Основните симптоми на зависимостта в цитата по-горе са налице: притегателната сила на веществото, ирационалността и силното неконтролируемо желание да се употребява веществото, въпреки вредните последствия. Изглежда зависимостта към алкохола е добре позната тема още от библейските времена.
Алкохолът е възможно най-древният транквилизатор. Той е най-разпространеното психоактивно вещество и се нарежда на второ място по злоупотреба след никотина (Пирьова, Б., 2004). Смята се, че алкохолизмът е най-тежката и най-разпространената зависимост.
Броят на лицата със системна алкохолна консумация у нас наброява 1 200 000 души, от които 1 100 000 мъже и 100 000 жени (Стоянов, С., Бошнакова, Ц., 2001).
Това са огромни контингенти, много от които са с „битов алкохолизъм”, подложени на редовна
алкохолна интоксикация, излагащи на сериозен риск соматичното, неврологичното и психично здравно благополучие на човека. Всеки втори млад мъж с тежка хипертония или затлъстяване е системен
консуматор на алкохолни напитки (Стоянов, С., Бошнакова, Ц., 2001).
Културни, социални и полови различия в употребата на алкохол
Според някои изследвания, 10% от употребяващи алкохол консумират половината от целия изконсумиран алкохол в САЩ. Белите пият по-често от чернокожите, а северняците – от южняците. Младите хора пият повече от възрастните, а католиците и евреите – повече от протестантите. Нерелигиозните пият повече от религиозните и жителите на градовете пият повече от жителите в селски райони.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
Употреба на алкохол сред студентите
Студентите и тези с висше образование пият като цяло повече от тези, които имат само средно или основно образование (Hart, C, Ksir, C., 2011). В изследвания, проведени в САЩ, 39% от студентите споделят, че се напиват редовно (Substance Abuse and Mental Health Services Administration, 2012), a 36% от студентите са използвали незаконно наркотици пред последната година (Kilmer & Geisner, 2013).
Употребата с вещества се свързва с редица неблагоприятни последствия, включващи влошаване на академичните успехи и оценки (Kitzrow, 2003), както и нежелани сексуални връзки (Wechsler, et. al., 2002). Изследванията на Sher и Rutledge (2007) откриват, че злоупотребата с алкохол преди университета е сериозна предпоставка за злоупотреба с алкохол и през първия семестър.
Една от теориите за злоупотребата с алкохол твърди, че тези, които са изложени на по-голям стрес и напрежение (например жителите в градовете) и които одобряват употребата на алкохол за намаляване на напрежението и стреса пият повече и имат повече проблеми с тежко пиене.
Не е изненада за никого, че мъжете пият по-често от жените. Според данните на Националното изследване на употребата на дрога и здравето, 58 % от мъжете и 45 % от жените заявяват, че понастоящем
(през последния месец) употребяват алкохол (Substance abuse and Mental Health Services Administration, 2009). Ако тежкото пиене е употреба на 5 и повече питиета за определен отрязък от време, то процентът на мъже със случаи на тежко пиене през последния месец отново е по-висок (33% мъже срещу 15% жени).
Ефекти
Въздействието на алкохола върху тялото, както въздействието на всеки друг вид дрога, зависи от взаимодействието на свойствата на активната фармакологична съставка на веществото и индивидуалните
характеристики на употребяващото лице. Има данни, че жените са почувствителни към ефектите на алкохола и са по-податливи към вредните ефекти от прекомерна употреба на алкохол, отколкото
мъжете (Bohlig, & Lennox, 2000).
Първоначално алкохолът действа като стимулант, подтискайки инхибиторните системи на ЦНС. С покачването на нивото в тялото обаче, алкохолът има седативен ефект, причинявайки моторна некоординираност, атаксия и разстройство в психомоториката (Holdstock & deWit, 1998). Този потискащ ефект е подобен на използваните за анестезия инхалаторни вещества. Той се дължи на потискане на освобождаването на възбудни медиатори от неврони при протичане на възбудния процес.
Прочетете и за истината за никотиновата зависимост като кликнете тук!
Алкохолът също така действа активиращо върху мезолимбичната, допаминергична система на центровете за
„възнаграждение” и удоволствени преживявания. Еднократната употреба на алкохол стимулира освобождаване на серотонин навсякъде в мозъка, докато при хроничната употреба рязко намалява синтеза на серотонин (Н. Маджирова и съавт., 2009).
При начална интоксикация се появява неясен отговор, двигателни нарушения, повишено самочувствие и самооценка, еуфория, самоувереност. Ефектите на алкохола обаче имат индивидуални особености и са възможни също така агресия и жестокост, или меланхолия;
Наблюдават се нарушения в сетивните функции – ниска дискриминативност и оценка (висок риск при шофиране), обърканост и помрачено съзнание.
Дълготрайните ефекти от хронична употреба на алкохол са следните:
- предизвиква промени в липидната структура на клетъчните
мембрани, което причинява увреждане на различни органи, преди
всичко на черния дроб (хепатит, фоброза, цироза): – Душата ме боли… –
Ми лекувай се! – Лекувам се, ама после ме боли черният дроб… - Хроничната злоупотреба с алкохол уврежда периферните
нерви, особено на ръцете и краката (характерното за алкохолиците
тремор на ръцете и главата). При над 15% от зависимите от алкохол се
установяват клинични данни за периферна невропатия. Освен на
непосредственото токсично въздействие, невропатията се дължи на
хиповитаминозата от групата на витамин В: - разширение на кожните кръвоносни съдове;
- хроничен гастрит и повишена стомашна секреция;
- атрофия на семенниците и импотентност при мъжете,
аменорея при жените; - намален имунитет (висока честота на инфекциозни
заболявания, вкл. пневмония).
При повечето пациенти с алкохолизъм, особено в началото на терапията, се наблюдават симптоми на снижени интелектуални функции. При спирането на консумация на алкохол обаче тези симптоми отшумяват след няколко седмици.
Едно от възможните обяснения за тези феномени е, че нарушенията на интелектуалните функции при хронично злоупотребяващите с алкохол се дължат на атрофията на мозъчната тъкан в обсега на главния и малкия мозък. (Фойерлайн, В., 2000). Докато главният и особено челният мозък се свързват с интелектуалните постижения, малкият мозък е важен за поддържане на равновесието. Увреждат се и по-дълбоко разположените мозъчни структури като хипокампуса, който съхранява
спомените.
Съвременните изследвания показват значителни промени в corpus callosum и церебрални атрофии при около 30% от зависимите от алкохол (Harris, G.J., Oscar-Berman, M., Gansler, A., et al., 1999).
Обективно се установява увеличаване на размерите на мозъчните стомахчета (Пирьова, Б., 2004). Едно от най-тежките разстройства при алкохолно зависимите остава синдромът на Корсаков-Вернике. От
самото название се разбира, че разстройството е от два различни типа.
Частта „Вернике” включва неврологична патология в шестия чифт черепномозъчни нерви, докато „Корсаков” отразява тежката антероградна амнезия с конфабулации, съпровождащи това разстройство.
Алкохолна зависимост
Подобно на всяко психоактивно вещество (ПАВ), предизвикващо зависимост, етанолът оказва въздействие на
допаминергичната система. Влиянието на етанола (както и на опиоидите и кокаина) върху церебралната „система на възнаграждението“ (reward system) се проявява в засиленото освобождаване на допамина (Nestler, 2001; Drouin et al., 2002).
Промяната на функционалната активност на допаминергичните неврони и в метаболизма на допамина е универсален механизъм, който служи за основа на зависимост към всички видове ПАВ (Анохина,
2002; Koob, 2003).
Основните критерии за диагностициране на алкохолна зависимост са следните:
1. Толерантност – необходимост за увеличаване на дозата за
постигане на ефект, или отслабване на ефекта при приемане на същата
доза. При опиатите, никотина и алкохола се развива бързо;
2. Психична и физическа зависимост – изразява се в системно
приемане на количество, по-голямо от предвиденото;
3. Употребата не може да се прекъсне въпреки възникнали
социални проблеми;
4. Съществува натрапливо желание за пиене;
5. Губи се много време за снабдяване, консумация и
възстановяване след това;
6. Дневната дейност и социалните контакти се организират с
оглед приема на алкохол;
7. Доказателство за наличие на физическа зависимост: отдръпване, оттегляне (withdrawal) или т.нар. абстинентен синдром (тревожност, тремор, прилошаване и изпотяване след прекратяване
приема на алкохол).
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
1 коментар