Появата на сладко животинче у дома обикновено е придружена от радостни емоции и ентусиазъм. В същото време, почти неминуемо е да се сблъскаш с две ключови поведения от страна на децата: привързаност и свръхчувствителност.
Първата реалност е свързана с количеството време, насочено към малкото създание, а втората, с кратковременността на живота му.
В зависимост от възрастта на детето, много е възможно то да възприема домашното си любимче като член на семейството.
Трудно мога да забравя смъртта на първото ни папагалче. Организирахме погребение в задната част на двора, за да го изпратим. Момичетата бяха сравнително големи, но Анди беше на пет тогава и плачеше неудържимо. Преживяваше загубата като на някой много близък.
Споделеното време със създанието беше запечатало хубави спомени в неговото съзнание и оставило хубави емоции.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
За него смъртта беше сериозна загуба.
Не се учудвайте, ако установите, че дори и по-голямо момче и момиче у дома преживяват дълбоко загубата на домашен любимец.
Повече за тревожността при децата може да намерите тук.
Това може да се окаже сериозен генератор на стрес. Същото е валидно и за случаите, в които животинчето е изгубено или не се прибира у дома. Ако станете свидетел на дълбоки емоционални преживявания, не се колебайте да се ангажирате.
Най-важното: не се опитвайте да игнорирате чувствата на детето или да отправяте изрази, като: „Хайде, стига, това беше само едно кученце…“
Друга възможна грешка е да не оставите достатъчно време за възстановяване, а да осигурите бързо заместител. Проблемът е в това, че децата се привързват именно към конкретното животинче и вероятно биха имали нужда от време за преодоляване на натрупаните емоции.
Децата се нуждаят да преживеят и изплачат загубата, в противен случай, има опасност сълзите им да замръзнат в лед.
Смъртта на животинче ни предлага възможност да помогнем на детето, когато се сблъска със смъртта и да го учим как да реагира в ситуация на загуба.
- Ето какво можеш да направиш, разбира се, в зависимост от възрастта на детето:
- Съобщи по време на някое от събиранията на цялото семейство за смъртта на домашния любимец;
- Организирай погребение (още по-добре би било, ако имате двор.)
- Нека всеки да има възможност да сподели пред останалите с какво животинчето е носело радост на съответния член на семейството;
- Опитайте се да не позволите на скръбта да се настани у дома, а споделяйте забавни истории от времето заедно с него;
- В същото време прегръщайте детето, като му позволите да плаче.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
