Хората са използвали вещества от химичен, растителен и животински произход за промяна на съзнанието още в далечни древни времена.

Когато Псалмистът пее за „вино, което весели сърцето на човека” (Пс. 104:15а), той вече е познавал способността на виното да намали болката и да подобри настроението.

Молекулите, въздействащи върху психиката, са били и продължават да бъдат употребявани за
релаксация, за намаляване на болката, за създаване и наслаждаване на музика и изкуство, за заспиване, за работа или поклонение (в езическите религии).

Злоупотребата е също толкова древна, колкото и самата дрога. Пагубното въздействие на дрогата е било известно и на слушателите на Омир, някъде още преди 3 хилядолетия, а Соломон предупреждава, че „виното е присмехулник и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях е неблагоразумен” (Притчи 20:1).

Днес никой не отрича, че урбанизацията и индустриализацията са увеличили щетите, които употребяващият дрога нанася върху себе си или другите; алкохоликът в библейските времена не е карал автомобил.

Технологиите са създали нови и по-силни дроги, а жителите на всеки голям град днес имат достъп до десетки, дори стотици различни видове дрога.

Ефектите от зависимостите в обществото

Проблемът на зависимостта към психоактивни вещества (ПАВ) става още по-актуален, ако се вземат предвид многобройните социални проблеми, свързани с употреба на вещества: семейни проблеми, домашно насилие върху децата и партньора, разводи, безработица, престъпления, инвалидизация, преждевременна смъртност.

Разстройствата, свързани със злоупотребата на вещества е едно от най-злокачествените, многообразните и разпространени съвременни човешки страдания. Всяка година само в САЩ умират преждевременно повече от 150 000 граждани в резултат на употреба на алкохол или наркотици. Цената е повече от огромна: 300 млрд. долара и несметно количество човешки страдания.

Opt In Image
Голяма книга
на семейните забавления

Най-подходящата книга за намаляване на стреса и внасяне на нова свежест в скучното ежедневие!

По данни на Световната здравна организация, броят на употребяващите нелегални наркотици в света достига 250 млн. души (World Health Organization, Atlas on substance use, 2010). В същия доклад се отбелязва, че в процентно отношение най-много зависими към алкохол в света има в страните от Централна и Източна Европа,
достигайки до 16% от населението в някои от тях.

Зависимостите в България

По неофициални данни, броят на зависимите към алкохол в България надхвърля 300 000 души. Съгласно данните на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, броят на зависимите към нелегални наркотици в България за 2009 г. надхвърля 31 316 души – факт, който прави проблема със зависимостите към ПАВ актуален за науката психология в България и който ни кара да се замислим за разширяване на подходите и методите за неговото преодоляване.

Началото на употребата често се свързва с постигане на приятни емоционални състояния, но краят им води до страданието, наречено зависимост. Зависимият към психоактивни вещества не може просто да спре да ги приема, въпреки крайно негативните последствия.

Продължителната употреба на тези вещества променя не само социалното му функциониране, но и начина, по който работи самият мозък.

Първият ми по-сериозен сблъсък със зависимостите бе породен от опита ми като клиничен психолог в медико-денталния център „Орион“ и в Центъра за рехабилитация и ресоциалиция на зависими „Солидарност“. В началото пациентите със зависимост към наркотици, алкохол и никотин предизвикваха съвсем малко съчувствие при мен

Трудно ми беше да разбера как може някой да превърне някакво химическо вещество в център на своя живот и същевременно да го смята за съсредоточие на всичките си проблеми? Сигурно същото отхвърляне, липса на съчувствие и разбиране са преживели тези пациенти в детството си.

Причините за зависимостите

Но пътят на всеки, който е станал зависим към ПАВ е уникален.

Причините довели до зависимост са различни и най-често представляват комбинация от биологични, психологични и социокултурни фактори. С годините разбрах, че зависимите пациенти са станали по-скоро жертва, а деструктивната комбинация от различни фактори толкова са ограничили волята им, че тези хора са избрали пътя на по-малкото съпротивление – дрогата.

Постепенно веществото от слуга се е превърнал в жесток господар, който е овладял напълно живота им, изтласквайки всичко останало в периферията. Някои от хората, с които работех, сега са вече свободни и се радват на живот без дрога. За другите войната с дрогата продължава с години и в изпълнена с много битки и поражения.

Зависимостите и самоубийствата

Според данните на Американската фондация за превенция на самоубийство, над 90 % от жертвите на самоубийства са имали някакво значимо психично разстройство в момента на тяхната смърт (AFSP, 2004). Тези разстройства или не са били диагностицирани, или не са били лекувани. Емоционалните разстройства и болестната зависимост към вещества са двете най-често срещани разстройства при хората, които се самоубиват.

Когато са налице и двете разстройства – на настроението и на злоупотребата с вещества, рискът от самоубийство става много по-голям, особено сред тийнейджърите и младите хора (AFSP, 2004). Тази коморбидност ме накара да започна да изследвам патологичната връзка между депресията, тревожността и зависимостта към психоактивни вещества.

Повече по темата ще научите в следващите материали.

Opt In Image
Голяма книга
на семейните забавления

Най-подходящата книга за намаляване на стреса и внасяне на нова свежест в скучното ежедневие!

 

Tags: ,