родителски-гняв

Твърде важно за всеки родител е да знае, че една от най-големите заплахи за детето е неговият собствен гняв. Той спада към по-неясните за много от нас чувства. Запитани, дали гневът е положителна или отрицателна емоция, мнозина от нас веднага биха отговорили без замисляне, че е отрицателна. Ако ние, родителите, не знаем каква е причината и същността на гнева и как е най-добре да го изразим, трудно ще научим и децата си какво да правят, когато изпитват раздразнение и яд. А това се случва на ежедневна основа.

В речника на Уебстър гневът е определен като „чувство на недоволство, неудовлетворение, в резултат на нараняване, лошо отношение, противопоставяне, и др., обикновено изразявано чрез желание да се отмъсти за причината за това чувство /гнева/.”

Opt In Image
БЕЗПЛАТЕН РЕСУРС!
Гневната аларма (Как да управляваме гнева?)

Гневната аларма представлява изпитан метод, който ще ти помогне:

    •    да осъзнаеш какво подхранва твоите гневни реакции;

    •    да измериш техния интензитет;

    •    да разбереш позитивните сигнали, които е възможно да подава гнева;

    •    да идентифицираш онези гневни реакции, които ти носят най-силна болка;

    •    да разбереш как можеш да ги овладееш;

    •    да повишиш доверието в себе си;

    •    да се справиш с бушуващите емоции на насилствено неудовлетворение още в момента на тяхното възникване.

Защо се гневим? Защото, ние самите или някой, когото обичаме, сме застрашени от нещо: физическа опасност, присмех, раздразнение, недобре свършена работа/задължение и др. Заплахата, отправена към нас или към някого, който ни е скъп, ни кара да изпитваме безпокойство. Това безпокойство е положително, защото съчетанието от страх и гняв при една надвиснала опасност ни кара да се подготвим за действие. В зависимост от силата на заплахата, възможно е  отначало да изпитваме повече страх или повече гняв. Опасността може да засяга нашето физическо състояние, позицята ни в обществото, семейството ни, оценката на нашата идентичност, финансовата ни сигурност, нашата собственост, нашите желания, вътрешното ни спокойствие, убеждения или взаимоотношения.

Когато хората са гневни, количеството на адреналин в организма се повишава и заедно с това се засилва сърдечната дейност и се повишава кръвното налягане.  Интензитета на техните емоции може да варира от елементарно раздразнение до разяреност /ярост/.Този вид емоции и физически реакции на организма са нормална част от човешкя живот. Когато ние не се занимаваме с гнева, a го игнорираме или го потискаме, той бързо може да се превърне от защитен механизъм в разрушителна сила, която да засегне всички области от нашия живот – особено здравето и взаимоотношенията ни в семейството и с приятелите.

Особено голямо значение за начина, по който изразяваме гнева си, има нашият произход и наследство. Дали ние сме възприели от нашите родители, че гневът е негативна емоция и сме научени, че е грешно да изразяваме гнева си и затова предпочитаме да го задържаме в себе си несподелен? Дали в семейството сме научени да се освободим от гнева, независимо по какъв начин? Или сме научени да избягваме да поемем отговорност за своите емоции като кажем: ”Това и това ме прави да се чувствам по този начин”?

Какъв е нашият темперамент? Дали ние сме повече агресивен тип или тих, уравновесен и спокоен тип и съответно повече предразположени към отдръпване и затваряне? Също има голяма разлика и между половете, защото мъжете и жените са склонни да изразяват чувствата си по различен начин. Обикновено жените в повечето случаи се гневят, когато чувстват, че е застрашена тяхната сигурност или достойнство. „При жените има много по-голяма вероятност да потиснат, сподавят или отхвърлят гнева си – казва психологът Чарз Спийлбъргър от Университета в Тампа, Южна Флорида. – Те търсят междуличностната хармония много повече, отколкото мъжете и сдържат гнева си в името на разбирателството”. Мъжете се гневят най-вече, когато не са уважавани и когато се засяга тяхната мъжественост.

Понякога тези различия могат да причинят много неразбирателства и нараняване във взаимоотношенията. В действителност, неконтралируемият гняв е една от главните причини за домашното насилие и развода. Но има надежда:когато и двамата родители разберат причината зя гнева и се посветят да работят заедно, могат да бъдат възстановени и дълбоконаранени взаимоотношения.

Обикновено хората изразяват гнева си по три начина: чрез конфронтация, потискане и пасивна агресия. Конфронтацията включва директно взаимодействие с опонента-причинителя на гнева. Потискането означава задържане на гнева вътре в себе си и води до депресия. Пасивно-агресивното поведение е вредно проявление на гнева и избягва конфронтацията.

Opt In Image
БЕЗПЛАТЕН РЕСУРС!
Гневната аларма (Как да управляваме гнева?)

Гневната аларма представлява изпитан метод, който ще ти помогне:

    •    да осъзнаеш какво подхранва твоите гневни реакции;

    •    да измериш техния интензитет;

    •    да разбереш позитивните сигнали, които е възможно да подава гнева;

    •    да идентифицираш онези гневни реакции, които ти носят най-силна болка;

    •    да разбереш как можеш да ги овладееш;

    •    да повишиш доверието в себе си;

    •    да се справиш с бушуващите емоции на насилствено неудовлетворение още в момента на тяхното възникване.

 

Tags: