Неведнъж съм си задавал въпроса защо толкова много вярвам в семейната клетка. Защо за мен е толкова важно да градим малкия ни “семеен екип” от 5 души повече от всичко друго, което правя? Защо в главата ми непрекъснато се въртят въпросите „Отделих ли достатъчно време на съпругата и децата ми“? „Използвах ли времето си така, че да не пропусна ценни и важни за тях моменти?
Разбира се, християнската ми вяра е изходна точка на вътрешната ми система от ценности, но с времето започнах да осъзнавам, че повечето хора не функционират по този начин и са им необходими много усилия, за да поставят своето семейство на фокус.
Някои от нещата започнах да осъзнавам едва сега, когато прехвърлих моите 40 години. Едва сега осъзнах, че основната причина да съм по начина, по който съм, са вероятно собствените ми родители. По-голямата част от живота им е преминал в комунистическа опресия и натиск. Комунистите унищожиха вуйчо ми и чичо ми – психически и физически само заради простия факт, че бяха различни и не пасваха на системата. И двамата ми родители никога не станаха членове на партията и срещнаха огромно отхвърляне от съседи и колеги. В резултат на всичко това семейството ни се сплоти, обедини и затвори навътре, като в годините на началното училище мога да кажа, че натрупах едни от най-хубавите ми спомени в живота. Това е един от най-уникалните феномени на семейната клетка – притисни я отвън, тя ще образува “слой на защита” около членовете и ще ги сплоти.
С родителите ми много пътувахме. Помня, че с баща ми на няколко пъти ходехме само двамата на малки пътешествия из цялаtа страна за по няколко дни. Ходехме из горите. Говорихме. Правихме си лъкове. Смеехме се. Майка ми пък винаги ме подкрепяше. Не твърдя, че родителите ми са съвършени, но сякаш с годините започнах да оценявам повече случилото се, особено на фона на рушащите се семейства, с които се срещам всеки ден.
Преди време дни една мила жена помогна на голямата ни дъщеря да си направи лап-бук с информация за светлината. Докато обяснявах на Доти разликата между изпъкналата и вдлъбнатата леща (разликата е в това, че първата събира слънчевите лъчи в една точка, а втората ги разсейва), си помислих за огромната сила на семейство, което е единно в своите мисия, вяра и ценности, управлява само ресурсите си и не разчита на държавата за пенсия на старини.
Резултатът от този вид семейства са силни личности, общности и нация. Резултатът от втория вид, напомнящи ми на лещите, разсейващи слънчевите лъчи, е дисинхрон, неудовлетворение и разпад.
Историците ни казват, че семейната институция започва да променя своето значение по време на индустриалната революция. Жените, мъжете и децата не обединяват вече усилията си, за да просперират. Те излизат навън, превръщайки се в работна сила за някой друг, а по-късно децата им биват изпращани в детски градини и държавни училища, където се научават, че държавата, а не мама и татко е техният основен авторитет.
Можеш ли да отделиш време днес и да помислиш нещо съвсем практично:
– Отделих ли време на моя партньор ДНЕС (не само веднъж в годината)?
– Опитвам ли се да опозная света на децата си? Излизам ли с всяко дете поотделно?
– Забавляваме ли се заедно цялото семейство?
– Градим ли семейна идентичност?
Ако изграждането на вашата семейна клетка среща предизвикателства, обади ми се и ще се радвам да помогна!
Вижте и този материал за справяне със семейни проблеми…
