Много психолози с основание смятат, че съпружеската съвместимост е едно от най-важните условия за стабилността и удовлетвореността на съпрузите от брака (Обозов, 2000).
Семейният живот не възниква само със сексуално влечение.
Известният американски психолог по проблемите в семейството В. Сатир пише във връзка с психологическата съвместимост следното:
,,Хората, които встъпват в брак много често не познават себе си по същество. Сексуалното влечение може да ги подтикне да обвържат съдбите си, но то не гарантира нито съвместимост на характерите, нито приятелство.
Трябва да се отбележи, че повечето американски автори разглеждат съвместимостта като максимална степен на взаимно удовлетворяване на потребностите и поведението един на друг.
Според други автори, съвместимостта се определя като взаимно приемане на партньорите, основано на оптимално съчетание – сходство или допълване на ценностните ориентации, личностните и психофизиологичните особености.
Противоположният на психологическата съвместимост феномен е несъвместимостта на съпрузите, под който се разбира неспособност на хората да се разберат един друг, неспособност за синхронно психомоторно поведение (действие), различия в психичните процеси (внимание, памет и т.н.) и в свойствата на личността, възпрепятстващи общуването на хората и ефективното изпълняване от тях на съвместната дейност.
Противоположностите се привличат?
Прави ли са хората, които твърдят, че противоположностите се привличат?
А може би хората повече харесват себеподобни?
Интересно е, че не гладките повърхности, а грапавите се залепват по-здраво.
Представете си партньор, който е бърз, много говори, бързо реагира за всичко, а другият е като дръпната ръчна спирачка на колата – трябва му дълго време да мисли върху нещата, походката му е бавна, внимателно подбира всяка дума.
Нищо чудно тези двама да се харесат и да създадат щастливо и здраво семейство. Сигурно познавате такива двойки!
Психолозите в продължение на десятилетия се занимават с изучаването на съвместимостта на темпераментите в брака, в приятелството, в работата.
Като резултат от това е установено, че повечето сполучливи семейни двойки с устойчиви отношения имат по-скоро противоположни темпераменти.
Особеностите на темперамента на единия се допълват и уравновесяват от особеностите на другия: възбудимостта и избухливостта на холерика – със спокойството на флегматика, тъгата на меланхолика и емоционалната бедност на флегматика – с жизнерадостта на сангвиника; те се допълват един друг, необходими са един на друг.
Избухливостта и нетърпеливостта на холерика се натъква на сдържаното, спокойното и равномерното поведение на флегматика. В такива ситуации холерикът, повлиян от ответното действие, ще се успокои и скандалът може да не възникне.
И обратно, семейството от двама холерика го очаква повишена конфликтност поради избухливостта на съпрузите.
По този начин стабилните двойки се отличават не с подобие, а с противоположност на темпераментите, с тяхното взаимно допълване.
Някои изследвания показват, че „най-универсални” партньори са флегматиците.
Въз основа на различни изследвания е сформулиран следният закон на съвместимостта: вродените характеристики (темперамент, реактивност на организма, психомоторни реакции) в съвместимите двойки трябва да бъдат противоположни, а придобитите качества (характер, ценности, нагласи, интереси) – подобни или сходни.
Съвместимост на характерите
Друга важна компонента на психологическата съвместимост, е съвместимостта на характерите. Американски психолози проведоха изследване с цел да изяснят формулата на щастливия брак.
В рамките на изследването, което трае няколко години, учените наблюдават 291 двойки младоженци.
Резултатите от това изследване показаха, че залогът за хармонично семейство се оказват не общите за съпрузите ценности, а съвместимостта на характерите.
Най-хармонично в брака се чувстват тези, при които повечето черти на характера съвпадат, съобщава MIGnews:
„Разликата в подходите към решаването на всекидневните проблеми се явява повод за конфликти”, отбелязват изследователите.
Дори ако двама души са съвместими по темперамент, техните характери могат да имат недостатъци, които с времето са способни да разрушат брака им.
Ако бъдещият брачен партньор притежава един или няколко недостатъци, това още не значи, че с него е невъзможно брачно съжителство.
По-сериозните недостатъци на характера са:
- Невъзможност за поемане на отговорност, в това число и финансова (натрупване в дългове);
- Емоционална неуравновесеност;
- Емоционална студенина (неспособност за даряване и получаване на любов);
- Постоянна депресия или лошо настроение (жалби и обвиняване на другите);
- Жестокост, бързо изпадане в гняв (използване на физическа сила);
- Склонност към съпружеска изневяра (ухажване, флирт с други индивиди);
- Пристрастеност към алкохол, наркотици, секс и порнография, към хазартни игри.
- Леност
Към тези големи недостатъци в характера Джеймз Добсън отнася и егоистичността.
Той пише, че в света съществуват две групи хора: даващи и вземащи.
Бракът между двама даващи почти сигурно ще бъде щастлив. Честите конфликти са неизбежни в брака между даващ и вземащ.
Но бракът между двама вземащи е обречен на пълен провал. По този начин, егоистичността и бракът са две несъвместими неща.
Практиката показва, че подобни отрицателни качества на характера се срещат и могат да разрушат дори здравите бракове.
Едва ли може да се намери човек, който, ако искрено погледне в себе си, не би намерил белези на някои споменати по-горе недостатъци.
Те обаче могат да заплашват отношенията, ако доминират в личността на партньора. Ако младите хора забележат някои от тези недостатъци в бъдещия си партньор, те не бива да изпадат веднага в паника. Т
рябва внимателно да си отговорят на въпроса: искат ли те да имат отношение към недостатъка на този човек в бъдеще или не.
Те трябва да помнят, че характерът на човека рядко се променя след брака.
Съвместимостта на характерите се базира върху тяхното сходство. Или с други думи, колкото повече характерите на съпрузите си приличат и колкото по-сходни са те, толкова по-голяма е степента на тяхната съвместимост.
Психологическата съвместимост е небходима за успешния и щастлив брак.
Несъвместимостта обаче не бива никога да бъде причина за развод, защото тя е не само нещо, което е изначално дадено, но е и процес.
Съвместимостта е цел, към която съпрузите трябва да се стремят и чиито усилия ще бъдат увенчани със здрав, изпълнен с удовлетворение брак.
