Физическото развитие на бебето през първата година
Най-забележимата характеристика на детския растеж през вторите дванадесет месеца е, че той ще се забави значително. Когато детето навърши дванадесет месеца, то най-вероятно ще е утроило своето тегло, но с навършването на втората година ще добави едва 1,5 до 2,5 кг. към теглото си. По отношение на ръста с навършването на втората си година детето ще е добавило средно десет сантиметра след първия си рожден ден.
Главичката му ще нарастне едва с 2,5 см. през вторите дванадесет месеца, но в края на периода тя вече ще е достигнала 90% от своя краен размер. Нещо повече – лицето ще бъде още по-добре оформено и ще има свои точно определени черти.
Прохождането трябва да се е случило някъде между осмия и петнайсетия месец. Ако след този период детето все още не е проходило, обърнете се към вашия личен педиатър или към ортопед. Добре е също да потърсите помощта на ортопед, за да провери дали е налице изкривяване на крачетата. Благодарение на съвременното развитие на медицината, това може да бъде установено отрано и да се вземат своевременно мерки. Непременно се свържи с ортопед, ако забележиш ясно разминаване или разместване на крайниците.
Основната причина за разликите в растежа между децата е генетиката – всъщност, детският растеж може да бъде предвиден без особена трудност.
Зрение, слух и развитие на речта
Зрението
Въпреки че не е лесно да бъде установено адекватно състоянието на зрението на тази възраст, на две години детето най-вероятно ще притежава същото зрение като на възрастния. Появата на проблеми, свързани със зрението, е необичайно, но се свържи с очен лекар, ако забележиш следните симптоми:
– детето изглежда не проследява предметите с очи и като чи ли не ги разпознава;
– детето кръстосва погледа си или изглежда кривогледо;
– детето приближава предметите прекалено близо до лицето си, за да ги види.
Слухът
За разлика от зрението, проблемите със слуха са значително по-вероятни в този етап от развитието, тъй като е възможна поява на ушни инфекции. Проблемите със слуха могат да се окажат много сериозни, тъй като, ако не се лекуват навреме, за няколко месеца това може да отложи развитието на речта. Най-вероятният причинител за ушните инфекции е наличието на течност в ушната тръба. Не допускай детето да поглъща течност от биберон в легнало положение.
Свържи се със специалист, ако забележиш следното:
– детето не откликва на внезапни звуци;
– детето не откликва, когато се извика по име;
– детето не използва никакви прости думи. Бебетата обичат да бърборят през по-голямата част от времето и ако детето не бърбори, много е възможно да не чува собствените си звуци.
Развитие на речта
След първата година детето би трябвало да използва няколко прости думи, а с навършването на две години – да владее една-две дузини, като ги комбинира в много прости изречения. Дори и да не умее да говори достатъчно, детето, всъщност, разбира невероятно много – в края на вторите дванадесет месеца то ще може да посочва частите на тялото си, близките нему хора, много предмети, а също и ще съумява да изпълни прости команди.
Ето и няколко съвета, свързани с развитието на речта през първата година:
Отдавай на детето своето нераздвоено внимание. Бъди готов да откликваш на неговите въпроси и му говори, колкото се може по-често;
Използвай прости думи. Не се въвличай в прекалено интелектуални обяснения и речи. Вместо това, просто му посочвай названията на предметите и хората, като се стремиш да избягваш да повтаряш неговите бебешки фрази;
Чети на детето. Избягвай да го оставяш пред телевизора и да го използваш за бейби-ситър. Най-добре е да избягваш присъствието на телевизора до втория му рожден ден – замени телевизията вечер с четене на кратки истории. Дори и да не изглежда заинтересовано в началото (при все че не е добре да изискваш вниманието му на всяка цена), то ще става все по-любопитно и ще разбира все повече.
Откликвай на неговото любопитство. Когато детето е погълнато от някой предмет или играчка, разкажи му съвсем малко повече за неговото предназначение. По този начин ще “вдигнеш летвата” на неговото разбиране.
2. Интелектуално развитие
През този период детето ще продължи да проявява огромно любопитство към заобикалящия го свят. Нещо повече – неговите умения да върти предмети с ръце, да ги изследва, опипва и да играе с тях, ще стават все по-“професионални”.
Най-характерните за възрастта умения са следните:
– умело използване и на двете ръце. Не се поддавай на натиска да насилваш детето да използва дясната си ръка, то само ще определи своето предпочитание.
– чувство за непрестанно присъствие. Детето вече е придобило усещането за наличието или отсъствието на даден предмет. Можеш да го видиш как го търси и дори пита за него.
– имитация. Ще я наблюдаваш все по-често – говорене по телефона, опити за самостоятелно обличане, миене на зъбите, дори използване пяната на татко.
– игра с топки. Топките могат да се превърнат в любимата играчка на твоето дете – търкалянето, хвърлянето или гоненето им. Можеш да закупиш на детето си малка удобна за хващане топка и ще видиш как детето ще я носи със себе си навсякъде.
– използване на механизми. Ключалките, ключовете за осветлението, както и бутоните на CD-то също ще се окажат едни от най-харесваните играчки от страна на детето.
– дъвчене на предмети. Макар и това да е характерно повече за децата през периода на първата година, детето все още ще харесва да дъвче предмети. Бъди внимателен, да ни би в желанието си да изследва предмета, детето да го погълне. Дръж медикаменти, цветя или малки предмети далеч от обсега му.
Играчки за деца на една година
Отдай предпочитание на следните играчки:
– гумени книжки или книжки от плат;
– картонени цветни книжки;
– не стъклени огледала;
– играчки, съдържащи големи части;
– кубчета;
– кутии или чаши (пластмасови)
– музикални играчки;
– плаващи играчки;
– подскачащи играчки.
Избягвай следните играчки:
– разглобяеми играчки, съдържащи малки парченца;
– твърде малки играчки;
– плюшени играчки, особено такива, които съдържат пластмасови или стъклени очички;
– играчки с остри краища;
– балони.
Хранене на детето след една година
Една от най-значимите промени, която ще настъпи по отношение на храненето, е въвеждането на кравето мляко (и то пълномаслено) в менюто на детето. Мазнините, съдържащи се в кравето мляко, спомагат за изграждането на редица тъкани, включително и централната нервна система. Все пак, консумацията на краве мляко не бива да бъде прекалена, тъй като това може да попречи на възприемането на желязо и от други храни, а това да доведе до анемия.
Друга характерна особеност на храненето през този период е установяването на праволинеен режим на хранене. Един много важен навик, който трябва да бъде установен, е детето да се храни в седнало положение, а не да вкарва храна в устата си, когато му хрумне. Присъединяването на детето към семейните обеди или вечери е навик, който затвърждава семейните взаимоотношения и ги издига като приоритет.
Третата важна особеност по време на този етап от развитието са резките промени в апетита на детето. Понякога е възможно то да яде с видимо удоволствие сутринта, като в същото време да прескочи обяда и да е тотално незаинтересовано по време на вечеря. Това кара много родители да преследват детето с лъжица в ръка през целия ден и да настояват то да си изяде порцията – подобно поведение е напълно погрешно, поради следните две причини:
1. Любопитството през този етап от развитието, както и непреодолимото желание за изследване на света, се намират в горните граници. Детето прекарва много голяма част от времето си в изследване на заобикалящия го свят, но, заедно с това, няма да избяга от храната, ако е гладно. Може би, то просто се нуждае от напомняне, но не и от натякване и преследване.
2. Растежът на детето не е толкова драматичен, както през предходните дванадесет месеца. Всъщност, за да задоволи своите хранителни нужди, детето на тази възраст има нужда от едва хиляда калории на ден!
Седем качествени съвета за храненето през този период
1. Запомни, че една порция на дете на тази възраст представлява около една четвърт от порцията на възрастния.
2. Избягвай да даваш прекалено много плодове или плодов сок – това ще намали апетита на детето за други необходими храни.
3. Не прекалявай с млякото – прекаленото количество мазнини ще попречи на усвояването на ценните хранителни съставки, съдържащи се в други храни.
4. Не насилвай детето да се храни. Това може да предизвика точно обратния ефект и то да намрази същите тези храни, които настояш да яде.
5. Не се подлъгвай да даваш на детето бисквитки (или храна от типа “джънк-фууд”) от страх, че детето не се е нахранило. Ако то не иска да се храни, прибери яденето в хладилника и го остави за следващото хранене – гладът е един нормален процес, който може лесно да бъде придизвикан. Никое здраво дете няма да лиши себе си от храна – това е напълно противоестествено.
6. Положи усилия детето да присъства поне на един от семейните обеди или вечери. Това е идеалното време за общуване!
7. Оставяй детето да се храни само. Макар и предразполагащо към хаос по кухненския под и ръзхвърляне на храна, тази опция ще му даде възможност само да избира колко храна да консумира, а също и да придобие навици. Подготвяй малки порции – така ще избегнеш разхвърлянето на храна навсякъде.
За да се избегне непрекъснатото ядене от страна на детето, препоръчваме следния режим на хранене:
– три хранения – сутрин, обед и вечер;
– две междинни закуски преди и след обяд.
Всъщност, след първата година добре е детето да консумира същата храна, каквато е и за останалата част от семейството, като изключение правят прекалено подправените и мазни храни. Продължавайте да избягвате ядки, бонбони, гроздови зърна, царевица, фъстъчено масло, сурови зеленчуци и сушени плодове.
Отбиването
Съществуват най-различни схващания по отношение на времето, когато трябва да стане отбиването – някои препоръчват то да стане след първата година, други по-рано, а има и поддръжници на идеята, че кърменето може да продължи дори до 3-5 година. Все пак, за разлика от първите шест месеца, кърменето не предлага същата хранителна стойност, след като детето е преминало на твърди храни. Ролята на кърменето след първата година е по-скоро емоционално и социално, затвърждаващо връзката между майката и детето.
Можеш да продължиш кърменето дотогава, докато самата ти сметнеш за правилно, но е добре да плануваш отбиване, ако установиш наличието дори и на един от следните няколко фактора:
Чувство за вина. Някои майки стават до такава степен зависими емоционално от детето си, че започват да гледат на кърменето като на основната си мисия в живота и дори се чувстват виновни, когато не успеят да кърмят детето си. В действителност, кърменето е много важен, но все пак кратък период от живота и в даден момент преминава.
Зависимост на детето от майката. Детето може да стане до голяма степен привързано към гърдите на майка си и да иска да суче непрекъснато. Има нещо повече от това – детето се нуждае да изследва света около себе си; да намира утеха и по други начини.
Проблеми със сексуалното взаимоотношение с партньора. Ако твоят партньор започне да се чувства пренебрегнат поради това, че се налага да кърмиш, настъпил е момент за преподреждане на приоритетите.
Премахването на бутилките
Всички сме виждали как дори и големи деца се привързват към бутилките до такава степен, че изглеждат като прикрепени към тях. Едновременно със създаването на навик за пиене от чаша, можеш да плануваш и прекратяването употребата на бутилките, дори и да срещнеш известна съпротива от страна на детето. Не е необходимо да премахваш веднага шишетата – можеш да направиш това постепенно, започвайки след първия рожден ден, като в края на петнайсетия месец можеш да спреш използването на шишетата напълно.
Ако твоето дете никога не е използвало шише (едно рядко срещано явление), можеш да направиш директен преход от кърменето към чашата.
Сънят след първата година
След първата година детето би трябвало да има създаден режим на съня и да бъде в състояние да спи през нощта. Ако детето се събужда през нощта и настоява да се храни, имай предвид, че това е по-скоро лош навик, отколкото хранителна нужда. Добре е да се увериш в какво точно се изразява нощното събуждане и коя е причината, която гo предизвиква.
Ако детето изглежда добре, можеш съвсем спокойно да го оставиш да заспи отново, без да се намесваш, въпреки протестите. В противен случай, нощната компания може да продължи и за много по-дълъг период от време, отколкото очакваш. Все пак, бъди внимателен – детето може да преживява нещо през нощта, да има кошмари и да се нуждае от утеха. Ако това е твоят случай, откликни с готовност, осигурявайки максималната нежност и утеха, на която си способен (стига да не е с бисквитка или сладкишче).
Ето и още няколко възможни причини за събуждането през нощта или за ненавременното лягане:
– превъзбуда.
Не очаквай детето да е готово да си легне още в осем, ако е спало до шест и след това сте си играли на жмичка.
– негативизъм.
За децата до две години е характерен естествен негативизъм. Ако кажеш на едно проходилче: “Ела тук!”, по-вероятно е то да поеме противоположната посока, отколкото обратното. Между другото, напълно нормално е за едно дете през този период от развитието си да не иска да си легне навреме – просто трябва да бъдат установявани границите.
– любопитство.
Децата се вълнуват прекалено много, ако някой около тях прави нещо интересно – можете заедно с партньора ти и децата да отидете в другата стая.
– страх от отделяне.
Каквато и да е причината, установи подходящ час за лягане и след това се придържай към него. Това е необходимо, поради твоята собствена нужда от почивка, а също и нуждата от прекарване на време с твоя партньор или с другите деца.
Също така не оставяй детето да заспива на друго място, освен на собственото си легло – ако детето заспива другаде, ще увеличиш шанса за съпротива от негова страна.
След първия рожден ден децата обикновено прекарват в сън около три-четири часа през деня. Насърчавай две почивки – една преди и една след обяд. След още няколко месеца бъди подготвен за намаляване на количеството дневен сън – около втория си рожден ден детето вероятно ще спи само следобед за около два-три часа.
Проблеми с крайниците
През този етап от развитието много родители се безпокоят дали всичко е наред с крачетата на техните деца и дали са налице изкривявания или плоско стъпало.
Много често се оказва, че повечето от тези притеснения са напълно безпочвени – почти всички проходилчета изглеждат с плоско стъпало, поради голямото съдържание на мазнини в стъпалото. Всъщност, наличието на този проблем може да бъде установено чак на десет годишна възраст.
Манията за препоръчване на ортопедични обувки няма сериозни основания – всъщност, не съществуват конкретни доказателства за това, че ортопедичните обувки могат да разрешат проблема с плоското стъпало.
Отношения с другите деца
В този етап от развитието си децата са привързани в много по-голяма степен към родителя, отколкото към връстниците си. Това е периодът на изграждане на стабилна връзка, а не на взаимоотношения с “наборите”. Едно проходилче е напълно неспособно да развива качествена връзка с дете на същата възраст, понеже всичко в неговия малък свят се върти около него. Това е период за изграждане на идентичност, чувство за собственост и здравословно самочувствие.
Напълно е безмислено да се очаква от дете на тази възраст, че ще разбере чувствата на другото и ще прояви хуманно и изпълнено с разбиране отношение. То живее в измерението на настоящето. Интересът, който проходилчето проявява към друго проходилче е нищожен – най-много той да се прояви повече към играчката, която държи, отколкото към самото него.
Най-важното, което трябва да запомниш по отношение на този период от развитието е, че, според чуждата концепция за едно проходилче, то трябва да дава своите играчки на друго дете – развитието на тази концепция засега дори е необходимо. По-важно е на този етап то да развие чувство за собственост, отколкото на даване. По-късно, когато чувството за собственост е развито (на 3-4 години), можеш да започнеш да го учиш да споделя вещите си.
Ето и някои съвети, свързани с взаимоотношението на твоето дете с другите деца:
– Когато твоето дете се намира сред други деца на същата или близка възраст, дръж постоянно погледа си към тях. Твоята функция ще бъде същата като на съдията във футболния мач – да се намесваш винаги, когато нечии граници биват нарушени. Това е особено важно, за да не пострада някое от децата;
– Добре е да разполагате с колкото се може повече играчки наоколо, с които да си играят децата. Бъди готов да се намесиш при първата възникнала схватка;
– Ако децата се сбият или някое опита да (или наистина) ухапе другото, раздели децата, като освободиш ясно «не» послание;
– Ако твоето дете не схване посланието и продължи да напада или да хапе друго дете, осигури и последствия. Като начало можеш да погледнеш строго детето право в очите и да му кажеш: «Другите деца не се удрят или хапят»;
– Ако детето продължава да упорства, отговаряй с твърда решителност и безкомпромисност и не се поддавай на емоционални манипулации;
Помни също, че, с малки изключения, конфликтите между деца на тази възраст са пректически неизбежни.
Много важна характеристика на тази възрастова група е също неспособността да се възприемат логични обяснения – това трябва да бъде направено на по-късен етап от развитието. През този етап е напълно нормално детето да прави нещата просто поради факта, че мама или татко го изискват. Установяването на родителя като авторитет е решаващо през първата и втората година – ако родителят не внушава това целенасочено, могат да бъдат създадени сериозни проблеми в този тип взаимоотношения.
Бебешкият пубертет
Много майки и бащи очакват периода на “ужасните две-годишни”, изпълнени със страх и притеснения. Те могат да станат свидетели как тяхното сговорчиво сладурче се променя в не толкова добра според тях светлина и започва да изразява непознати до този момент емоции и отношения. Периодът между първата и втората година (особено между четиринайсетия-шестнайсетия месец) е период на драматични промени и негативизъм, които наподобяват друг такъв период – тийнейджърските години.
Ето и най-изявените особености на този период от развитието:
1. Детето ще развива своето чувство за идентичност – ще поиска със собствената си воля да предизвиква неща да се случват. Много е важно за теб като родител да знаеш, че този период е напълно нормален – детето ще продължава да изучава света с огромен интерес, а също ще експериментира какво ще се случи, ако направи точно обратното на това, което току-що си казал (а). Границите, които си поставял на детето ще бъдат изпитани и предизвикани.
2. Независимо от своето поведение, детето ще се нуждае от твоето безусловно приемане и любов.
3. Детето ще трябва да разбере, че не то, а ти се намираш на кормилото.
4. Детето ще иска то самото да дава идеи, а не да повтаря като папагал твоите.
5. На около осемнадесет месеца детето вече ще може да разбира много добре прости команди и инструкции. Нещо повече – то ще гори от желание да ги нарушава, гледайки те право в очите.
Важно е да откликнеш на неговите предизвикателства решително, с готовност и безкомпромисност. Не изпадай в емоционални изблици – просто кажи силно “не” и го отмести от нещото, което е искало да счупи или го остави в леглото му, докато се осъзнае. Устоявай винаги своя авторитет, когато си бил предизвикан.
Снимка: Иво Орешков
Вижте също статията ми „Втората година на детето“
