Не ми се искаше това да бъде истина.
Но опитът ми показа нещо съвсем различно от онова, което вярвах…
Ето какво се случи:
Преди около 12 месеца бях седнал с мъж и жена в офиса ни, женени от близо 20 години, като извършвах една от любимите ми дейности: семейно консултиране.
И двамата партньори бяха сравнително сговорчиви и съдействащи, но…
… ми направи впечатление, че жената беше:
- Напрегната – Тя реагираше със сарказъм на почти всяка дума, споделена от страна на нейния съпруг, дори и на най-добронамерените му коментари;
- Нападателна – лепваше почти обидни епитети, като си позволи да лепне един и на мен;
- Свръхемоционална – дори и най-безобидните спомени предизвикваха сълзи в очите й и чести гневни реакции.
По всичко личеше, че жената беше дълбоко наранена. Но повече от всичко – усетих се притиснат да натисна и аз съпруга й към промяна.
Не че нямаше защо… Споделих пробойните в характера на мъжа лично с него без да се притеснявам…
… но по-голямата част от исканията на жената бяха просто абсурдни.
Истината беше, че голяма част от ключа за решението на проблема беше скрита в самата нея.
Тогава трябваше да се изправя лице в лице с факта, че каквото и да направеше мъжът, жената беше решила подсъзнателно, че той ще получава упреци, нападания и обиди.
Тя просто трябваше да му прости и да продължи начисто.
В края на срещата направих това, което правя при всяка първоначална среща.
Съставих стратегия.
При личните ми срещи с мъжа се постарах да се убедя, че той разбира нуждите на жена си добре и полага максимални усилия към промяна в областите, които й носят най-силно напрежение.
В същото време…
… подчертах на жената необходимостта от ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПРОШКА към мъжа й.
Систематизирал съм целия процес за теб тук >>
След време двойката показа значително подобрение в отношенията си.
Най-вероятната причина?
И двамата се постараха да се променят – мъжът поработи върху досадните си навици и пренебрегване на нуждите на жена си, а жената…
… направи най-важното:
- Взе категорично решение да прости на съпругата си;
- Освободи се от емоционалната болка;
- Промени реакциите си на нападение и обвинение.
- След време се опитах да предложа тази стратегия и на други двойки, като първоначално бях скептичен. Вътрешно си задавах въпроса как изобщо е възможно да създадеш формула за човешкото поведение (което е изключително променливо и непредвидимо).
Но грешах…
Стратегията се оказа изключително ефективна и работеше в голяма част от случаите, с които се захващах дългосрочно.
Любопитен ли си да разбереш съдържанието на тази ефективна стратегия?
Днес искам да я споделя с теб.
Още нещо, което също може да ти е полезно: Стига вече семейни проблеми!
Стъпка 1: Вземи решение да простиш, независимо какво чувстваш!
Емоционалните рани могат да бъдат като физическите рани. Ако си порязал сериозно ръката си, но не си третирал раната, е възможно тя да се инфектира и да пищиш от болка всеки път, когато я докоснеш. Дори и да я покриеш, така че никой да не я вижда, ти ще реагираш, когато някой я докосне.
Твоята реакция няма да бъде съответствена на поведението на човека. Дори е възможно той/тя да го отнесе, защото просто не си се погрижил да я дезинфекцираш 🙂
Когато не освобождаваш прошка към партньора си, ти пропускаш да дезинфекцираш своята душа. В този момент, дори и най-малките брачни проблеми могат да се превърнат в непреодолими препятствия за връзката. В резултат на това ти ставаш изключително чувствителен към реакциите, поведението, думите и бездействието от страна на твоя партньор.
Ако се намираш в сложна семейна ситуация, тя може да бъде значително подобрена с помощта на тази книга!
Тя е систематична и има за цел да те доведе до изготвянето на ясна стратегия какво точно да предприемеш в твоята ситуация.
За да се справим с непростителността, ние трябва да “дезинфекцираме” душевните си рани и да им помогнем да зараснат.
Но как точно може да се случи това?
Преди всичко е важно да разбереш, че прошката не е нещо, което чувстваш към своя партньор. Прошката е избор да прекратиш обвиненията към партньора си за извършеното.
Сам виждаш, че съветът ми засяга първо поведението, а не вътрешния ти свят.
Знам какво си мислиш:
“Добре, Стояне, но колко дълго ще издържа по този начин?”
Това ни води към…
Стъпка 2: Овладей гнева!
Колкото повече се гневиш, толкова повече ще увеличаваш силата на емоционалната болка. Колкото повече овладяваш гнева, толкова по-малко ще страдаш.
Трудно ще продължиш напред, ако продължаваш да си представяш същите негативни сцени отново и отново. За да преживееш реална промяна, е необходимо да изхвърлиш разочарованията и да ги замениш с безусловна любов.
Да замениш мислите на гняв…
… нараняване и
… болка с:
… вяра, че имаш способността да се справиш с непростителността.
Ето какво можеш да направиш практично:
Всеки ден изразявай поне една похвала към твоя партньор!
Става въпрос за оставяне на бележки в шкафа, обаждане по телефона, прегръдка или насърчение. Женените двойки са много добри в това да си правят подобни изненади по време на рождените дни или годишнината, но често пренебрегват ежедневните похвали.
Важно: Гледайте обученията ни за семейни отношения в „Зоната на растежа“ на този линк!
Стъпка 3: Настоявай за по-чести срещи
Освен очакваните забавления (Виж този материал за повече информация>>) настоявай да отделяте по един час седмично, по време на който:
- всеки да има възможност да изрази гнева си без страх, че ще бъде отхвърлен или ще получи отпор от страна на другия;
- всеки ще получи нераздвоено внимание от страна на партньора и ще бъде изслушван без прекъсване.
Стъпка 4: Посвети се на това да запълваш емоционалния резервоар на партньора
Помниш ли?
В любовната ни банка се депозират “любовни единици”, когато нашият партньор извършва действия, каращи ни да се чувстваме добре. Валидно е също и обратното – от любовния ни банкомат се изтеглят любовни единици, ако нашият партньор прави неща, които ни дразнят.
Посвети се да разбереш кои са нещата, които правиш, каращи партньора ти да се чувства зле и след това се стреми да коригираш целенасочено своето поведение.
Няма да съжаляваш…
А сега, главният въпрос…
Как да простим на партньор, който не поема никаква отговорност?
Отговорът лично за мен се крие в еднопосочната прошка, дори и когато партньорът ти не е готов да поеме отговорност за извършеното.
Но… защо изобщо ще простиш на някой, който може би иска, не се съобразява и вероятно дори не заслужава твоята прошка? Важно е да уточня, че ти даваш прошката преди всичко заради себе си без въвличането на другия. Това не означава, че ще толерираш действията им, нито, че се съгласяваш с тях.
А сега готов ли си за шокиращата истина?
Ти не прощаваш на другия заради него, прощаваш му, за да освободиш себе си!
Еднопосочната прошка те предпазва от това да се оплетеш в гнева и разочарованията си.
Прошката остава най-големият подарък, който можеш да дадеш на твоя партньор.
Прошката остава и най-ценният дар, който можеш да дадеш на… себе си.