Съработване с тийнейджъра: как да преодолеем предизвикателствата?

Какво се случи с моето дете?

Не мога да го позная…

Как да поддържам връзка с него и да бъдем приятели?

Тези и други подобни теми започват да ни вълнуват още с навършване на дванадесетата му година. 

На тази възраст, момчетата и момичетата изведнъж стават много различни в своето поведение. Повечето родители около мен често препрочитат и си припомнят книгите за тийнейджъри у дома. 

Както и аз направих. 🙂

Днес ще разберем как да бъдем по-добри родители в този етап от живота за подрастващите ни деца.

Препускайки през годините, те бързо се оказват в гимназиалната възраст с много повече предизвикателства и отговорности отпреди, като например:

• високи академични изисквания;
• натиска на връстниците и взаимоотношенията с тях;
• откриване на собствените таланти, ориентиране и професионална насоченост в живота;
• целодневно стоене в едно помещение;
• смисълът в живота;
• в какво вярва, не на последно място и др. 

Всичко това, съпроводено от физическите промени, характерни за възрастта. 

Каква палитра от емоции и чувства само обграждат тийнейджърската и предтийнейджърската възраст!

Тъкмо мислиш, че всичко вече е по-леко откъм отглеждане и възпитание, но, уви, идват много нови преживявания, както за младия човек, така и за родителите. Не физически тежки, като да сменяш пелени, но емоционални, които не са никак по-леки.

С това не искам да обезкуража майките и бащите, напротив, има и добра новина: ако си вършим работата зряло и посветено, най-малкото, правим усилия в тази посока, със сигурност ще видим добри плодове и много повече удовлетворение от новите ни приятели – едни прекрасни пораснали млади хора.

Каква радост е за мен да излизаме заедно с дъщерите и да се разхождаме (или да си пием кафенце), даже те ме черпят понякога, а аз им правя изненади…

… или да пазарувам с моето момче и той да ми носи торбите с покупки.

Очакват ни прекрасни преживявания. Не сме сами в кораба, има много като нас.

Не се отказвай да бъдеш въвлечен родител точно в тази важна възраст на твоето порасващо дете!

Като родители е ключово да се подготвим, като се информираме повече; да споделяме и черпим опит от други родители, ментори и учители.

Децата ни ще се нуждаят от нашите насоки и напътствия, макар и да изглежда, че вече са пораснали и могат да вършат много неща сами.

В този етап от развитието, родителите се явяваме повече като ментори, не като съдии.

Менторът обяснява защо се постъпва по определен начин и какви последствия и резултати може да има за вероятни други възможности и решения. Той дава насоки и задава въпроси при желание от отсрещната страна. Заповедите и декларациите вече нямат такава сила както в предучилищната възраст. 

Социални предизвикателства 

Вашият подрастващ е ориентиран към оформяне на идентичността.

Откъде идва тя, как се формира? Като кого иска да изглежда и като кого не иска да бъде – често тези мисля занимават неговият ум.

Мозъкът на младия човек е ориентиран към връстниците и социалния статус. Налице е вътрешен и външен социален конфликт у неговата личност. Често пъти се затваря, не общува или слуша само определен вид музика. Депресивните състояния също са често срещани, докато се оформят като личности.

Но… как може неговото “аз” да излезе навън сред хората и да се изрази пълноценно?

Прекрасно ще е, ако познавате средата, в която вашият млад човек общува. Къде приоритетно прекарва времето си и с какво се “храни”? Проучете малко по-добре хората, с които се среща.

Необходимо е всички тези преживявания да са обградени с любов и приемане. Дори тя или той да вземат нестандартни и глупави решени, ако реши да учи нещо, което не харесвате, или да спортува необичаен спорт.

Ако отива в ново училище или друга нова среда или общност, със сигурност, ще преживява тази промяна. Може да помогнете това преживяване да бъде по-позитивно. Нека с него в началото да пътува стар приятел за подкрепа или вие като родител, а ако той желае – изпратете го до новия клуб за спорт, идете на първия учебен ден, хапнете заедно; поговорете за новите предизвикателства. След което, нека потърси нови приятели по интереси на новото място.

Насърчете го да бъде смел.

Колкото повече общува, ще става все по-опитен и по-зрял.

Може да покани част от новите си познати да учат заедно и да хапнат след това. Или да спортуват нещо заедно.

Помогнете му за различни идеи и креативност.

Често тийновете отхвърлят чужда помощ, но в същото време искат да бъдат самостоятелни и се притесняват да потърсят помощ, макар и да знаят, че имат  нужда от нея. Необходимо е да бъдем много деликатни, внимателни и приемащи.

Помогнете, ако му е трудно да общува.

Нека си поеме дълбоко въздух и започне пръв да се изказва сред приятелите, особено ако не може да “да взема пръв думата”. Нека започне тема, която му харесва. Така ще има възможност да се изкаже вместо да мълчи.

Посочете му ползите от това да не бъде само “съдия” за хората, позволете му да се съмнява, но така може предварително да прекъсне ценни взаимоотношения. Често “първото впечатление” лъже.

Говорете повече за:

• взаимоотношенията, това ги вълнува много;
• как да се предпазва от контрол и да изразява лично мнение;
• поставяне на граници в общуването, търпение и милост към околните. 

Академични предизвикателства

С навлизане в гимназиалната възраст академичните изисквания към децата се повишават значително. Многото отговорности понякога ги стресират и те реагират в бунт. Не искат да учат и понижават успеха, изгубват желание и мотивация, стават много разсеяни. Не могат да са организирани и да приоритизират. Друг въпрос е и училищната система, която се нуждае от промяна. 

Но, въпреки всичко, можете да научите децата си да бъдат организирани и отговорни, оценките не са всичко, нито е необходимо да бъдат перфектни.  Да развият и положат усилия според своето темпо в следните умения би било много ценно:

Научете ги да използват планер или дневник!

След като едната ми дъщеря се научи да ползва всекидневен планер, нивото й на ефективност се повиши значително. Тя е много креативна и често се разсейва от неща, сега учи по определено часово време, планира повече и сама тя си отчита напредък.

Другата ми дъщеря по принцип е ориентирана към задачи и цели – при нея идва по-естествено подобна организация. Тя работи за друга сфера. 

Всяка вечер е добре да приоритизират и подреждат задачите за следващия ден.

• да проверяват и прибират своите книги и учебници като свършват да учат у дома или в училище;

• да позволяват наглеждане от ваша страна на свършените домашни и задачи;

• при нужда могат да посетят учител и да развият своите умения допълнително – често пъти се налага допълнителна професионална помощ, това е самият факт. Системата за обучение е толкова утежнена, че почти не познавам дете, което да не посещава допълнителни курсове. Дайте му разбиране за това, а не да се има за глупаво и изоставащо. Нека върви със своите темпове, привдигайте самочувствието му и по-малко го сравнявайте. Той е уникална личност.

Връзката с техните учители и ментори е наша родителска отговорност. Обаждайте се и питайте за вашия син или дъщеря. Да се възпита култура на обратна връзка, особено към родителите е много ценно. 

Отговорното родителство е пример за нашите деца и оставя добри навици  у наследниците ни. 

Емоционални и интелектуални предизвикателства

Академичните и социалните предизвикателства, които разгледахме по-горе,  се преодоляват, ако младежът има добро самочувствие. Затова емоционалното възпитание и израстване, овладяването на мислите и емоциите е също ключово важно. Даже на първо място, бих казала. 

Колкото по-безусловно и искрено обичате момчето и момичето до вас, толкова повече то ще се развива, в която и друга област да е.

Любовта е спойката за всяка негова постъпка. Ако резервоарът е запълнен, спойката е добра и поведението на човека е приветливо и приемливо.