В началото на всяка година сядаме и правим своята преоценка на плана си от изминалата година, като заедно с това пишем новия за предстоящата.
Това са чудни дни на преосмисляне и ревизия за пълнотата и смисълa от изминатия път, както и за целеполагане, и начертаване на новия.
В тези моменти на претегляне на миналото и визуализиране на бъдещето, като че ли най-ясно осъзнаваме:
- своите силни и слаби страни;
- своите дарби, таланти, интереси и…
- най-вече в какво можем да бъдем полезни за другите, къде и за какво ни търсят!
Това са най-силните ситуации на осъзнаване и избистряне на това кои сме ние, как можем да сме полезни, в каква посока да продължим да се развиваме и в какво да инвестираме не само средствата си, но и времето си.
Вложеното в развитие винаги носи полза, удовлетворение или така популярните днес принос и стойност.
Това е инвестиция за бъдещето, която винаги се отплаща.
Дарби и таланти
Пътят доста често е труден, неясен, понякога хаотичен, но идва момент, в който мъглата се вдига и следват яснотата, ентусиазмът и вдухновението, а заедно с тях и така мечтаната реализация, която за едни се изразява в материалните неща, за други в удоволствието от постигнатото.
При всички случаи, обаче, за каквито и постижения да си говорим, важно е да познаваме силните и слабите си страни.
Важно е да знаем в какво горим и къде можем да изпаднем в безвремие.
Това е точката на пресичане на нашите таланти с нашите интереси.
Силно вярвам, че само талант без интерес, развитие и принос няма.
Талантът си остава заровен, както в познатата ни библейска притча.
И понеже търсенето на таланти и динамиката, в която всички “врим и кипим” стават толкова завихрящи, че е все по-трудно първо да разпознаем дарбата, а после и да я развием.
Сигурно ви направи впечатление, че сложих знак на равенство между талант и дарба.
Причината е, че до голяма степен те се припокриват.
Според тълковните речници, дарбата е вродена способност, заложба, дар, наклонност, талант, а също и учене.
Потърсих значението на думата талант в “Славянски библейски конкорданс и енциклопедия”.
Определението дадено там е:
“възприета еврейска мерна единици за измерване на стоки и валути в качествотo на злато и сребро”.
И тук идва логичният за мен въпрос, как една толкова материална дума като таланта, може да е синоним на духовната дарба, която всеки от нас носи по рождение?
Свикнали сме да свързваме таланта с творчеството, изкуствата, спорта или високите постижения.
Сякаш той не съществува, ако не е добре познат на човечеството. Истината за мен е, че талант е всяка човешка дейност, която кара някой да тръпне, да потъва в нея, да търси нови хоризонти и с това да допринася за света.
Ние като човешки същества сме свързани като скачените съдове.
Талантите и връзката с другите
Някъде срещнах мисълта, че нашето действие или бездействие се отразява на качеството на живот на свързаните с нас хора.
Как ви въздейства тази мисъл?
Когато я чух за първи път осъзнах, че никой не живее сам за себе си, дори и да се определя за самотник.
Всеки от нас всеки ден прави нещо, с което влияе на живота поне на околните.
Това правене може да звучи много обикновено, но да е от съществено значение.
Всъщност днес няма обикновени неща.
Всяка човешка дейност е свързана с толкова много знание, че ако я наречем обикновена рискуваме да я обезсмислим.
Доброто като враг на най-доброто
И в този ред на мисли искам да кажа, че талант е истинското ни желание да правим, това което правим по най-добрия начин, да допринесем.
Не ме разбирайте погрешно, под желание нямам в предвид онова комерсиално чувство да бъдем като другите и да боксуваме в сфера, която не само не разбираме, а се давим в нея.
Естествено, само с желание до никъде няма да стигнем.
Нужни са ни огън и умения, в които да горим и да се развиваме.
Мое лично предизвикателство беше да изследвам таланта.
Та нали, все го търим в себе си, в близките си, в колегите си, а най-често в децата си.
Говорим за онези скрити от погледа заложби, които всеки от нас носи, но или не ги е разпознал, или ги използва частично.
От друга страна, живеем в свят на небивала конкуренция.
Непрестанно търсим най-добрите, най-можещите, най-впечатляващите.
Делим се на успели и на неуспели, на имащи и на нямащи.
От къде идва всичко това?
Дали рабираме правилно смисъла и съдържанието на таланта?
Често го четем, в гръмките заглавия.
Талантът сам по себе си е нещото, което ни прави видими. Това е дълбоката ни човешка същност, съчетана със стремежа ни да можем, да сме полезни, да даваме и да имаме.
Знаете ли?
Талант е и умението да накараме някой да се усмихва.
