Съвсем целенасочено избрахме деня за нашата сватба преди 19 години – 22 септември 2001 – „Денят на българската независимост“.
Ожених се сравнително млад и въпреки високия ми ръст, сигурно тежах 70 кг. с мокри дрехи по онова време.
Честно казано, за нас е необяснимо как и защо двойки забравят датите на своите годишнини. За мен и съпругата ми отбелязването на годишнината е много по-важно дори и от самия национален празник, с който тя съвпада.
До днешен днешен не пропуснахме да излезем заедно някъде извън града с преспиване – това ни помогна да съхраним в сърцата си прекрасни спомени, които ни държат вдъхновени и до днес.
Отиваме някъде на различно място, за да можем да си говорим на воля, да се забавляваме, разведрим и да се върнем с ясна посока за това какво можем да подобрим в брака си през следващата година.
Една възрастна жена казваше, че забравянето на годишнината е момента, в който любовта започва да умира.
Е, познавам приятели, които от много ангажименти са забравяли датата си, но все още се обичат.
Няма нищо фатално, но все пак не е добре да забравяме тази важна дата…
Отпразнуването на сватбата ни осигурява възможността:
- да си отдадем фокусирано внимание;
- да си припомним обещанията един към друг;
- да запълним нашите емоционални резервоари с приятни спомени;
- да споделим честно един с друг какво е състоянието на брака ни;
- да изработим стратегия за промяна през следващата година.
Как да отпразнуваме годишнина от сватбата?
Ето какво сме установили, че е от полза за нас:
- прекарваме празника заедно на различно място извън града, обикновено с преспиване;
- посещаваме хубав ресторант и правим обяда/вечерята незабравими;
- правим си изненади и подаръци.
А какъв е вашия опит? Ще оценя, ако се включите и вие с кратък коментар по-долу…
За ограничено време предлагаме систематичната видео-програма "Семейна академия" на символична цена, съдържаща 12 видео-консултации + Наръчник А4 с ценна информация за значително подобряване на семейните отношения.
Включили сме също и най-четените ни заглавия през последните 20+ години, прекарани в директно консултиране на семейства.
Честито!
Ние празнувахме този юли нашата 15 годишнина! Всяка година измисляме нещо ново и интересно 🙂
На 11 октомври ще имаме годишнина от сватбата със съпруга ми – 23 години. Никога не сме ходили някъде извън града на годишнината ни, просто защото все има финансови затруднения или защото децата ни бяха малки и имаше постоянно ангажименти. Сега брака ни е в ужасна криза. Съпругът ми много рядко е приемал и зачитал този ден за нещо специално и сивотата е огромна. Опитвах се на няколко пъти да направя вечеря, по-специална в къщи или да излезем на ресторант, но в повечето случаи сме били с децата и това е било просто повод да отидем заедно на ресторант. Бих искала да го изненадам, но той гледа всичко от финансова гледна точка, а и за него брака означава в къщи да е спокойно, да няма разправии, той да си почива след работа и да нямам изисквания към него и като мъж и съпруг и като родител. Изчетох целия Ви блог, всяка една статия и осъзнах, че брака ми е пародия. Аз нямам съпруга, с който да споделям, да се забавляваме заедно, да имаме семеени приятели, да имаме еднакви цели, хобита и всичко онова, което е отправено като съвет към Вашите клиенти и читатели. Отчаянието ми е пълно, но дори и това е без значение. Просто след тези 23 години установих, че имам дом, прекрасни възпитани деца, но живея съвсем сама. Все още го обичам и не мога без него, но жадувам просто за прегръдка, усмивка за мен, да хване ръката ми да търси допира ми, да търси мен до него. Но не… Той обича да е сам, така му е най-добре. За него яденето /т.е. да има сготвена храна и нещо в хладилника/ е глупост. Казва, че като че ли живея, за да ям и само за това мисля. А секса е животински навик, той не бил животно. Многократно се опитвам да говоря с него, но без успех. А нервите ми не са от корабни въжета. Чувствам, че съм изгадняла, нервна съм, често крещя, но съм безсилна да направя каквото и да било, просто защото той не иска да разбере, не желае да се постави на моето място и т.н. Та за каква годишнина от сватбата изобщо говорим…
Този господин живее паразитирайки върху вас. 23 години брак, вие сте вероятно между 42-50 години. Би трябвало да е сексуално активен, освен това би трябвало да имате някакъв семеен живот или обща дейност. Мой съвет като човек с 40 годишен брак потърсете семеен консултант, ако можете да си го позволите финансово. Дори да се лишите от нещо пак е по-добре, ще ви даде идеи, но ако и това не помогне, довиждане. Няма смисъл да се поддържа изчерпан брак. Моята майка казваше “ По-добре ужасен край отколкото ужас бе край“.
Interesen nachin da se prekara godishninata ot svatbata e da se prochetat kartichkite podareni ot prijateli vsvatbenia den, da se razgledat snimkite ili video,da si spomnim za 3 hubavi momenta zaedno prez poslednata godina, da se vidim s prijateli koito sa uchastvali v zapoznanstvoto ni i sa bili chast ot vrazkata ni predi braka.Da namerim pisma, sms ili drugi ako imame v arhiba na email adresa ni koito sme si pisali i da vidim kak sme se chuvstvali i misleli togava…