Как травмите влияят върху мозъка?

Добре дошли в скрития свят на мозъчната дейност, като днес почти никой не си задава въпроса:

Как травмите влиият върху мозъчната дейност?

Освен, ако не сте лекари, любители на анатомията или любопитни за света на висшата нервна дейност, чувствайте се ОФИЦИАЛНО поканени в клуба!

Нека сме честни, наистина са единици онези, които се опитват да си отговорят на въпроса по какъв начин нашите травматични преживявания от миналото се опитват да повлияят настоящото ни поведение (А още по-малко – мозъка ни).

Преживените наранявания (особено, когато става въпрос за катастрофи, сериозни болести, насилие или загуба на скъп за нас човек) имат способността да ни натъжат, да предизвикат страх или да ни накарат да действаме прекалено защитно.

Какво знаем до момента за ефектите на травмата върху висшата нервна дейност?

(Свързан ресурс: „Кълбо на емоциите“. Научи повече оттук!)

Нека да поговорим за травмата и мозъка!

Също, за лимбичната система и затова по какъв начин нейните основни части са засегнати в резултат на преживяна травма…

Ще използваме илюстрации и визуални материали, които ще ни помогнем да разберем този процес по-добре.

Освен нашата психика, травмата засяга и физиката, включително цялостното състояние на имунната ни система!

Покачването на хормоните адреналин, норадреналин и кортизол обикновено кара тялото ни да се намира в състояние на непрекъснат стрес, карайки го да премине в защитен режим и да създаде ситуации, които не съществуват на практика.

Тялото ни реагира сякаш тази въображаема ситуация отново се намира там!

Разгледай този материал за справяне с травмата, кликни тук.

В зависимост от степента на преживените минали ситуации е възможно да се активира и състояние на постравматичен стрес. Ето някои негови характеристики:

• Възкресяване на спомени;
• Травматични сънища;
• Проблеми с паметта;
• Постоянно събиране на факти и информация;
• Злоупотреба със субстанции;
• Лесна ранимост и раздразнителност.

Вижте кои части на лимбичната система са засегнати при преживяна травма:

За да не ви карам да се прозявате при по-подробното описване на основните части на лимбичната система, ще ги споделя кратко и ясно:

Таламусът – възприема идващата информация чрез петте сетива (зрение, слух, обоняние, допир, вкус), като след това я предава на останалите части от мозъка за преработка.

Хипоталамусът – нарича се „мозък на лимбичната система“, тъй като изпраща различни химични посланници в отговор на стимулацията. Всъщност именно тази част активира емоционалните сигнали.

Важно: Гледайте програмата за справяне с нараняванията от миналото „Травми“ в „Зоната на растежа“ на този линк!

Хипокампусът – интерпретира и контролира емоционалните сигнали, като след това ги насочва към онези части, които контролират поведението.

Амигдала – тази част е отговорна за скениране и интерпретация на настоящите събития и стимули, идващи от външната среда, като в същото време запомня като своеобразен „хард диск“ всички минали събития.

Нека сега да опишем кои са основните характеристики на лявата и дясната мозъчна хемисфера, тъй като травмата затруднява нормалното взаимодействие между тях.

За по-подробна информация вижте статията „Как да се справим с емоционалната травма?“

Двете мозъчни хемисфери изпълняват строго определени функции, различаващи се една от друга. Някои хора използват повече лявата част на мозъка, други – дясната, а при трети, този процес е смесен.

Полът също има значение за използването на лявата или дясната хемисфера на база на стимулите, идващи от външната среда. Това е една от причините, поради които мъжете са по-логични, а жените – по-емоционални!

Свързана статия: Осъзнай разликите между мъжа и жената.

Травмата и лявата мозъчна хемисфера

Лявата страна е аналитична (има способността да анализира събитията, които ни се случват), праволинейна, вербална, рационална и ориентирана към целите. Тя съдържа също нашите вярвания, ценности и очаквания.

Лявата мозъчна хемисфера има склонността да потиска дясната (ориентирана повече към емоциите). Тя се справя по-трудно с травмата, „замразява“ мисловния процес. При преживяна травма, преводът на настоящите събития се провежда на база емоции, а не на основата на логичните процеси.

Важно е да се отбележи, че тя контролира също езика и уменията за четене.

Травмата и дясната мозъчна хемисфера

От друга страна дясната мозъчна хемисфера е спонтанна, емоционална, интуитивна, невербална, визуална и артистична!

Тя има способността да съхранява спомените като албум със снимки, стимулира ни да мечтаем и да се вдъхновяваме.

При въникване на травма, тя става свръхсензитивна. Тя има способността да подава сигнали и да алармира. Именно тази нейна характеристика задвижва емоционални процеси, като например гняв, страх и мъка. Тя ни предупреждава, че нещо се случва и следва да се предприемат защитни действия.

Хипокампусът се свива, паметта е засегната, а способността на главния мозък да преодолее тези фактори намалява, намаляват и основните мозъчни функции.

Дясната хемисфера реагира по същия начин, както и повредената аларма на автомобил.

На колко от вас се е случвало да минете покрай автомобил и да активирате по невнимание алармената му система? Не съществува реална опасност, но алармата подава погрешен сигнал.

Същото се случва при преживяна травма – дясната страна може да подава фалшиви емоционални сигнали!

Адреналиновите жлези освобождават хормоните адреналин, васопресин и норадреналин, които преминават през кръвното налягане и предизвикват сърцето ни да бие учестено.

Тогава дори елементарни събития от ежедневието могат да се превърнат в огромни стресори за теб.

Е, предполагам, че ако сте имали търпението да прочетете тази статия до края, вече сте доста по-наясно с онова, което настъпва в нашия мозък, когато сме преживяли травмиращи събития.