Тръгнах и аз да пиша как ми минава ежедневието като майка, че нали то си било отпуска, но се получи като роман на Достоевски с весел край, тип Стивън Кинг – та реших да се фокусирам само върху разходката. Ники все още като му кажа, че излизаме и ми пожелава „Приятна почивка“….
И така, време е за разходка. Започваме с борба за слагане на обувки (1:0 за мен), Тео е вързан в количката, чантите са готови, навеждам се да се обуя и покрай мен прелита една от обувките на Тео последвана от доволен кикот (1:1). Товарим се в колата, аз съм вече потна, потегляме – Тео е без обувки и си дъвче единия чорап (1:2 за него и печели мача). Стигаме до парка, разтоварваме се – Боже, приличам на подвижен катун, но от положителната страна, ако ни застигне армагедон в този момент спокойно може да оцелеем две седмици с наличните провизии.
Отиваме първо на люлките, люшкаме се, смеем се, опитвам се да го откопча от въжетата, вдигам го – рев. Хайде още малко. Правим обиколка на парка, пипаме храсти, цветя и листа – късаме, мачкаме и дъвчем. Опъвам одеалото и вадя играчките, Тео се насочва право към буболечка направила грешката да се излежава на стрък трева до нашето одеало. Тя може да знае как да се предпазва от жаби и птици, но не е еволюирала достатъчно да се справи с Теодор.
Вадя му следобедната закуска, докато с крак му препречвам пътя към буболечката. О, не, леле, как можа така да се наакаш – не можа ли вкъщи?! Добре, ще те преобувам на поляната – да, ама не. Не спира да се върти, всичко ще омажем. Айде към тоалетните. Катуна потегля и се нанася в една от кабинките. Сменям, мия каквото мога, обувам.
Великото преселение на народите продължава из парка. Тео не му се седи в количката и почва да мрънка, вдигам го за малко, бутам количката с една ръка и я придържам с таз, че ще се катурне всичко с тия чанти накичени по нея. Нося малката маймунка, която тежи 10 кила, доволен е, дърпа ме за ухото с една ръка с другата маха на патиците. Решавам, че достатъчно се е „разходил“, когато струйката пот от врата ми стигне чак до кръста. Товарим се в колата (ако имате нужда от хамали, обадете се, ще ви пренеса за 1 час).
Тео заспива докато паркирам колата. Прекръствам се няколко пъти и го вадя внимателно от столчето. Има хора, които могат да пеят, други да свирят, някои рисуват, четвърти създават машини – аз какво мога ли? Аз пренесох Теодор от колата до спалнята без да го събудя (два пъти). Той спи, аз се връщам за багажа от колата – за какво ли ми е да ходя на фитнес?!
Този уикенд ще изпратя мъжете сами до парка и на излизане ще му пожелая приятна почивка.
Снимка: Light Hill
- безлатни статии от практиката, в които споделяме от практиката по какъв начин нашите клиенти се справиха с кризата в семейните отношения;
- текущи промоции - обикновено с огромна отстъпка от редовната цена!
- регулярни безплатни съвети, които можете да свалите и приложите веднага. Намаляват семейните конфликти - гарантирано!
- новини за предстоящи наши продукти и събития;
- безплатни съвети за семейството/отглеждането на децата почти всеки ден...