„Ако той се промени, ще се променя и аз!“ – жената ме погледна с увереността на орел, а аз просто знаех, че едва ли ще успея да помогна.
„Но… всъщност промяната няма как да настъпи по този начин – започнах. – Необходимо е да осъзнаете колко важно е да се фокусирате върху собствената си промяна, не върху промяната на Вашия партньор. Ако всеки един направи това, могат да се разпукат и най-студените ледове.“
Тази кратка сценка ми се случва буквално всяка седмица и ме кара да се натъжавам – обикновено партньорът, който най-много се нуждае от промяна вярва, че това е работа на неговия или нейния партньор.
Именно в това ниво на осъзнаване се крие и 75% от възстановяването. „If I can see it, than I can do it“, както се пее в онова известно парче от края на 90-те.
От друга страна можем да наблюдаваме цяла група мъже или жени, които искрено вярват, че ако направят всичко за любимия или любимата, партньорът им ще извърши същото за тях. Разбирам ги – някога и аз бях един от тях, но днес бих казал, че колкото повече се вкопчваш в партньора си и го лишаваш от въздух, толкова по-малки са шансовете да успееш да го запазиш за себе си.
Често обичам да казвам, че дори и да даваш 90% в твоя брак, а партньорът ти – 10%, дори тогава е по-добре да се фокусираш върху твоята част от промяната, вместо да обвиняваш другия, че не си е свършил работата.
Всъщност болката, породена от човека до теб ти дава възможност да станеш по-добър.
Естествено, налице са и изключения, за които е необходимо да се поставят граници, особено в по-трудни ситуации, но в момента не говоря за това.
Истината е, че тайната на взаимоотношенията между мъжа и жената се крие в намирането на баланс между две ключови поведения:
– стремеж към близост;
– уважение към границите на другия.
Фантазията, наречена „Аз ще променя другия.“ е най-малкото нечестна и разрушителна за семейните отношения.
Зрелите мъже и жени разбират, че бракът им дава възможност за личностно израстване, защото няма друг толкова силен фактор за растеж както е болката.
Време да си зададеш някои важни въпроси:
– Реалистични ли са твоите очаквания в брака? Твърде голяма ли е бездната между твоите очаквания и реалността?
– Очакваше ли да живееш с идеален партньор?
– Караш ли другия да прави това, което ти искаш?
– Вярваш ли в странната идея, че другият човек е втората страна на твоето незавършено „аз“?
Ако отговориш с „да“ на поне един от тези въпроси, по-добре е да се фокусираш върху своята собствена промяна.
Практично: Ако искаш да се справиш с тенденцията да обвиняваш партньора си за всичките си проблеми, следните практични съвети биха помогнали:
– Вземи листче хартия и опиши 5 до 7 неща, които те влудяват у него/нея;
– Отбележи три от тях, с които не можеш да направиш компромис;
– Сега е дошъл моментът за приоритизиране – отбележи с цифрите от 1 до 3 реда, по който си готов да споделиш за това с човека до теб, разбира се, в атмосферата на много приемане и уважение;
– Води си дневник на чувствата. Когато се появи гняв към партньора ти, спри за момент и отбележи на скалата от 1 до 10 силата на гневната реакция. След това си задай въпроса дали наистина тя е свързана с човека до теб или може би с други фактори, като например разминаване в очакванията, умора, минали преживявания или нещо друго.
„Естествено, налице са и изключения, за които е необходимо да се поставят граници, особено в по-трудни ситуации…“