действия и проява на уважение и признателност, или сканирането му за грешки и критикуване”.
Презрението, неуважението се явява първопричината за разделите. Хората, фокусирани върху критикуване на партньора, пропускат огромни 50% от правилните неща, който партньора им прави, и виждат негатив дори когато го няма.
Хора, които обръщат гръб на партньора си – съзнателно пренебрегвайки ги или откликвайки с минимума – увреждат връзката си, като карат партньорите им да се чувстват нищожни и невидими, несъществуващи, неоценени. Също така такива хора не само убиват любовта във връзката, те унищожават способността на партньора си да се бори с болести. Да си лош, това погребва връзката.
Добротата, от друга страна, е спойката на двойките. Независими проучвания са установили, че добротата, заедно с емоционалната стабилност, е най-съществения предсказател за задоволството и здравината на брака. Добротата кара всеки от двамата да се чувства обгрижен, разбран, и утвърден – обичан. „Моя дар е безграничен като морето”, казва Шекспировата Жулиета, ”любовта ми е дълбока, колкото повече ти отдавам, толкова повече имам, защото и двете са безкрайни.”
Така работи и добротата, има много доказателства, че колкото повече доброта се получава или се наблюдава, толкова повече хората стават добри и мили, което води до възходящи спирали от любов и великодушие във връзката.
Има два начина да се разглежда добротата. Като вродено качество – или я имаш, или я нямаш. Или може да се разгледа като „мускул“. У някои хора, този „мускул“ е естествено по-силен от други, но при всички може да заякне с упражнения. Майсторите считат добротата за „мускул“. Те знаят, че трябва да го упражняват и да го държат във форма. С други думи, те знаят, че здравата връзка иска последователност и сериозна работа.
„Ако партньорът ти изрази нужда” казва Джули Готман, „а ти си уморен, стресиран, или разсеян, тогава щедрият дух влиза в действие, и когато той или тя отправят покана, и ти все пак откликваш.”
В такъв момент лесния отговор би бил да се извърнем от партньора и да се съсредоточим върху айпада или книгата или екрана, да измърморим „аха” и да продължим нататък, но пренебрегването на малките моменти на емоционална свръзка бавно разяжда вашите отношения. Пренебрежението създава дистанция между партньорите и подхранва негодувание в другия.
Най-трудно е да прояви доброта, разбира се, по време на спор – но тогава е и най-важно да сме добри. Ако дадем воля да неуважението и агресията по време на конфликт, това може да нанесе необратими вреди на връзката.
„Добротата не означава да премълчим яда си”, обяснява Джули Готман, „тя определя как избираме да го изразим. Може да хвърляш остриета по партньора си. Или може да му обясниш защо си засегнат и ядосан, и това би бил добрия начин.” Джон Готман обяснява остриетата, „рушителите ще го кажат другояче по време на спор. Те ще кажат „ закъсня, какво става с теб, точно като майка ти си”. Майсторите ще кажат „чувствам се зле, че се заядох с теб за закъснението, зная, че не е нарочно, но е много досадно да закъсняваш пак.”
За стотиците хиляди двойки, сключващи брак през юни – и за милионите двойки заедно, женени или не – урока от тези проучвания е ясен – ако искате стабилна, здрава връзка, упражнявайте доброта отрано и често.
По време на първоначалната семейна консултация, която организираме, първото нещо, към което апелираме е именно да се поставиш на мястото на твоя партньор. Искаш да разбереш по какъв начин нашите клиенти се справиха с проблемите в брака си? Виж този безплатен ресурс!
Когато хората мислят за добрини, често се сещат за дребни жестове на щедрост, като даване на подаръци или правене на масажи. Това са добри примери, но добротата може да се вгради в основата на връзката чрез начина, по който партньорите общуват всеки ден, независимо от подаръците и масажите.
Един начин да се прави добро, е да сме великодушни по отношение на истинските намерения на партньора. От проучванията на Готман знаем, че разрушителят вижда негатив във връзката дори когато го няма. Ядосаната съпруга например може да реши, че мъжът й оставя вдигната тоалетната седалка нарочно, за да я дразни. Но той може да е просто разсеян и да забрави да я свали.
Или тя пак закъснява да вечеря, и той решава че тя не го цени достатъчно, за да дойде навреме на срещата, след като той се е постарал да резервира маса и да тръгне по-рано от работа, за да прекарат интимна вечер заедно. Но се оказва, че тя е закъсняла, защото е спряла да му купи подарък за специалната вечер.
Представете си я пристига на вечеря, радостна да даде подаръка, само за да го види, че е кисел в мислите за закъснението й. Способността да интерпретирате действията и намеренията на партньора може милостиво да смекчи ръбовете на конфликта.
„Дори във връзки, в които хората са разочаровани, почти винаги има и положителни неща, хората се опитват да вършат правилните неща” казва психолога Тай Таширо, „доста пъти, партньорът се опитва да върши нещата както трябва, дори и да ги върши лошо. Оценете добрите намерения.”
Друга могъща стратегия на доброто е да се споделя радостта. Показателният сигнал от двойките разрушители от проучването е тяхната неспособност да установят контакт при споделяне на добрите новини от другия. Когато единият радостен споделя добра новина, например повишение в работата, другият отвръща недодялано, с липса на интерес, докато си гледа часовника, или приключва разговора с нещо като „ами хубаво”.
Всички знаем, че трябва да сме насреща при нужда, когато нещата са зле. Но проучванията сочат, че да сме насреща за другия, когато всичко е наред, е по-важно за качеството на връзката. Как хората откликват на добрите новини на партньора си може да има драматични последици за връзката.
В друго проучване от 2006, психологът Шели Гейбъл и колегите й събират млади двойки в лаборатория, за да обсъдят хубави случки в техния живот. Искат да разберат как партньорите откликват на добрите вести на другия. Установяват, че общо взето има четири начина, пасивно-разрушителен, активно-разрушителен, пасивно-градивен, и активно-градивен.
Например, жената току-що научава, че е приета в медицинска академия, и казва, „приеха ме в МА – моя пръв избор”. Пасивно-деструктивният начин би бил той да премълчи, или да каже нещо като „ а ти няма да повярваш какво ми се случи вчера, спечелих безплатна тениска”.
Пасивно-градивният начин би бил той едва да утвърди добрата новина с половин уста. Типичен отговор би бил „ хубаво, скъпа”, докато пише смс на приятеля си.
Третият вид, активно-деструктивен, би бил партньорът да омаловажи новината с нещо като „сигурна ли си, че ще се справиш, а какви са разходите, това е толкова скъпо”.
И накрая, активно-градивния начин е, когато той прекъсва каквото прави и се ангажира напълно с нея, „прекрасно, поздравления, кога го разбра, обадиха ли ти се, какви курсове ще взимаш първия семестър”.
Разбира се, последният начин е с доброта. Другите начини са убийци на радостта, докато този позволява на партньора да се потопи в радостта си, и дава на двойката възможност да установи контакт по този хубав повод. С думите на Готман, това е начина да се отзовем на поканата на партньора, вместо да се отвърнем от нея.
Активно-градивните реакции са критични за здравата връзка. В проучването от 2006, Гейбъл и колегите й проучват дали двойките са заедно след два месеца. Установяват, че единствената разлика между запазилите се двойки и останалите е активно-градивната реакция. Тези, които показват искрен интерес към радостта на другия, имат повече шансове да останат заедно. В друго по-ранно проучване, Гейбъл установява, че тези типове реакции спомагат и за повече качество на отношенията и повече интимност.
_____________________
Има много причини за провала на отношенията в двойките, но ако погледнем какво най-вече причинява влошаването, обикновено е изчезването на добротата. Когато се натрупа стрес от съвместния живот – деца, кариери, приятели, роднини и други фактори, които изместват времето за романтика и интимност – двойките влагат все по-малко усилия във връзката си и позволяват на дребните недоразумения да ги разделят.
В повечето бракове, нивото на задоволство спада драстично след първите няколко години. Но при тези, които не просто се търпят, а живеят заедно дълго и щастливо години наред, духът на добротата и великодушието ги води.
Виж Аспирина за семейни проблеми, който ще ти помогне да разбереш какво е необходимо да предприемеш, за да се справиш с трудностите, които срещаш в твоите семейни отношения!
Снимка: Иво Орешков
Превод: Изабел Бъчварова
Линк към оригиналния материал: https://www.businessinsider.com/lasting-relationships-rely-on-2-traits-2014-11
Статия за справянето със семейни проблеми можете да намерите тук!
Нека емоционалната интелигентност на вашето дете се качи на следващото ниво!
Истината е, че
„… здравата връзка иска последователност и сериозна работа…“ 🙂