Преди да се опитам да отговоря на този въпрос е важно да уточня следното:
Повечето неразбирателства в човешките взаимоотношения не възникват поради желание за надмощие или целенасочено заяждане.
В по-голямата част от ситуациите проблемите се случват заради различно възприемане на заобикалящата ни реалност.
Веднага се сещам за следната лично преживяна ситуация…
Както и при повечето хора, израснали при комунизма, вероятно най-голямата сграда, която бях виждал до 1992, беше църквата “Александър Невски”.
Отивайки в Западна Европа малко след това, моята перспектива се разшири при вида на големите катедрали, а когато зърнах Емпайър Стейт Билдинг в Ню Норк, си зададох въпроса:
“ Стояне, къде си живял досега?“ 🙂
Осъзнах, че съм бил ограничен от обстоятелствата в живота ми и досадния факт, че съм израстнал в страна, в която управниците бяха превърнали в затворници хората, ограничавайки пътуването им до собствената им географска територия.
Разбирането за обективна и субективна реалност
Моята субективна реалност беше една малка (според възприятията на други) камбанария.
Обективната реалност се оказа доста по-мащабна и широка.
Нека сега да се върнем отново към доста по-сложната сфера на човешките взаимоотношения.
Трудността идва от това, че светът на емоциите е невидим и единственият начин да го опознаем е като задаваме въпроси.
В емоционалния свят не работят принципите на логиката!
Ние сме като слепци, ограничени от собствената ни субективна перспектива…
… лутащи се в тъмното, с надеждата да открием обективната такава.
Нашата субективна преценка се обуславя от темперамента, опита и образованието ни, травми в миналото, които сме преживели и…
… да си го кажем направо – тъмната страна на личността, характерна за всеки един от нас.
Ако само можехме да осъзнаем този факт, щеше да ни бъде по-лесно да разберем ограниченията при собствената ни преценка и щяхме да се научим да се вслушваме по-добре в перспективата на другите.
Емоциите са изключително полезен сигнал в живота ни, но могат да се окажат и голям предател.
Ето защо намирам за изключително зрели хората, които съумяват да се вслушат в предупредителните сигнали на емоциите си и в същото време успяват да ги поставят под съмнение.
Още по-сложно става в брака, когато мъжът и жената, имат по правило различно възприятие за реалността.
За да съумеят да се разберат, и двамата следва да задават въпроси и да се вслушат в различните перспективи, които споделят.
Прошката пък им помага да продължат напред тогава, когато няма надежда.
Но как могат да се обединят перспективите в чисто практичен план?
- Осъзнай, че когато твоят партньор споделя чувства, те са факт за самия него – това е неговата/нейната субективна реалност. Не го обвинявай за това – изслушай го внимателно и покажи състрадание. В същото време сподели и твоята субективна реалност, така, както ти я усещаш. Помоли партньора ти също да се опита да вникне в нея;
- Заедно се опитайте да потърсите каква е всъщност обективната реалност, след като сте взели предвид собствените си перспективи;
- Оценете богатството от гледната точка на другия без да считате емоциите на другия за прищявка и опишете някои възможни практични решения.
Осъзнавайки колко ограничени сме в своята преценка, вероятно ще започнем разбираме по-добре и другите.
