Не всички семейни истории завършват с изречението: „И заживели щастливо“.
Понякога, въпреки молбите, опитите, разговорите и надеждата – помирението така и не се случва.
Знаеш го вътре в себе си.
Бориш се с усещане за неуспех всеки път, когато се връщаш към взаимоотношението, очаквайки поне малък позитивен напредък.
Но… промяната не идва, а ти оставаш с усещането, че нещо с теб не е наред.
Че си провален. Че си изгубил.
Това негативно усещане в теб не е показател за твоята стойност.
Истината може да се окаже съвсем друга: не всички хора са способни или искат да изградят мостове.
Отправяш се отново към същия пресъхнал кладенец..
В практиката си често срещам хора, които в продължение на десетилетия очакват родител, брат, сестра, дете или партньор да се променят:
- да поискат прошка;
- да покажат разбиране;
- да положат нужните усилия;
Годините минават и се оказва , че водата в този „кладенец“ е напълно изчерпана. Останали са само горчивината, самотата, тишината и продължаващите наранявания.
Имах дори случай с жена, която срещах от време на време в продължение на дълги години, а тя искрено се надяваше нейният съпруг да се справи с алкохола.
Надеждите бяха напразни.
Тук не става дума за това да се откажеш от любовта, а да спреш да я търсиш на място, където я няма.
Погреби напразните надежди!
Не звучи вдъхновяващо, нали?
В същото време, в този израз се крие началото на истинското изцеление: да признаеш, че си се надявал, че си мечтал; че си раздал сърцето си.
Да признаеш, че това конкретно взаимоотношение се разминава с твоите очаквания.
Писанията казват: „Несбъдната надежда потиска сърцето,…“ (кн. Притчи Соломонови 13:12)
Понякога трябва да си позволим да скърбим не за човек, който е починал, а за мечта, която никога не се е сбъднала. Това е съвсем реална загуба.
Има друга посока. И тя е към духовното семейство. Към хората, които не само слушат, но и чуват. Които не само говорят за любов, но я живеят наистина.
Сам Исус Христос казва: „Кои са Моите братя и сестри? Тези, които вършат Божията воля.“ Това е покана да изградим нова реалност. Общност, където има взаимност. Подкрепа. Здравословни граници. Място, където не се налага да се бориш за трохи внимание, а получаваш пълноценно присъствие.
Тази диаграма ще ти помогне да идентифицираш какво липсва в твоите взаимоотношения и какво е необходимо да се случи, за да ги придвижиш напред!
Спреш ли да преследваш невъзможното – ставаш свободен
Да приемеш, че няма да има разрешение с конкретния човек, не е поражение. Това е свобода. Свобода от повтарящата се болка, от разочарованията, от цикъла на вина и обвинение.
Вместо да влагаш енергия в „оправяне“ на непроменимото, можеш да:
- инвестираш в хора, които умеят да обичат зряло;
- насърчиш собственото си израстване;
- изградиш духовно семейство, което отразява Божествения характер;
- живееш истински, с хора, които споделят твоите ценности.
Твоята стойност не зависи от един провален опит
Ти си създаден за смисъл, за живот в цялостност. За взаимоотношения, в които здравето и любовта се движат в двете посоки, оценяването на другия е на почит. И ако една врата е останала затворена – може би това е, за да се отвори друга. С хора, които могат да бъдат реално до теб.
Там животът наистина започва да се усеща като благословение.
