Как жената съчетава семейство и кариера – един личен пример

Наскоро си мислех за моя живот – около 20 години съм вече майка, голяма част от тях на пълно работно време у дома, преди това в корпоративния свят около 12 години, в семейния бизнес горе-долу толкова.

Замислих се, взех да ги сравнявам и да си правя равносметка:

• Какво научих на трите места?
• Какво изгради това у мен, какво спечелих и загубих?

Не съжалявам за нищо, което се е случило – видях ползите и недостатъците; в зряла възраст човек е добре да вземе време за преоценка на живота си и да се насочи към бъдещето по-ведро.

Как е възможно за съвременната жена да съчетае отговорностите в живота си – състоянието на духа и вярата, почтеност и добро здраве, професия, хобита, майчинство и родителска грижа, приятелства и забавления, не на последно място добра съпруга и т.н.?

Има ли време за всички тези неща по-горе? Възможно ли е да се съчетаят в хармония?

Все важни въпроси, които вълнуват много представители на нежния пол.

Вижте тази статия за предизвикателствата на средната възраст оттук.

Живеем в динамично време, комуникациите се развиват толкова много, има възможности за работа от вкъщи, за гъвкаво и намалено работно време, така че да се съчетават домашни със служебни задължения. Разбира се, има и трудни ситуации без много избор – тежки семейни проблеми, липса на единство, кредити, болести и др., които изискват даже удължено работно време. Съпругът ми е бил на две работи за даден период.

Хармония едва ли ще постигнем някога, и самите ние лично се променяме с течение на годините.

Смятам, че отговорът е индивидуален и специфичен за всяка жена, семейство и ситуация. Понякога накланяме тежестта в едната посока, в друг момент от живота си – в друга. Обикновено едно е водещото към даден сезон, в който се намираме, но е добре да се движат и останалите.

Описвайки моята ситуация по-реалистично се надявам да помогне за някой да вземе своето решение.

Работата в корпоративния свят възпита у мен постоянство, вярност, любезност и търпение към различни хора, непримиримост към ситуации; спечелих доверието на другите, научих много неща за себе си, открих едни от най-силните си страни, напреднах в определени области на професията ми. Изключително важна сфера от живота. Взимах добри пари за тогавашното време, но не научих занаят поради голямото съревнование и еднотипността на операциите. А това ме караше винаги да съм зависима от някой. По-късно ми бяха необходими допълнителни курсове и инвестиции, за да се насоча към частния бизнес по-практично. Исках да съм там и самостоятелно напуснах корпоративния свят и банкерството, там ми беше изтекъл сезона. Стана още по-трудно, осъзнах, че не знам почти нищо за реалния свят на фирмите и през какво минават частните предприемачи. Но разполагах с времето си малко повече. А то е най-ценния актив.

След това…дойде майчинството и животът ми напълно се промени.

Майчинството – така се случи, че трите ни деца са с малка разлика и се озовах за години вкъщи по собствено желание. Като жени ние имаме голямата привилегия да участваме в раждането и отглеждането на потомството. Организмът на жената цял живот се подготвя за този момент – утробата да възпроизведе живот. Сърцето на жената иска да дава живот. Помня, когато желаех да имам дете след първата година на брака ни – на стената си бях сложила една снимка на бебе и се молех всеки ден. То беше със сини очички. Първата ми дъщеря много приличаше на него.

След втората ми бременност докато разчиствах дрешките, намерих едно мъжко комплектче, някой ми го беше дал. Дълбоко в себе си много исках и момченце, но беше все още като мечта, а и мнението на роднините беше, че две са достатъчни за моята възраст. Все пак си запазих дрешката в синьо. Не след дълго имахме момченце! Бог така ни благослови. Винаги ще съм му благодарна.

Децата ме научиха да бъда по-гъвкава, изобретателна, вършеща по много неща. Развих умения, които досега нямах. Мислех, че съм търпелива, но вкъщи е истинското училище за търпение. Един от моите най-прекрасни моменти е, когато момичетата се научиха да четат и не можеха да спрат и аз имах възможността да бъда до тях. Или пък, когато момченцето ухапва крака на сестра си и се учи да се извинява…

Искам да спомена, че майката е създадена да е покрай децата, особено първите месеци или години от живота им. Кърменето, близката връзка и взаимоотношение са решаващи за живота на малкото.

Наблюдават се последствия при доста жени, които не отделят достатъчно време за децата си в ранните години, по-късно да проявяват неадекватно поведение спрямо тях – засилен контрол, прекалена привързаност и неспособност да се разделят в по-късна възраст. Същият ефект го има и при много привързано родителство и ако не си отделял време за себе си като личност.

Толкова желаех да съм майка в по-напреднала възраст, че зарязах почти всичко относно професията си. След което ми беше много трудно отново да навляза в нея. Но е възможно. Това се наваксва в повечето случаи, ако го желаеш или ако ти се налага. Но децата веднъж са малки.

Семейният бизнес – ето го и следващото, може би най-голямо предизвикателство. С три деца, големи вече, но не съвсем. Напълно разполагаш с времето си, но носиш отговорност абсолютно за всичко. Благодарение на моя скъпоценен съпруг успяхме да се организираме и заедно да изграждаме вече нещо, за което сме си мечтали. То успява да съчетава и активното родителство, и талантите и дарбите ни доста добре. Препоръчвам този вариант за семействата понеже има по-голяма възможност за изграждане на семейна идентичност, заедност и здрави ценности. Пътят е труден, но си струва.

Предизвикателствата на ежедневието
За семейството ни винаги е било важно да движим заедно всички сфери от нашия живот, доколкото е възможно. Спомням си, че когато имахме малко бебе със съпруга ми вкъщи, решихме, че ще е важно да се виждаме и да не забравяме брака си, оставяхме детето от време на време на близък човек, за да можем да излизаме само двамата. Взаимоотношението ни е важно, защото ще прекараме целия си живот заедно, а децата са само период от него. Разбрах, че е задължително да отделям време и за себе си – да си чета, на кафенце с някой, малко колело или кънки, каквото ми харесва.

Поради обществото, в което сме живяли, ми отне доста време да осъзная, че моята идентичност не идва от работата ми или дори майчинството, но от реалното развитие на характера и личността ми, от моята перспектива и отношение, ценности и вяра, не на последно място.

Преминавайки през горното, аз се научих дълбоко да уважавам работата на всяка майка, жена и съпруга, тук акцентирам на тях, но не омаловажавам ролята на всеки един родител, особено на тези, въвлечени в семеен бизнес, предприемачество и активно родителство. Респект. Всички те, вярвам, че могат да променят страната за по-добро.

Вижте също статията „Мениджър у дома“!