Да се погрижим за нашите собствени остаряващи родители (или други хора, чиято грижа ни е поверена) често е свързано с огромни жертви.
Това означава да снабдяваш нуждите на някого, без непременно да съзираш край в светлината на тунела или да получиш награда за своите усилия.
Тази грижа може да включва и отнемане на (или от) твоите лични хобита и време. Като се вземат предвид всички посочени предизвикателства, не може да пропуснем да си зададем следните въпроси:
• Кое би ни мотивирало да сме постоянни в тази трудна задача?
• Как да преодоляваме умората и емоционалното претоварване?
• Как да се съхраним и в същото време да поставяме здравословни граници?
Любовта към нашите родители може да се окаже непреодолим и непресъхващ двигател при отговор на горните въпроси, но ключовата дума е…
… ПОЧИТ.
Почита е любов в действие.
Почитта е белег за прилагането на любовта ни.
Благодарение на наръчника, децата ще прекратят цикъла на безпокойство и ще се научат да управляват ежедневните трудности в училище, навън и у дома.
Когато почитаме родителите си, ние разбираме, че това е нещо, за което сме създадени и имаме силата да продължим напред.
Истинската почит се държи с респект към възрастния родител, дори той или тя да не я заслужават.
Служението се извършва доброволно, с мили думи, приемащ очен контакт и в същото време — с готовност да се поставят здравословни граници при необходимост.
Граници, защото в последните си дни възрастният човек вероятно има нужда също да получи здравословна корекция и често близките му се оказват единствените, които могат да осигурят тази любяща твърдост.
Какво например се случва, ако се окаже, че възрастният ни родител страда от тежка болест? Поставянето на тежка диагноза може да бъде много шокираща новина, която да донесе силни емоции. Естествено е не само болният, но и близките му да изпаднат в паника.
Важно е обаче да не се поддаваме на това чувство. Първоначалната реакция на околните, особено ако е свързана със страх, тюхкане и вайкане, може да доведе до сериозни травми у възрастния ни родител, който в този момент се нуждае най- вече от подкрепа. Възможността това да се случи, е в ръцете на най-близките.
Правилният за мен път в такава ситуация е цялото семейство да се обедини около надеждата да вярва в най-добрия изход от ситуацията. Същевременно обаче, нито болният, нито близките му трябва да бъдат слепи за това, което се случва. Ежегодно се увеличава броят на заболелите от рак. Смъртта често е неизбежна.
В един такъв момент всички трябва да се обединят около идеята, че ще се борят докрай, ще положат максимум усилия да се справят с болестта и цялото семейство ще бъде въвлечено в това.
Но… не бива да игнорираме и възможността изходът да бъде негативен. Смъртта е част от нашия житейски път.
Когато член на семейството е болен, това сериозно увеличава напрежението вкъщи. Често без да съзнава, болният променя отношението си към околните. Много е трудно човек да приеме, че се е разболял и то тежко.
Има две крайности, в които не бива да се изпада.
От една страна страдащият да възприеме ситуацията като присъда и да изпадне в отчаяние, или пък да игнорира сериозността на проблема и да се прави, че всичко ще бъде наред.
Познавам такива хора, които дори свикват с болката и не полагат необходимите усилия, за да оздравеят и да се възстановят. Много е важно да се помогне на възрастния човек да изгради реален поглед върху ситуацията.
Важно е също да се възползваме максимално добре от времето, което ни остава с нашите близи и да използваме всеки миг в по-късния етап от живота им.
За съжаление обаче, когато човек е болен и подложен на непрекъснат стрес и проблеми, той започва да капризничи, да изисква прекалено много, да се кара и нагрубява.
На първо място ние трябва да осъзнаем добре през какво минава нашият скъп човек. Понякога говорим за жестоки болки и близките трябва да имат максимален толеранс. От друга страна обаче не бива да допускат страдащият да се превърне в диктатор.
Помощта и подкрепата трябва да дойдат от всеки. Ако възрастният започне да превишава границите и злоупотребява с околните, бих отишъл и бих му казал, че няма да толерирам подобно отношение и, че то не е приемливо.
Бих се изолирал докато не се успокои. Няма да бягам от отговорност, ще продължа да полагам всички възможни грижи, но ще му кажа, че искам да говорим, когато се успокои. Отдръпнете се за малко, не преставайте да се грижите, но проведете сериозен разговор, когато и двамата сте спокойни.
Преди всичко, нека помним, че възрастният човек е преживял огромни загуби до този момент. Нека да бъдем до него, да не го неглежираме и да осигурим подкрепа, близост и окуражение.
Някои идеи:
• Разпознай техните умения и успехи в живота;
• Моли ги често да ти разказват лични истории;
• Записвай на аудио или видео случки от миналото;
• Възкресявай техните спомени;
• Помоли ги да ти разкажат за своите приятели;
• Насърчавай ги да се движат;
• Накарай ги да се чувстват полезни;
• Нека развиват талантите си дори и днес!
Благодарение на наръчника, децата ще прекратят цикъла на безпокойство и ще се научат да управляват ежедневните трудности в училище, навън и у дома.
