%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d0%ba-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2

Пак ми е едно любовно и ми се изля на един дъх написаното, малко да обнадеждим и бъдещите майки все пак, защото въпреки всичко, ако човек се усмихва, вместо да се вайка и се наслаждава на детето си, няма по-хубаво.

Има момичета, които са родени да бъдат майки; има и такива, които се научават; има такива, които от малки познават всички бебета в квартала и ходят да си поиграят с тях; има и такива, които не са сигурни. Аз винаги съм знаела, че искам да бъда майка, но никога не съм имала този див стремеж и разтапящо се сърце при среща с всяко едно бебенце.

Не познавах всяко, не тичах при всяко, не съм се натискала да ги гушкам, не всяко ми е било смешно, не всяко сладко. На моменти си мислех, че не съм нормална, че нещо ми е сбъркано – а какво ли ще изпитвам към моето? Въпреки че разумната част на мозъка ми казваше, че моето, няма как, със сигурност ще си го обичам, едно малко гласче от време на време се обаждаше: „Дали?“

Като забременях, бях щастлива като нормалните жени, трепнех в очакване, но не мога да кажа, че съм обичала още неродилия се малък чочко повече от всичко останало на света. Когато го видях за първи път и го докоснах, всичко замръзна, не осъзнавах какво ми се случва, исках на един дъх да го огледам целия и да го разуча, сърцето ми прескочи.

Дали е било любов от пръв поглед обаче, пак не мога да кажа.

Това, което мога да кажа със сигурност, е, че го обичам все повече с всеки един последвал поглед, дори когато си мисля, че е невъзможно да обичаш каквото и да било. Повече той те прегръща – не с неадекватна прегръдка, а истинска, целенасочена; или ти се усмихва, или те поглежда с поглед, пълен с любов, или заравя главичка в теб… та тогава разбираш, че майчината обич е просто безкрайна и те кара да се влюбваш в малкото човече с всеки твой дъх.

Знам, че като порасне малко, няма да е толкова любвеобилен и че няма да иска да го прегръщам и целувам, затова ценя всяка секунда сега, когато той просто умира за мен. Как протяга ръчички към теб; как те търси с поглед и когато го погледнеш, цял грейва; как си играе и изведнъж се обръща и сгушва в теб – сякаш просто да се увери, че си до него и да ти каже набързо: „Мамо, обичам те!“; как се е уплашил от нещо и трескаво търси вашите обятия, за да потъне в тях; как го взимате при вас в леглото, а той те гушва през врата с една ръка и заравя главичка в теб; как най-широката му усмивка и най-бурен смях са запазени само за вас; как доброволно се превръщате в шут, защото той така ви се радва.

Неговата прегръдка ви дава сила, целувката крила, греещите очи ви изпълват с топлина, а усмивката на лицето му, тази специалната, ви прави щастлива отново и отново, бурният и заразителен кикот пък изтриват недоспиването с един замах и те презарежда.

Отново се връщам на погледа му, просто никой друг не може да ви погледне с такива очи, дори да сте от късметлийките като мен и да сте открили сродната си душа.

Погледът на вашето бебе говори повече от всички думи – то не познава света и ти за него си всичко; а ти познаваш света, но то за тебе е всичко.

Снимка: Light Hill

Взехте ли си "30 въпроса от родителството"? . 

Това е вашата уникална възможност да почерпите от опита ми при пряка работа с деца и семейства за последните 15 години!

В книгата ще откриеш най-често срещаните проблеми в детското поведение със съвсем практични и работещи решения!

>> Разгледай книгата оттук!