Втората година на детето

Според повечето родители две-годишните деца са като малки експлозиви, изпълнени с огромна енергия през по-голямата част от деня. С появата на втората свещичка върху тортата ще настъпи и периодът на невероятно бурно развитие – свръх-подвижност, цял арсенал от нови думи, ново ниво на мислене и креативност. Нещо повече – до края на годината ще завърши напълно прехода от бебе към дете.

Съществуват три важни съставки за пълноценно развитие на детето през следващите дванадесет месеца:

 – да е обичано дълбоко и безусловно;

 – атмосферата у дома трябва да бъде сигурна и здравословна;

 – в света на детето трябва да съществуват ясни граници и то да знае, че ти, а не то, се намираш на кормилото на кораба.

Детето ще бъде вече способно не само да изпълнява прости команди, но и понякога да разбира защо не бива да се прави определено нещо. Обясненията, които ще предоставиш на детето, ще изградят у него солидна морална основа, върху която ще градиш през следващите години.

Физическо развитие през втората година на детето
Между втората и третата година ще станеш свидетел на бурни промени във физическото развитие на детето:

– детето ще достигне половината от своя ръст като възрастен. Разбира се, това може да се окаже доста относително и да бъдеш изненадан по време на тийнейджърските години, поради индивидуалните особености в хормоналното развитие на твоето дете.

– движенията на детето ще станат много по-координирани. То ще може с абсолютна лекота да скача, да пълзи, да бяга, да изкачва, да слиза по стълби и дори да седи на един крак.

– детето ще премине бебешката фаза и ще се превърне в дете – големината на ръцете и крачетата ще се увеличи значително, в сравнение с главичката, коремчето ще стане по-прибрано, а гръбчето – още по-стабилно. Пропорциите на тялото вече ще наподобяват тези на възрастния.

– движенията с ръцете, юмруците и пръстите ще бъдат още по-умело развити. Използването на моливи, химикалки и флумастри най-вероятно ще бъде едно от любимите му занимания. Възползвай се от неговото любопитство, като му рисуваш различни неща и му обясняваш какво представляват.

– детето все още няма да има развито чувство за преценка и самосъхранение. Това означава, че ще се налага да развиеш усет за неговото местоположение по всяко време, за неговите реакции, а също и да предвиждаш евентуални опасности. Не предполагай, че детето ще може да направи реална преценка за определена ситуация – то може да те изненада винаги.

Емоционално развитие на двегодишните деца

Непрестанните движения, характерни за две-годишните, емоционалните лъкатушещи криви, които се проявяват минута след минута, могат да обезкуражат и най-посветения родител. Кои са характерните особености в емоционалното развитие на двегодишните?

1. Двегодишното дете преживява динамични промени в тялото и съзнанието си (подобно на тийнейджърите).

2. Двегодишното дете е открило, че притежава сила да накара другите да правят неща за него. То ще се опита да разбере доколко може да я използва.

3. Двегодишното дете е любопитно за почти всичко около себе си, но движещата го сила вече е не толкова любопитството, колкото желанието да контролира онези, които се грижат за него.

4. Двегодишното дете е свръхчувствително за всяко действие, което се случва около него.

Съвет: Цел 1 на родителя през този период ще бъде да убеди детето, че той се намира на кормилото, а не самото дете. Разбира се, това трябва да става в условията на безусловна любов и емоционална грижа.

Как реагира родителят в конкретни ситуации?

Ако през вечерта детето се намира в емоционална лава и те предизвиква, най-лесно можеш да решиш проблема, като го сложиш да спи.

Ако детето се опитва да те манипулира, остани спокоен и не се поддавай. Щом веднъж си взел определено решение (например, да не му купиш някоя играчка), не позволявай на нищо да те накара да го промениш – особено викания, тръшкания и ритания.

Давай възможност на детето да избира. Покажи му шкафа с дрехите и го попитай какво иска да облече. Дай му да избере цвета на молива, с който да рисува, или го попитай, къде иска да излезете. Това е първата стъпка към обучението на детето в самостоятелност!

Ако детето прави нещо, което е извън неговите възможности и това го ядосва (например, да построи къщичка от кубчета), събери кубчетата и отложи проекта за по-късно.

Ако двегодишното дете има братче и сестриче, което ревнува и търси внимание (нещо твърде често срещано), увери се, че то получава нужното време. Всъщност, по-голямото дете трябва да има своето лично време с всеки един от родителите. От друга страна, не му позволявай да отнема цялото внимание към себе си, а се постарай да намериш необходимия баланс.

Сънят на детето през втората година
За да се възстановят от времето, прекарано в почти непрекъснати движения, две-годишните деца се нуждаят от около тринадесет часов сън, от които близо два часа са през деня. Придържането към следобедната дрямка е желателно, но не на всяка цена задължително, тъй като това зависи до голяма степен от индивидуалния характер на детето. Най-адекватният белег, по който можеш да установиш дали детето може да прескочи следобедния сън, е емоционалното му състояние в края на деня.

Ако то е раздразнително и предизвикателно, или пък оклюмало, явно е, че сънят след обяд ще му се отрази освежаващо. Ако в края на деня детето е бодро и сговорчиво, дори и без следобеден сън, това означава, че може и без него.

Добре е да запомниш, че по отношение на съня твоята главна задача ще бъде да го поддържаш, въпреки евентуалната съпротива (която в някои случаи може да се окаже яростна). Научи се да различаваш евентуалните причини за съпротивата по време на лягане. Ето някои от тях:

Негативизъм 
Любимото занимание на две-годишното дете е войната и противопоставянето на възрастния. То ще се опитва да се противопостави на възрастния и да постави под съмнения авторитета му по всевъзможни начини. Непременно установи определен час за лягане и изисквай придържането към него. Не се поддавай на манипулация!

Страхове
Независимо дали са реални или измислени, тези страхове са факт. Ето някои страхове, които преживяват децата на тази възраст:

– Страх от отделяне. Този страх може да има сериозни основания , ако някой от родителите не е прекарал достатъчно време с детето. Нека и двамата родители да се уверят, че са прекарали лично време с всяко едно от децата, преди да ги изпратят към леглото.

– Страх от тъмното. Не се колебай да оставиш включена нощната лампа, ако забележиш подобен вид страх. Няма да помогнеш на детето да го преодолее като го оставяш на тъмно, въпреки протестите му.

– Страх от внезапни звуци. Осигури нежна утеха на детето, ако то се изплаши от гръм, светкавици или от счупване на нещо. Тази утеха се налага също и при:

– Нощни страхове. Някои деца (около 2-4 процента) могат да изплашат дори и теб през нощта със своите внезапни проявления – те започват да крещят, да ритат и да се мятат в леглото без очевидна причина. Ако си наоколо, могат да не те познаят, а ако се опиташ да ги успокоиш, се съпротивяват яростно. Истината е, че по време на тази проява детето, в действителност, не се събужда – то просто има проблем с преминаването от дълбок към повърхностен сън. Много е важно по време на подобно проявление да останеш спокоен и да не събуждаш детето – просто бъди наколо, уверявайки го, че всичко е наред. Също така, не го оставяй самичко, поради възможността да се нарани и не го събуждай внезапно – остани спокоен. В почти всички случаи децата бързо се успокояват и отново си лягат, а на сутринта не си спомнят нищо.

– Кошмари. Те се явяват по време на фазата на активен сън и са причинени основно от преживяванията през деня – много често основната причина се крие в съдържанието на филмите, които детето е гледало. Непременно ревизирай съдържанието на тези филми, понеже дори и анимации от сорта на “Цар Лъв” могат да се окажат плашещи за него.

Хранене на детето през втората година
Придържай се към препоръките за храненето, описани за децата на една година, но имай предвид и следното:

1. Направи преход от пълномаслено мляко към мляко с по-нисък процент мазнини (около 2 процента). Тази промяна се налага поради необходимостта от намаляване на мазнините през този период – от 40 на 30 процента, в сравнение с предишната година. Детето ще се нуждае от около половин литър мляко на ден за посрещане на нуждите си от калций, при положение, че не консумира храни от същата хранителна група – сирене или кашкавал. Най-просто казано, количеството мазнини, от които се нуждае детето, трябва да бъде между 25 и 30 процента от общото количество на калориите, които то приема.

2. Не се подавай на изкушението да предлагаш вредни храни на детето. Макар и широко рекламирани, “зрънчовците”, “снаксовете”, “чипсовете”, бисквитките и шоколадите са вредни за здравето на детето – съдържат консерванти, много сол или захар, развалят зъбите и предразполагат към напълняване. Децата могат да се научат да дъвчат тези продукти почти през цялото време – веднъж щом си взел решение да се храните здравословно, просто устоявай своите граници. От друга страна, не се превръщай във фанатик – няма да навреди на детето, ако си хапне нещо сладко на рождения ден на приятелчето си.

3. Не изисквай от детето на всяка цена да си изяде порцията – това е причина номер 1 децата да затлъстяват, когато пораснат. Ако детето не желае да консумира храна, съобрази се със желанието му и не се опитвай да го насилваш – този конфликт може да се окаже единствения, от който ще се връщаш с тотално поражение, поради фазата на негативизъм и отричане, характерна за две-годишните.

Гърнето и детето
Един от факторите, които оказват огромен натиск върху родителите, е децата им да привикнат към гърнето и да ходят самостоятелно до тоалетна. Някои ентусиасти започват с развиването на това умение у децата още след първата година, само за да бъдат разочаровани много скоро. В действителност, необичайно е за едно дете до две годишна възраст да контролира желанието си да ходи до тоалетна, но има и такива, които се справят и на 16 до 24 месеца.

Факт е, че по-голямата част от малките деца развиват това умение до третата година, но има и малчугани, които продължават да имат проблем със самоконтрола при изхождане или уриниране, дори и до четири-годишна възраст. Ако твоето дете се окаже сред тях, не изпадай в паника и не го наказвай – подобно поведение може по-скоро да влоши нещата, отколкото да ги подобри.

Имай предвид следното:
Контролът при уриниране или изхождане не е въпрос на интелектуално развитие, а на физиологично. Този процес е строго индивидуален и няма да се случи, ако детето не е готово за него. Това не означава, че то е мързеливо или пък непокорно.

По-голямата част от децата ще се научат да контролират пикочния мехур и червата по едно и също време, но за някои това представлява по-трудно упражнение.

Ако започнеш да сменяш мокри памперси по-рядко, това може да бъде възможен индикатор за наличието на гръбначно-мозъчен рефлекс, който спомага за задържането на урината. Този процес е изцяло неврологичен и не може да бъде развит чрез трениране, колкото и качествено да бъде то.
Натискът върху родителя да започне с тренирането на бебето да се изхожда или изпишква само може да влоши положението. По-добре е да се започне по-късно, отколкото да се действа под натиск, особено ако любимата думичка на детето е все още “не”.
Наказанието е неефективна мярка за въздействие в случая. Това може да причини забавяне на умението, а също и срам, обременяване и отхвърляне.

Ето няколко практични стъпки, които ще помогнат на детето да се приучи към гърнето:

1. Запознай детето с гърнето. Преди всичко, остави го в банята, без да споменаваш и дума. След като свикне с присъствието му, обясни неговото предназначение.

2. Махни памперса, обуй на детето гащички и му напомняй да сяда на гърнето след хранене, консумиране на течности или при нужда. Не го насилвай да сяда на всяка цена, просто го окуражавай, особено ако се обади, че му се ходи по нужда. Ако детето става много бързо, можеш да му дадеш любима играчка или книжка.

3. Винаги насърчавай детето, когато успее да се изходи. Избърсвай детето с тоалетна хартия (момиченцата винаги отпред назад) и след това му измивай ръцете.

4. Бъди търпелив, ако детето се изпуска. Усвояването на това умение изисква време и търпение.

5. Когато е време за сън, махайте памперса, а ако ви предстои дълъг път, за всеки случай, слагайте го отново (докато детето започне видимо да се контролира).

Имитациите при двегодишните деца
Един от най-ефективните прозорци на възможност за позитивно влияние върху поведението на детето е възрастта около две години. През този период интелектуалната способност на децата да подражават, да играят роли и да имитират, е удивителна. Ето някои от ролите, които детето се опитва да играе:

1. Подражава на родителя от същия пол. 
Ако се вслушаш в ежедневните игри на детето, може би ще доловиш думи и изрази, които самият ти използваш – детето започва да се превръща в реално подобие на самия теб (освен ако отсъстваш през повечето време). Твоето малко съкровище ще започне да имитира жестовете, думите и дори интонацията на гласа ти. Всъщност, този период на развитие е напълно нормален и здравословен, ако се използва по правилния начин.

Ето няколко съвета, които ще ти помогнат да се възползваш от периода на имитациите:

– вземи максималното от тази фаза, понеже през целия етап от развитието на твоето дете няма да съществува по-благоприятен прозорец на възможност.

– поддържай позитивно взаимоотношение с твоя партньор. Ако детето става свидетел на здравословни взаимоотношения у дома, това ще му донесе сигурност, утеха и щастлив живот. Освен това, в бъдеще то със сигурност ще се научи да комуникира по правилния начин с хората от противоположния пол – ще умее да поставя граници, да се държи с респект и да зачита техните избори.

– родителят от пола, от който е и самото дете,  трябва да избере да бъде реален пример за него.Момчетата обичат да подражават на бащите си, а момичетата – на своите майки. Силната сексуална идентичност се изгражда чрез подражание на собствения родител, а не чрез подражание на инфантилни филмови герои.

Заедно с партньора си говорете за теми пред децата, които ще могат да затвърдят вашите собствени убеждения и ценности. Старайте се да насърчавате ценности, като уважението, приятелството, любезността и отхвърляйте негативните примери, като омразата, егоизма и насилието.

Четете на детето истории, които ще затвърдят собствените ви убеждения като семейство.

2. Използва играчките си, за да пресъздаде реални ситуации.
Вслушвайки се във въображаемите разговори, които детето води с играчките си или използва при монолог, ти ще получиш рентгенова снимка на собственото си поведение или на поведението на някой друг. Старай се да коригираш по-скоро собственото си поведение или да разнищиш някои ситуации от улицата или детската градина, отколкото да прекарваш излишно време в обяснения на детето. На тази възраст децата са като попивателни.

3. Имитира поведението на телевизионни герои.
Това е времето, когато трябва да станеш особено внимателен по отношение на телевизията, тъй като две-годишните много лесно биват пленени от истории, които ги завладяват от екрана, повечето от които – ужасни! По-добре открий подходящи материали, които ще изграждат позитивно детето, отколкото да го излагаш на насилие и глупави безсъдържатени истории.

Развитие на речта
Втората година е периодът на най-бурно развитие на речта. Можеш да очакваш не просто увеличаване, а умножаване на наличния запас от думи, които детето разбира или произнася. Не се притеснявай, ако видиш, че то използва по-малко думи или изречения от други деца на неговата възраст – това е строго индивидуален процес. Някои прибавят думи към речника си на ежедневна основа, докато други правят това значително по-рядко.

Ако виждаш деца, които знаят и използват много повече думи – това не означава, че твоето дете е по-малко интелигентно. Все пак, ако забележиш, че на около две години и половина детето ръкомаха усилено и издава несвързани звуци, консултирай се с твоя личен педиатър, понеже може да е налице проблем с ушите. В началото на втората година детето би трябвало да има запас от около 50 думи, които да може да свързва в прости изречения, но думите, които ще може да разбира, наброяват поне триста-четиристотин. В края на втората година детето вече ще успява да свързва три-четири думи в изречение, а ще разбира около хиляда думи.

Ето и още няколко съвета по отношение на употребата на речта:

Тонът на гласа оказва не по-малко влияние върху детето от значението на самите думи. В действителност, детето ще чуе първо тона, с който са казани думите и едва след това ще разбере тяхното значение. Не викай безпричинно на детето и не повишавай тон по незначителни поводи. Запази по-високия тон само за най-сериозните провинения или за моменти на грозяща опасност. По този начин ще увеличиш в значителна степен шанса да бъдеш истински чут от детето (и ще си спестиш редица нервни кризи).

Научете се да общувате с отношение на респект във вашето семейство. Отношението на татко към мама или на мама към татко ще се предаде със същата сила и на детето. Ако общувате с респект един към друг, детето също ще ви оказва респект на свой ред.

Не позволявай на ежедневните грижи да ограбят взаимоотношението ти с твоето дете. Ако нещата, за които си говорите с детето, се изразяват само в “Не пипай това или онова”, определено е време за промяна. Същото важи и за телевизията, компютрите или видеото (DVD) – бъди внимателен да не заместват ежедневните ти разговори с детето.

Демонстрирай неподправен интерес и внимание към това, което върши детето. Ако то ти донесе мръсния чорап от коша с прането, не го обвинявай, а му кажи, че е открило нещо много интересно.

Забавлявай се с детето. Няма по-сближаващи дейности от игрите, прекарани заедно с детето. Тичането и въргалянето по пода, играта на криеница, кикотенето заедно и забавните физиономии, гарантират една топлина на взаимоотношенията у дома.

Грижа за зъбите
Малко преди началото на третата година всички млечни (или първични) зъби на детето ще са покарали. Замяната на млечните с постоянните зъби не означава, че детето не трябва да се грижи за тях – напротив, те изискват особено внимание, понеже развиването на кариес може да засегне и постоянните зъби. Помни, че грижата за млечните зъби осигурява правилното поникване на постоянните, а и осигурява правилни навици за остатъка от живота му.

Ето и как можеш да следиш за ефективната грижа за зъбите:

1. След закуска и преди лягане почиствайте зъбите на детето с бебешка четка за зъби (можете даже и да му я давате за играчка по време на къпане). Когато почиствате зъбите, застани зад него, наведи главата на детето назад и заедно започнете движения в следните посоки:

– от венците надолу за горните зъби;
– от венците нагоре за долните зъби;
– нагоре-надолу по повърхността на резците;
– търкайте венците;
– търкайте и крайните зъби.

2. Не прекалявай с флуорида. Консултирай се със специалист, какво е количеството флуорид, което приема детето – това е важно, понеже повишеното количество на флуорид може да причини дисколоризация на зъбите /петна по зъбите/.

3. Увери се, че не излагаш детето на храни, които се отразяват деструктивно на зъбите му. Ето и някои от тях:

– шоколади, вафли и сладки, дъвчащи бонбони, дъвки със захар, карамел.

Рязане на ноктите
1. Набави подходяща бебешка ножица /заоблена ;

2. Обърни детето с лице напред и го сложи в скута си;

3. Следвай естествената форма на ноктите, докато ги изрязваш.

Двегодишното и другите деца

Често амбициозният родител-ентусиаст, в желанието си да не лиши детето си от здравословни социални връзки, поставя твърде високи изисквания върху две-годишното дете, очаквайки, че то ще се държи учтиво към всички и ще усвои изкуството на даването. Не съществува по-погрешно схващане от това – при по-малките деца, първо трябва да се развие чувството на собственост, а не на даване. Веднъж, щом това чувство е развито, тогава идва ред на обучаването в даване.

Не очаквай твоето дете да споделя с готовност вещите си преди да е навършило три години.Даването е твърде сложна концепция за вградения примитивен и себичен манталитет на двегодишните.

Друга такава област е търпението – детето не може да схване идеята, че нещо, което не се получава сега, ще се получи по-късно.

Практичните инструкции, които бихме искали да ти дадем, ще ти помогнат да разбереш малко по-добре децата на тази възраст:

– Не се превръщай в моралист! Детето ще те гледа странно, ако се опиташ да му даваш абстрактни послания от сорта на: “Как би се почувствал, ако Пепи те ритне, както ти го ритна?”.

– Усвои изкуството на редуването! Ако две деца се сдърпат за някоя играчка, кажи и на двете, че едното може да я има за малко, след което е ред на другото да си играе с нея. Независимо от големите ти надежди, едва ли твоето дете ще усвои споделянето и даването на вещи преди третия си рожден ден.

– Установи граници! Когато детето поиска нещо с викане, тръшкане или ритане, просто не му давай нищо – обясни му, че не разбираш подобен език. Така то няма да се опитва да получи неща по подобен начин и от децата.

– Отвлечи му вниманието! Ако детето е решило да играе с нещо непозволено, опитай се да му отвлечеш вниманието с нещо друго. В противен случай, всяка втора дума, която ще използваш в своя речник, ще бъде “не”.

Тръшкане при децата

Когато станеш свидетел на подобни динамични сцени, не се изненадвай и най-вече – не губи самообладание.

Твоята реакция ще зависи до голяма степен от конкретното проявление:

– Ако факторът е умора, заведи детето на тихо място, като действаш спокойно, но твърдо и му дай възможност да се успокои или да си легне;

– Ако факторът е ядосване, породено от играчка или проект, вземи му играчката и му задай по-достъпен проект;

– Ако детето определено иска да те манипулира и да промени твоето решение, не се колебай да отвърнеш с решителна твърдост и да не позволиш подобно отношение. Ако отстъпиш и една крачка, по-късно ще се наложи да отстъпваш много повече;

– Ако детето започне да се тръшка, когато си в супермаркета, направи крачка встрани от него, обяснявайки му, че ще говориш с него, когато спре с глупостите;

– Ако детето се тръшка в къщи, изолацията в стаята му или на леглото най-вероятно ще подейства.

Най-адекватният отговор, когато детето започне да се тръшка или да вика, опитвайки се да те контролира, се нарича ДЕЙСТВИЕ. Не можеш да си затвориш очите, правейки се, че проблемът не съществува. Не можеш да игнорираш тръшканията и виканията при следните ситуации:

– когато се намираш с други хора;
В този случай можеш да заведеш детето на тихо място и да го конфронтираш. Ако детето продължава да се държи предизвикателно, можеш да обхванеш внимателно тялото му и да не го пускаш, докато не се успокои. Не позволявай на тръшкания, ритания и викания да променят твоите планове, когато се намираш в ресторант или в супермаркет.

– когато детето разрушава неща;
В определени случаи изолацията на детето в стаята може и да подейства, но ако то започне да рита, блъска и чупи неща около себе си, отново ще трябва да се намесиш и да вземеш мерки. Запомни, че не трябва никога да водиш преговори в подобни ситуации.

– когато детето обижда теб или другите.
Ако детето каже, че те мрази или те нарече с обидна дума, първоначално не го дисциплинирай, понеже то все още не е напълно наясно със смисъла на думите. Просто го погледни в очите и му кажи, че такива думи не се използват. Обясни му, че не ти е приятно, когато те наричат по подобен начин и го накажи, ако е решило съзнателно да продължи с употребата на тези думи.

Как детето на две години да изразява своя гняв?
Ако твоето дете не усвои изкуството да изразява своите емоции, съществува опасността от пасивно-агресивно поведение, което може да се прояви като тотална агресия през по-късните години. Изразяването на гнева е не просто необходимо, то е здравословно, когато се направи интелигентно.

1. Инструкцията на едно две-годишно дете трябва да се фокусира върху това, което не трябва да се прави, а не върху това, което се прави.

2. Когато детето изразява гняв, то трябва да го направи по начин, който не е нараняващ за другия (особено родителя).

3. Пример: Детето трябва да се научи да казва “аз съм ти ядосан” вместо “аз те мразя”, след което да обясни защо.

Яслите – за и против

Яслите, които предлагат сигурност и зачитане на детската личност, са безспорна необходимост в днешното общество. Въпреки това, ние не препоръчваме посещението на ясла, освен в някои крайно наложителни случаи:

– ако имате сериозни финансови затруднения. Не смятаме, че новата кола или по-високия стил на живот трябва да се извършват за сметка на персоналната грижа за детето от страна на родителя.

– ако си самотен родител. За самотните майки или бащи е практически невъзможно да издържат себе си и децата си, като в същото време проявяват лична грижа.

Дори и при наличието на тези фактори, ние съветваме грижата за детето да не се извършва в ясли, а по-скоро от близък роднина или от бавачка.

Защо посещението на ясли би трябвало да бъде краен вариант?

1. Децата се развиват възможно най-пълноценно, когато се намират по-скоро в тясно взаимоотношение с възрастни (в най-добрия случай – с мама и татко), отколкото с група от връстници.

2. Никой не може да замени ефективността на майчината грижа. Реалността на майчината любов и защита е доказателство за това.

3. Проучванията потвърждават, че децата, отглеждани у дома, са по-здрави физически, емоционално и интелектуално от онези, които са били отглеждани в ясли.

4. Когато майката си има заместител, нещо много скъпоценно се откъсва от живота на детето. Доказано е, че причината за слабо и неефективно взаимоотношение между родителите и детето се оказва липсата на взаимодействие през ранните години.

Качеството на ранните взаимоотношения между родителите и детето е сериозна предпоставка за психическото и физическото здраве на личността. Ако определени нужди са останали незадоволени, макар и първоначално да не си личи, това оставя психологични последици. Естествено е детето да бъде отгледано не от някой друг, а от собствените си родители и да се чувства защитено и сигурно в техните прегръдки.

В рамките на изследване, проведено в САЩ през 2001 г. от Националния институт по детско здравеопазване, е установено (всъщност, това е най-значимото изследване на тази тема, обхващащо повече от 1000 майки и деца от десетте най-авторитетни детски заведения в страната), че:

– ако в ранна детска възраст детето се остави на грижите на детска градина или ясла, това води до по-слабо развито майчинско чувство и липса на привързаност от страна на детето и неговата реакция вече не е така позитивна;

– ранното постъпване в детско заведение оказва отрицателно въздействие на връзката с детето;

– децата, прекарали по-голямата част от времето в детски ясли, са три пъти по-склонни към проблемно поведение в детската градина пред онези, които са отглеждани приоритетно от майките си;

– съществува пряка връзка между продължителността на времето, прекарано в яслите, и негативни качества, като агресивност, например.

Нека да бъде ясно, че с тази наша позиция ние не сме срещу почасовите центрове за работа с деца, които помагат на родителите при отглеждането на децата.

Снимка: Иво Орешков

Вижте също статията ми „Предучилищната възраст“