Твърде важно за всеки родител е да знае, че една от най-големите заплахи за детето е неговият собствен гняв. Той спада към по-неясните за много от нас чувства. Запитани, дали гневът е положителна или отрицателна емоция, мнозина от нас веднага биха отговорили без замисляне, че е отрицателна. Ако ние, родителите, не знаем каква е причината и същността на гнева и как е най-добре да го изразим, трудно ще научим и децата си какво да правят, когато изпитват раздразнение и яд. А това се случва на ежедневна основа.
В речника на Уебстър гневът е определен като „чувство на недоволство, неудовлетворение, в резултат на нараняване, лошо отношение, противопоставяне, и др., обикновено изразявано чрез желание да се отмъсти за причината за това чувство /гнева/.”
Включи се във фокус-група, в която заедно ще научим...
... как да постигнем призванието на живота си, откривайки уникалния начин, по който сме устроени!
Защо се гневим? Защото, ние самите или някой, когото обичаме, сме застрашени от нещо: физическа опасност, присмех, раздразнение, недобре свършена работа/задължение и др. Заплахата, отправена към нас или към някого, който ни е скъп, ни кара да изпитваме безпокойство. Това безпокойство е положително, защото съчетанието от страх и гняв при една надвиснала опасност ни кара да се подготвим за действие. В зависимост от силата на заплахата, възможно е отначало да изпитваме повече страх или повече гняв. Опасността може да засяга нашето физическо състояние, позицята ни в обществото, семейството ни, оценката на нашата идентичност, финансовата ни сигурност, нашата собственост, нашите желания, вътрешното ни спокойствие, убеждения или взаимоотношения.
Когато хората са гневни, количеството на адреналин в организма се повишава и заедно с това се засилва сърдечната дейност и се повишава кръвното налягане. Интензитета на техните емоции може да варира от елементарно раздразнение до разяреност /ярост/.Този вид емоции и физически реакции на организма са нормална част от човешкя живот. Когато ние не се занимаваме с гнева, a го игнорираме или го потискаме, той бързо може да се превърне от защитен механизъм в разрушителна сила, която да засегне всички области от нашия живот – особено здравето и взаимоотношенията ни в семейството и с приятелите.
Особено голямо значение за начина, по който изразяваме гнева си, има нашият произход и наследство. Дали ние сме възприели от нашите родители, че гневът е негативна емоция и сме научени, че е грешно да изразяваме гнева си и затова предпочитаме да го задържаме в себе си несподелен? Дали в семейството сме научени да се освободим от гнева, независимо по какъв начин? Или сме научени да избягваме да поемем отговорност за своите емоции като кажем: ”Това и това ме прави да се чувствам по този начин”?
Какъв е нашият темперамент? Дали ние сме повече агресивен тип или тих, уравновесен и спокоен тип и съответно повече предразположени към отдръпване и затваряне? Също има голяма разлика и между половете, защото мъжете и жените са склонни да изразяват чувствата си по различен начин. Обикновено жените в повечето случаи се гневят, когато чувстват, че е застрашена тяхната сигурност или достойнство. „При жените има много по-голяма вероятност да потиснат, сподавят или отхвърлят гнева си – казва психологът Чарз Спийлбъргър от Университета в Тампа, Южна Флорида. – Те търсят междуличностната хармония много повече, отколкото мъжете и сдържат гнева си в името на разбирателството”. Мъжете се гневят най-вече, когато не са уважавани и когато се засяга тяхната мъжественост.
Понякога тези различия могат да причинят много неразбирателства и нараняване във взаимоотношенията. В действителност, неконтралируемият гняв е една от главните причини за домашното насилие и развода. Но има надежда:когато и двамата родители разберат причината зя гнева и се посветят да работят заедно, могат да бъдат възстановени и дълбоконаранени взаимоотношения.
Обикновено хората изразяват гнева си по три начина: чрез конфронтация, потискане и пасивна агресия. Конфронтацията включва директно взаимодействие с опонента-причинителя на гнева. Потискането означава задържане на гнева вътре в себе си и води до депресия. Пасивно-агресивното поведение е вредно проявление на гнева и избягва конфронтацията.
Включи се във фокус-група, в която заедно ще научим...
... как да постигнем призванието на живота си, откривайки уникалния начин, по който сме устроени!
