От Анна Кабакова
Забелязвали ли сте периоди от живота си или състояния, в които сте недоволни от себе си, тъй като усещате, че не се движите по пътя, който сте избрали, не решавате проблемите си или стоите на едно място?
Сякаш сте обхванати от пасивност, която угасва идеите ви и ги превръща в несбъдващи се желания…
Миговете отминават, а вашите цели са все така далеч, проблемите не намират решение и ви минават мисли за липсата на късмет или на подходящ характер. Всяко от тези обяснения задълбочава кризата и неудовлетворението без да показва изходен път.
Възможно е да сте наблюдавали пасивност у ваш приятел, който стои неподвижно на едно и също място, вие ясно виждате решението на проблема, но той сякаш е сляп и не съзира този прост отговор. Отново и отново повдига темата, оплаква ви се и продължава да остава в същото положение.
Нека потърсим едно по-задълбочено изследване на проблема пасивност. Как се оказваме приклещени в нея и защо?
Ще надникнем в познанията, които ни дава психотерапевтичният метод транзакционен анализ, за да видим има ли изход от капана на пасивността. В неговите рамки възниква теорията на пасивнoстта на Aarron and Jacqui Schiffs, описана в тяхната статия „Пасивност“ (Shiff A.Shiff J, TAJ, 1:1. “Passivity”, Jan 1971)
Според теорията на пасивността съществуват 4 видими пасивни поведения. Това са действия, които не водят до постигане на целта или до разрешаване на проблема:
- Бездействие
- Свърхадаптация
- Ажитация (възбудено поведение)
- Безпомощност или насилие
Бездействието се отличава от съзнателно взетото решение да не се действа. То представлява непредприемане на никакви стъпки в отговор на стимули, които съдържат видим проблем. Когато човек е в това пасивно поведение той възпира сам себе си от действие. Той има заблуда по отношение на способността си да направи нещо относно ситуацията. Мисленето му е изключено.
Мъж, който наближава пенсионна възраст не прави нищо за своето социално осигуряване в продължение на много години. Той се намира в пасивността, наречена бездействие. Проблемът с доходите по време на старостта наближава, но изглежда нищо не води човека към опити за решаване на задачата да подсигури финансово времето, в което трудовият му капацитет ще бъде изчерпан.
Свърхадаптацията е поведение, при което личността предприема действия въз основа на нейни вярвания за това какво други хора биха искали от нея в дадена ситуация.
Тя не проверява наистина какво е желанието или искането на околните, не преговаря относно него, а автоматично извършва действия в съответствие с тези хипотетични претенции на обкръжаващите.
Характерно за свърхадаптиращия се е да не е в контакт със собствените си желания и нужди, които той оставя винаги на заден план. Това поведение често получава поощрение от обкръжението, тъй като е социално желателно – то често се възприема като помагащо, приспособяващо се и мило.
Свърхадаптацията се разпознава трудно именно поради нейната социална приемливост и поради това, че личността все пак прилага мисленето си докато действа по този пасивен начин. Свърхадаптацията ни показва, че можем да действаме, дори да не си даваме почивка и пак да бъдем пасивни.
Младо момиче е винаги на разположение на приятелките си. Тя ще откликне на покана за среща, която не е удобна за нея като време и място, ще измие чиниите на цялата компания по време на празник без да попита дали е възможно договаряне за редуване по отношение на тази задача. Пасивността на нейното поведение се състои в трудността да идентифицира и постига своите собствени цели и да слага приоритет върху свои опции.
Ажитацията представлява нецеленасочена повтаряща се активност, като например потропване с крак, обикаляне в кръг, натрапливо местене на предмети, почукване с пръсти, гризане на нокти и прочие. Докато човек е възбуден, мисленето му е объркано, енергията може да се пренасочи постепенно или към безпомощност или към насилие.
Безпомощността е поведение, в което човек по силата на определени вярвания се лишава от своя същински капацитет и не е в контакт със своите ресурси. Той сякаш се опитва да накара някой друг да реши вместо него проблема, пред който е изправен. Понякога безпомощността може да се прояви като психосоматично оплакване (главоболие, сърцебиене, стомашни оплаквания, злоупотреба с алкохол или наркотици, нервен срив и др.)
На пръв поглед насилието не изглежда пасивно, но то спада към пасивното поведение, защото не разрешава проблема, който стои пред личността.
Неудовлетворен от обстановката в работата си младеж чупи стъкло и изхвърля служебни документи от прозореца. Тези действия по никакъв начин не допринасят за намирането на изход по отношение на трудностите в работния процес.
Това, което откриват Аарон и Джеки Шифф е, че в основата на пасивността стои процес, който те наричат заблуда (discounting). Заблудата е несъзнателно пропускане, незабелязване , неотчитане на определени аспекти от реалността, които имат отношение към проблема , който стои пред нас. Заблудата е вътрешен психичен процес, който се случва извън нашето осъзнаване и при който игнорираме или минимизираме дадена информация – нещо или от вътрешната реалност или от външната не чуваме, не виждаме, не усещаме, не чувстваме. В съответствие с този процес на заблуда нашето поведение става пасивно.
Процесът на заблуда може да бъде естествен феномен вследствие на невъзможността на човек да отчита всички стимули, които постъпват от околната среда към него. Той несъзнавано филтрира част от стимулите, за да съхрани своята нервна система.
Но също така заблудата може да бъде резултат от склонността на човек да поддържа своята референтна рамка (карта от убеждения и вярвания) за това какъв е животът, какви са другите хора и как стоят нещата. Ако определена информация противоречи на тази карта (референтна рамка) не е рядкост човек просто да я игнорира или филтрира.
Например ако съм убеден противник на яденето на месо вероятно ще пропусна материали, които подчертават ползата от консумацията на месо.
Ако вярвам, че психологията не може да помага на хората, ще игнорирам или обезценявам информация, която противоречи на моята референтна рамка.
И накрая заблудата може да се държи просто на недостиг на информация.
Аарон и Джеки Шифф класифицират заблудите според тяхната област, тип и ниво.
Има три области на заблуди:
Заблуди относно аспекти на нашата собствена личност
Човек може да обезценява свои чувства, усещания, мисли, действия, ресурси. Например жертви на насилие често изпадат в заблуда относно това, което чувстват при началните прояви на насилствено поведение на партньора. Те не придават значение на чувства като страх, отвращение, гняв. А чувствата са ценни радари, които ни дават ориентири за реалността и нашите потребности в нея.
Заблуда, касаеща другите хора
Ние можем да обезценим чувства, мисли, действия, ресурси на друга личност. В продължение на години двама приятели имат разминаване в усещанията си относно функционирането на общност, към която принадлежат. Единият от тях се опитва да разговаря с другия относно своите чувства и мисли, защото се чувства наранен, но среща известно обезценяване от другата страна.
Сякаш това, което казва, не е чуто внимателно и не му е придадено полагащо се значение. По тази причина той спира да разговаря с приятеля си за това, което го безпокои за дълги години, тълкувайки го като липса на уважение (което също би могло да бъде заблуда). След време това довежда до разрив и прекъсване на приятелството, което в случай на навременно разрешаване на заблудите би могло да бъде предотвратено.
Не е рядкост когато става дума за заблуди относно други хора да допускаме смесване между факти и нашето тълкуване на тези факти, придаване на смисъл, който обаче не е еднозначен и може да се разминава със смисъла, който другият човек влага в едно действие. Честа заблуда,която касае други хора е неотчитането на това колко е важно дадено събитие, искане или проблем за тях.
Не е рядко хора, известени от съпруга си за това, че искат развод, да съобщават, че това се е случило като гръм от ясно небе. Истината е, че вероятно е имало много предхождащи сигнали за това, че нещо неблагоприятно се случва в брака, но човекът просто е игнорирал или минимизирал тези тревожни признаци.
Заблуда на самата ситуация, в която сме попаднали или някои аспекти на обкръжението.
Можем да не забележим смрачаващото се небе и градоносните облаци. Можем да пропуснем да съберем информация относно търсенето на стока, която се каним да произвеждаме и това да доведе фирмата ни до фалит.
Съществуват три типа заблуди:
- заблуда относно стимула (външен или вътрешен) – това е някакъв тип сигнал или информация, която постъпва към нас (например миризма на изгоряло, съобщение по телевизията за поледица и др.)
- заблуда относно проблема (можем да се заблудим доколко едно нещо е проблем)
- заблуда относно способностите (наши или на други хора)
И накрая можем да говорим за нива на заблуда:
ниво на наличие (на стимул, проблем, избор).
(Можем да не забелязваме даден стимул, например, че детето ни е необичайно слабо. Съответно няма да разбираме наличието на проблем – например начало на заболяването анорексия. Няма да сме наясно с нашия избор – че е възможно да се потърси компетентна помощ за лечение.)
ниво на значимост (важност) на стимула, проблема, избора
(Можем да забележим, че детето ни е отслабнало, но да не придадем на това нужната значимост. Можем да си кажем, че всички момичета се стремят да отслабнат.)
ниво на възможностите за промяна (възможност стимулът да се промени, възможност проблемът да бъде решен, възможност за избор)
(Дори да осъзнаем, че детето ни е болно, можем да не потърсим помощ, тъй като не вярваме, че проблемът може да бъде решен.)
ниво на личните способности (способността на личността да съдейства стимулът да се промени, проблемът да се реши или да приложи възможните избори)
(Можем да мислим, че други хора могат да променят нещо, което ги безпокои, да решат своя проблем, но не и ние. Заблудите често засягат представата ни за самите себе си – какви са нашите силни страни, умения за справяне, устойчивост.)
Важно е да подчертаем, разглеждайки областите, нивата и типовете на заблудите, че човекът, който е в заблуда има трудност да долови този процес в себе си, тъй като той е несъзнаван и понякога може да бъде защѝтен за психиката.
В терапевтичната работа с човек, усещащ, че не постига целите си и не решава проблемите си ценен инструмент за работа е таблицата на заблудите, създадена от Кен Меллор и Ерик Шиф. (Mellor К., Shiff Е.“Discounting”. TAJ 5:3,July 1975)
В нея по систематичен начин са представени всички йерархии на заблудите, така че пациентът и терапевтът могат да проследят къде е източникът на пасивността.
Можете да разгледате таблицата и да опитате да видите своя проблем, изследвайки къде сте блокирали. Не бързайте, отговаряйте внимателно на поставените въпроси и се движете в таблицата от левия горен ъгъл надолу по очертаните диагонали.
Мишел Бенуа допълва таблицата с въпроси, които да подпомагат по-лесното осъзнаване на това, къде е трудността, къде имаме заблуда и как да излезем от нея и от състоянието на пасивност.
Можем да забележим, че по диагоналите, обозначени с буквата Т има определена взаимосвързана йерархия – има известна еквивалентност между заблудите, разположени на тях. Ние можем най-точно да разберем нашата заблуда, когато проследим на кой диагонал се намираме.
Заблудите, които се намират най-близо до левия горен ъгъл на таблицата са най-дълбоки. Ken Mellor и Eric Shiff отбелязват , че децата, които са расли в семейства, за които е типично да се случват заблуди от нивото на диагонал Т1 и близките до него клетки развиват най-често по-сериозна психична патология.
Мишел Бенуа предлага и нов вариант на таблицата. Това е таблица, наречена ЕВРИКА, която показва нашето осъзнаване и придвижване напред. Тя съдържа твърдения, които показват къде човек вече е постигнал успех. Според Мишел Бенуа пътят към успеха минава по следната линия: заблуда – осъзнаване – признаване.
Джули Хей, транзакционен аналитик и специалист в организационната психология изгражда концепция за т.нар. стълбица на успеха, която представлява развитие и продължение на идеите за пасивността, заблудите и изхода от тях. Стъпалата на успеха се проследяват от долу на горе, като се стремим да видим къде започва нашият процес на заблуда.
Тъй като транзакционният анализ тълкува процеса на обезценяване на информация (заблуда) като начин да държим себе си на същото място, където се намираме, стъпалата ще ни показват обратния процес – дали успяваме да се движим напред към успеха, отговаряйки на задачата, която стои пред нас на всяко стъпало.
Първото стъпало на стълбицата касае ситуацията, в която се намираме. Дали виждаме всичко, което касае ситуацията, в която се намираме? Има ли нещо, което не отчитаме? Това е нивото, на което можем да признаем или игнорираме наличието на проблем.
Нека разгледаме конкретен пример, който илюстрира стълбицата. Млад специалист започва частна практика. За целта наема кабинет в центъра на града. Сблъсква се с проблем. В съседния офис, нает от жена, вратата стои отворена и от там се чуват викове по няколко пъти на ден.
Наемателката понякога провежда продължителни телефонни разговори и в общия за офисите коридор и смущава с говорене на висок глас работния процес на съседа си. В зимния сезон тя държи прозорците отворени, тъй като пуши в същия коридор, който е предназначен за чакалня на клиенти.
Младият специалист вижда стимулите, които касаят ситуацията и отчита, че става дума за проблем. В продължение на първата година той мисли, че това не му пречи много тъй като има работа само по 3-4 часа на ден в офиса си и това не е толкова тревожно. Той игнорира значимостта на проблема.
Значимостта на проблема е второто стъпало от стълбицата на успеха. Ако тя не бъде призната, придвижването към решението му няма да се случи. Специалистът си мисли за съседката „Вероятно нещо я изнервя, но това ще премине. Не е необходимо да повдигам въпроса“.
На втората и третата година от работата в своя офис нашият герой усеща все по-голямо затруднение от това, което се случва. Работните часове се увеличават и шумът започва все по-осезаемо да пречи на нормалния трудов процес. Отворените прозорци през зимата и кълбата дим карат клиентите да не използват чакалнята. Той е принуден да признае, че проблемът е значим.
Следващото стъпало касае решенията. Младежът мисли,че не може да направи нищо по отношение на решаването на проблема. Където и да наеме офис, ще има проблеми. Да бъдеш наемател е положение, водещо до нерешими проблеми.
След половин година осъзнава, че или трябва да напусне офиса си или да намери решения. Първото решение, което му хрумва е да поговори директно с наемателката на съседния офис, която шуми. Той провежда десетки разговори с нея под формата на учтиви молби и обяснения защо се нуждае от тишина. В този момент младежът се намира на стъпалото на решенията. Той вече признава, че съществуват възможни решения и започва да ги прилага.
Намирайки се в заблуда от своя страна съседката не вижда проблем в своето поведение и не променя нищо от това, което прави.
Постепенно младежът започва да изпитва раздразнение и гняв и преминава в мълчалива война със съседката. В първите дни на зимата войната се състои в многократно затваряне на прозореца в коридора от единия наемател и отваряне от другия. Нашият герой стига отново до заблуда, че решение няма и че трябва да напусне своя офис.
Изглежда той е в заблуда относно целия набор от потенциални решения на проблема. Постепенно обмисляйки случващото се, той стига до прозрение, че правата на наемателите са защитени от договор за наемане чрез клауза, че наемодателят е длъжен да подсигури на наемателя възможността за спокойно и необезпокоявано извършване на работен процес в офисите.
Признавайки тази възможност за решение специалистът стига 4 стъпало на стълбицата. Тук той отчита уменията, които са му необходими, за да разреши проблема. Той може да отрече своята способност да преговаря с наемодателя. Може да си каже „Не мога да бъда убедителен, когато става дума за конфликти“ или „Не мога да водя преговори в свой интерес“.
Ако успее да излезе от заблудата, която касае уменията, наемателят ще стигне до петото стъпало – което касае стратегиите за постигане на целта. Той ще трябва да обмисли коя е стратегията, която ще доведе до положителен отклик и съдействие от страна на наемодателя.
Решава, че писмо с описание на проблемите, както и намирането на свидетели, които да потвърдят случващото се, е добър ход.
Стигайки до шестото стъпало младежът отново може да опита да поддържа своята референтна рамка. Може да си каже, че „Наемодателите са неотзивчиви и не се интересуват от проблемите на наемателите“. Може да реши, че никой не обръща внимание на подобни писма. Или да стигне до заключение, че хората, които се борят за правата си са досадни на всички и печелят неодобрение. Писмото може да стои известно време в папка за чернови и да не бъде изпращано. В този случай заблудите касаят другите хора.
Накрая нашият герой изпраща писмо, давайки си сметка, че наемодателят също ще претърпи загуби при напускане на наемател и че клаузите на договора защитават и интересите на собственика на офисите. Това дава основание за надежда, че ще бъде постигнат успех в решаването на проблема. Младежът получава бърз и кратък отговор, че хазаинът ще проведе разговор със съседката по офис.
След 2 дни проблемът е разрешен – вратата на съседния офис е затворена, шумът не смущава съседните офиси, тютюнопушенето и отварянето на прозорци през зимата е прекратено. Антидотът на обезценяването в процеса на заблуда, водещ до пасивно поведение е осъзнаването и поемането на отговорност, така както Джули Хей го описва чрез своята ценна концепция за стълбицата на успеха.
Често е значително по-лесно да видим заблуди на хора край нас отколкото наши собствени. Причината за това е, че нашата референтна рамка филтрира информация, която не и пасва. Това подхранва нашето чувство за сигурност, но ограбва възможността за позитивна промяна и развитие. Блокира ни в пасивността.
Осъзнаването на собствената пасивност все още не е равносилно на вдигане на заблудите и изкачване на стълбицата на успеха. Понякога е необходимо да потърсим терапевтична помощ, за да можем да се огледаме в друга референтна система, да подложим своята на съмнение и преоценка, да преодолеем остарели вярвания или да получим допълнителна информация.
Нашата референтна система често е белязана от чувствителния период на детството, тя може да бъде плод на травматични преживявания и нейната промяна може да се окаже задача, изискваща квалифицирана помощ. Може да е необходимо да се излекуват психичните травми, за да можете да преразгледате своята карта за това какъв е животът, какъв сте вие и какви са другите хора край вас. Новите отговори ще ви дадат нови решения, а с тях ще се отворят и нови врати.
Не се обезкуражавайте, ако дълго сте останали в пасивността. Потърсете помощ, защото самостоятелното откриване на заблудите не винаги е лесна задача. Нашата психика е свикнала с определени отъпкани пътеки на мислене и възприемане, нашите психични наранявания могат да ни държат в затворения кръг на повторението, нашите сетива свикват да игнорират някои сигнали.
В партньорска и добронамерена атмосфера Вашият терапевт ще бъде ваш спътник в откриването на отговорите, които може би ще ви изненадат и ще отворят нов хоризонт пред вас.