Най-после откликнах на напиращото в мен желание…
… да напиша нещо за майките, които са посветили живота си на следващото поколение или имат желание за това,
за да им донеса надеждата, че могат да бъдат успешни в тази своя мисия.
Знам, че много от тях тайничко ще прочетат статията.
Други може би ще въздъхнат… “Ех, колко би ми се искало”.
А дали е толкова трудно наистина?
Животът е един, нашите деца веднъж са малки и скоро отлитат от гнездото.
Имало един известен спортист, който хвърлил толкова усилия в своето занимание, че веднъж влязъл в детската стая и какво да види – един пораснал млад мъж.
Таткото толкова съжалил за пропиляното време само за себе си, че бил съкрушен.
Възможно ли е да пропускаме най-важното?
Колкото по-големи стават децата ми, времето с тях все по-малко ми стига. Сякаш все повече ревнувам да съм с тях.
Едната е вече пълнолетна, а всички останали са я по събития, я при приятели, все забързани нанякъде.
Със Стоян се шегуваме с тях – “Ама нали казахте, че няма да пораствате“ 🙂
Да отгледаш деца, да бъдеш родител е една от най-трудните и изтощителни задачи на света. По-лесно е да избягаш от тази отговорност, но истината е, че не можеш.
Имаш ли дете вече… край, ти си отговорен на първо място за него. Независимо къде го даваш и на кого, колко пари изливаш за него.
Но каква е в крайна сметка тайната на удовлетворение в майчинството? Ще я споделя след малко, но засега искам да кажа следното:
С появата на малкото същество, всичко се обръща в твоя спокоен досега живот, леко или повечко егоистичен.
Тогава започваш да се питаш:
- „Струва ли си цялата тази тежка работа, чинии, мръсни пелени и безсънни нощи?”,
- “Къде е най-добре жената да инвестира времето си?”,
- “Къде мога да избягам?”
Всъщност докато са малки, дечицата имат нужда повече от нас.
Когато са по-големи, само изглежда, че нямат нужда от нас, но продължават да се нуждаят от нашата въвлеченост и подкрепа, макар и не с този интензитет.
Знам също и че една уморена, натоварена от пътуване и работа жена трудно ще съумее да отдели пълноценно време за децата си, за мъжа ли, за манджата ли, за сериала ли….
Ние със съпруга ми се замислихме над тези трудни въпроси, бях изправена пред ситуация да пътувам 3 часа на ден до работата ми, да не разполагам с времето си, да наемам гледачка, да си отделям пари за дрехи и ежедневни…
… но като изчислихме, вариантът да си остана с децата беше много по-изгоден.
Това беше за нас.
Освен това, винаги сме искали да бъдем привързани родители, копняли сме за това, без винаги да го разбираме, поради натиска на културата, в която живеем.
Важно е да се каже също, че ако детето не усвои каквото трябва да се развие, важни емоции, навици и когнитивното развитие през съответния период от израстването му, тази липса може да доведе до трайни загуби или частични увреждания (както физически, така и емоционални).
Това обяснява и състоянието на децата – оставени в крайна бедност или изоставени от родителите, те израстват интелектуално и емоционално незрели.
Особено критично важно е времето от раждането до три години – това е известен факт: през този период настъпват невероятни промени във всички области от детското развитие, бурно развитие на мозъчната структура и умствения капацитет.
Именно върху всички тези открития за устройството на мозъка стъпват психиатрите Боулби и Ейнсуърт през 50-те години и създават теорията за привързаността – според която е жизнено важна връзката между поколенията.
Тайната на удовлетворение в майчинството се крие в това да осъзнаеш, че си незаменима и че си най-добрият вариант за твоето дете. Осъзнавайки това е необходимо просто да направиш децата си приоритетно важни.
Мога да кажа, че аз трябваше да развия това у себе си.
Известният експерт по въпросите за лидерството Джон Максуел казва, че само около 1-2% са родените лидери, всички останали могат да придобият тази способност в себе си.
Можеш ли да развиеш майката в теб? Т.е. мениджъра, лидера вътре в теб относно децата и дома, а и не само?
Как успях да развия тези способности в себе си и как ги приложих практично ще разберете следващия път….
2 коментара