Тъй като вторите шест месеца от живота представляват едно бурно физическо, интелектуално и социално развитие, нарастващото любопитство от страна на детето не е свързано само с интензивен интерес към предметите и играчките, а също и с любопитство към реакциите на другите хора.

Докато периодът на първите шест месеца е бил изпълнен с “викове за помощ”, вторите шест месеца са етап на тест и проверка.

Детето вече започва да експериментира с едно просто изречение на ум:

“Какво ще се случи, ако аз…”

Ето и някои подсъзнателни мисловни процеси, шарещи из ума на детето през този етап от развитието:

„Как ще реагират мама и тате (или братчето, или сестричето), ако започна да плача още по-силно?“

„Какво ли ще се случи, ако пусна на земята тази симпатична ваза?“

„Ако няколко пъти дръпна завесите, дали най-накрая мама ще се откаже и аз ще си ги дърпам колкото си искам?“

„Сигурно тате ще дойде веднага при мен, ако ме види да ям боклуци и ще можем да си играем.“

„Мама ми забрани да си играя с плюшената играчка, обаче, ако закрещя до спукване, най-накрая ще я имам.“

Макар и без думи, твоето малко съкровище ще започне да формулира всички тези въпроси подсъзнателно.

Разбирането за наличието на тези процеси е един от ключовете за осъществяване на пълноценно водене на детето. Моментното отлагане на нещо, което то е поискало в атмосферата на усмивки, прегръдки и закачки, ще го научи, че то не е непременно център на света.

По-скоро, детето ще разбере, че ти се намираш на кормилото на кораба, но заедно с това, си достатъчно любящ и загрижен.

Колкото и да се опитваме да бъдем добри родители, пред нас винаги ще се изправят предизвикателствата на рисковете от нараняване.

Примитивният начин на мислене на едно проходилче може да покани бедствието на гости право в твоя дом, ако не развиеш чувство за бдителност.

Създаването на стопроцентова застраховка от наранявания е практически невъзможна – родителят трябва да свърши домашната си работа, като развие непрестанно съзнание за местоположението на своето дете.

Постарай се да имаш предвид следните фактори, увеличаващи възможността за нараняване от страна на проходилчето:

• разсеяност – свикни с факта, че не можеш да си позволиш да бъдеш разсеян. Ако имаш този проблем, прояви максимално усилие да държиш ума си под контрол, за да можеш дори в момент, когато разговаряш с някого, да знаеш къде се намира и детето в същото време.
• изтощение – умората може да се окаже твой враг и затова се научи да не отпускаш тялото, ума и емоциите си, когато детето си играе наоколо. Бъди внимателен/на, особено в следобедните часове, когато тялото ти е отпаднало, спи ти се, а търпението ти е вече на границата.
• работа по различни проекти – това може да отвлече твоето внимание до такава степен, че да забравиш за съществуването на детето. Остави работата и проектите за правилното време.
• търсене по телефона – внезапното позвъняване на телефона не означава, че трябва да се втурнеш веднага към него. Това не означава също, че непременно трябва да го вдигнеш – ти имаш своите приоритети, а приоритет 1 е сигурността на твоето дете!

Нека границите да бъдат ясни…

Вторите шест месеца от развитието дават шанс на родителя да помогне на детето, дори и отрано да разбере смисъла на думичката «не» (разбира се, използване на подходящото време).

Чрез нея проходилчето осъзнава, че мама и татко разбират повече неща от него, а също и че са загрижени за сигурността му.

Добре е любопитството и интересът на детето да бъдат насърчавани и да му се усигури, колкото се може, по-голям достъп до пространство и предмети, но все пак, има и известни граници, за чието съществуване то трябва да бъде уведомено.

Едно проходилче не може да знае от самосебе си кое става за пипане и кое не, ако няма някой наоколо, който да му даде тази информация.

Как да установяваме граници с децата между 6 и 12 месеца?

1. Научи се да комуникираш ясно. Кажи ясно «не» на детето, когато се докопа до завесите и започне да ги дърпа. Не му викай – запази силата на гласа за моменти на сериозна опасност. Ако му викаш за всяко провинение, детето ще свикне с тона на гласа ти и няма да различава невинните действия от реалната опасност. Използвай силата на гласа само за моменти, застрашаващи безопасността на детето.

2. Запомни, че на тази възраст е твърде рано да се твърди, че детето поставя под съмнение родителския авторитет и се опитва да те «изпита». В почти всички случаи двигателят на неразумното поведение по време на този етап от развитието е не бунта, а любопитството! Най – добрата мярка, която можеш да приложиш, е да се възползваш от неговото любопитство като се опиташ да отвлечеш вниманието на детето с нещо друго.

3. Разбери начина на мислене на едно проходилче. В неговия ум се намира един непрекъснато повтарящ се въпрос: «Какво ще стане, ако…?». Когато малкият Чочко реши да изследва закона за гравитацията като дърпа покривката, можеш да направиш две неща:

– Да кажеш нещо от сорта на: «Това не се пипа» и …

– Да отдалечиш детето от изкушаващата го покривка.

Как ще постъпиш, ако Чочко отново се запъти към нея?

Просто повтори същото.

Продължи с процедурата колкото пъти е необходимо, а в краен случай, изолирай за известно време Чочко на кревата.

4. Бъди по-упорит от детето. Ако проходилчето отново и отново се протяга към котлона, без дори да се опитва да те разбере, незабавно го отмести и извикай силно „не“.

5. Никога не наказвай детето в гняв. Ако усетиш себе си на ръба на нервна криза, по-добре е да излезеш и да си поемеш дълбоко въздух, отколкото да действаш в гняв, понеже това може да нарани емоциите на детето. Целта на твоята реакция е насочена към промяна на поведението на детето, а не към емоционалното му нараняване.

6. Бъди авторитетен. Твоето твърдо, но изпълнено с много любов поведение ще формира у детето съзнание за това, че ти си на кормилото на кораба. Дори и на тази крехка възраст, трябва да бъде ясно, че мама и татко са авторитети в дома и следва да бъдат уважавани.

Вижте също статията ми „Възпитание на детето“