Вдъхновяващи съвети от българския родолюбец Илия Йовчев, събрани от Даниела Беличовска
Вероятно повечето от нас сме гледали познатата телевизионна игра, наречена „Семейни войни“.
Извън този контекст обаче, ако се замислим над самото словосъчетание – какво обозначава то всъщност, ще открием, че вероятно последното нещо, с което бихме го свързали, е някакъв вид тв-шоу.
Понеже семейството е ключова сфера в човешкия живот, в която влагаме основна част от емоционалната си, психическа и физическа енергия, затова повечето омъжени прекрасно осъзнават колко истина се крие в израза – „семейни войни“, или както преди около 120 години един много неизвестен за нас днес – български журналист, писател и изследовател, ИЛИЯ ЙОВЧЕВ, нарича това явление – „домашна война“.
Илия Йовчев е българин-протестант, роден през 1850 година в Сливен. Учил в САЩ, той е прекарал повечето време от живота си в Америка, поради преследване от страна на българското правителство. Смятан е за основател на емигрантството ни в Америка. Затова е наречен „Баща“ на българската емиграция в Щатите.
Удивителен полиглот, Йовчев се изявява като писател, преводач и публицист, за период от време е и директор на Библиотеката в Пловдив.
Той е първият български журналист сред нашата емиграция в Америка и първият българин – кореспондент на наши вестници в САЩ.
Йовчев редовно изпраща свои статии, които някои български вестници публикуват, като по този начин запознава читателите си с живота в Америка, с ключови личности в тази страна, представя демократичните модели в обществено-политическото устройство там, които образци той самият дава като пример за нас.
Вестникът, който Йовчев издава в България, се превръща в истинско предизвикателство за някои наши политици, тъй като редакторът не спестява своите критики към тях, изобличавайки корупционни действия на конкретни личности, които са на власт.
„Родолюбец“ излиза в две пълни години, през 1888-89 г. и през 1898-99 г. в София, първоначално един, а по-късно и два пъти седмично. Изданието предлага обществено-политически, културни, икономически новини.
Една постоянна тема в него е темата за семейството, дома, възпитанието на децата, ролята на жената и мъжа в него, еманципацията на жената, предбрачните и семейните взаимоотношения.
Благодарение на наръчника, децата ще прекратят цикъла на безпокойство и ще се научат да управляват ежедневните трудности в училище, навън и у дома.
Семейството според Илия Йовчев не е някакъв социален ангажимент към обществото, или към Родината, или пък начин да се справим (евентуално) с демографския срив.
Семейството, по неговите думи, е призвание!
Затова той препоръчва и двамата съпрузи, осъзнавайки това, изключително отговорно и сериозно да се подготвят за този свой призив, който ще изпълни целият им по-нататъшен живот.
Онова, което според него повечето омъжени не разбират обаче, е колко е важно да съхраняват и развиват своята любов главно след медените месеци на брака си. Именно тогава взаимната обич трябва да бъде подхранвана с необходимата мъдрост, търпение, зрялост. Затова редакторът на „Родолюбец“ пише:
Повтаряме, че най-благородното и най-укрепващото човека в неговите житейски борби е чистата любов между мъжа и жената. Приятелството, вежливите обноски и всички останали взаимоотношения с външния свят са повърхностни….
Позната реалност обаче често пъти са именно семейните войни и конфликти, които Йовчев нарича „домашна война“. Голяма част от усилията на мъжа и жената, според него, са изразходвани именно в битките един срещу друг, вместо в търсенето на единство и хармония:
След като знаем обаче за всички облагородяващи и удовлетворяващи влияния на любовта, мъжът и жената вместо да я подхранват и усъвършенстват помежду си, според както напредват в знание и опитност, и особено в познаването си един на друг; и главно според както Творецът им, Творецът на любовта им дава широко поле за нейното упражняване в приятностите и надеждите в отглеждането и възпитаването на децата им – вместо това, омъжените, с малки изключения, задушават и убиват любовта.
Главната причина за тези противоестествени техни постъпки са неразбирането и незнанието им. Понеже иначе никой мъж и никоя жена не ще допуснат каквото и да било нещо да им повлияе и да охлади тяхната любов.
Колкото повече при омъжените се отпускат юздите на ината и презрителното отношение един към друг, толкова повече те започват да отбягват присъствието на другия.
Мъжът и жената, по думите на редакторът на „Родолюбец“, са еднакво отговорни за своите действия или бездействия в опазването на семейното щастие. Доста сериозно място в своя вестник авторът отделя, за да коментира ролята на мъжа в семейството:
Колкото и да са възпявани женските ярост и злоба против мъжа, то тези чувства са по-немощни в нея, както и самата им господарка. Много се пише за тях обаче, и то от мъже. А как е с мъжа? Естествено, той е по-коравосърдечен и по-себецентриран. Заради самата си работа (която е навън), той е свикнал да отбягва дома си, и „да си накриви феса, накъдето му хареса“. Той дори с благодарност ще започне да воюва с жена си – да видим кой ще надвие.
Ах, какви изкушения са курдисани във всеки наш град или село, за да отвличат мъжете от жените им и да ги отвличат от домовете им. Колкото по-големи са градовете, толкова по-изобилни са кръчмите, кафенетата, бирариите, казината, кафешантаните…
Не е толкова трудно и невъзможно обаче да бъде съхранена любовта в семейния живот:
Каквито и да са трудностите, на които са изложени омъжените, пред каквито и изкушения да са изправени, те никога няма да отстъпят пред тях и няма да оставят да бъде отровена оная любов, в която се крие тяхното щастие, ако са достатъчно мъдри да разберат, че с такива постъпки те изгубват именно онова, което си мислят, че печелят…
Домашно щастие се постига, когато всеки един реши да отстъпи от собствения си егоизъм и прищевки и се посвети да служи на другия, той трябва да започне да зачита интересите на човека до себе си толкова, колкото желае да бъдат зачитани неговите интереси!
Библиография:
„Охладняване в любовта“, в. „Родолюбец“, бр. 7, 1889г.
„Домашно щастие“, в. „Родолюбец“, бр.9, 1889г.
„Домашна война“, в. „Родолюбец“, бр.6, 1889г.
Дария Василева „Приносът на Илия Йовчев и на неговия вестник „Родолюбец“ в модернизиране на българската градска култура в края на 19 век“, С.,2007г.
