Едно от нещата, които най-често разклащат близостта между съпрузите, са… очакванията. Не винаги ги осъзнаваме, но те влияят дълбоко върху това как възприемаме човека до себе си. Дали денят ни е бил добър? Дали бракът ни „върви“? Дали се чувстваме обичани? Всичко това често минава през един филтър: какво сме очаквали – и дали то е било изпълнено.
Като семеен консултант, неведнъж съм виждал как натрупани, неизказани или нереалистични очаквания създават сериозни пукнатини дори в най-добрите бракове. Нека да разгледаме три конкретни вида очаквания, които често водят до напрежение:
1. Нереалистични очаквания
Не е грешно да имаме стандарти. Всъщност, здравословните очаквания помагат да се изградят граници, да се търси растеж и да се поддържа уважение. Но понякога, без да се усетим, стандартите стават прекалено високи – дори нереални.
Очакваш, че бракът ще бъде непрекъсната романтика, без кавги?
Че съпругът/съпругата винаги ще знае от какво имаш нужда, без да го казваш?
Че ще бъдеш разбран от половинката си 100% от времето?
Ако да – почти сигурно ще останеш разочарован. Перфекционизмът убива любовта. Защото и двамата сте хора. А реалният живот включва стрес, напрежение, дразнения – и нужда от прошка.
Тази диаграма ще ти помогне да идентифицираш какво липсва в твоите взаимоотношения и какво е необходимо да се случи, за да ги придвижиш напред!
2. Вкоренени очаквания
Това са онези очаквания, които носим със себе си, без дори да знаем, че ги имаме. Изградени са от детството, от модела в дома ни, от културата, медиите, дори от филмите. Понякога избухваш или се затваряш, без да знаеш защо. А причината се крие в нещо толкова просто като:
– „Празниците се празнуват винаги в моя дом, с моите роднини.“
– „Мъжът трябва да се грижи за финансите, жената за децата.“
– „Обич означава всекидневно внимание и жестове.“
Ако тези очаквания останат неразпознати, те действат като невидими правила в брака. А когато партньорът ти ги наруши – без дори да подозира, че съществуват – избухва конфликт.
3. Мълчаливи очаквания
Това са очаквания, които осъзнаваме, но… не изричаме. Надяваме се другият да ги „усети“. Да ни чете мислите. Да се сети сам. А когато не го направи – се разочароваме. Понякога дори го наказваме мълчаливо.
Пример? Твоят рожден ден наближава. Партньорът пита как искаш да го прекарате. Ти казваш: „Както и да е, както решиш.“ А вътрешно очакваш романтична вечеря, с изненада. Но когато денят дойде и не получиш това, което си се надявал… настъпва разрив.
Истината? Очакванията, които не са изговорени, почти никога не се изпълняват. А когато има яснота – има шанс за разбиране и близост.
Какво да направим?
Очакванията сами по себе си не са лошо нещо. Те са като мерител – сравняваме реалността с тях. Но ако не ги осъзнаем, споделим и пренастроим, те започват да пречат, вместо да помагат.
Затова насърчавам всяка двойка:
- Изречете какво очаквате един от друг.
- Изследвайте дали тези очаквания са реалистични и взаимно приети.
- Освободете се от онези, които само ви дърпат назад.
Когато комуникацията стане водеща, а не разочарованието, бракът започва отново да диша.
