
- Част 1 (Намираш се тук): Как да съхраним емоциите по време на криза?
- Част 2: Какво да правим с парите по време на криза?
- Част 3: Изготвяне на стратегия за навигиране през кризата
В настоящия момент, изопнатите нерви и навдигащата се тревожност са царете на деня.
Нашите умове не харесват неизвестното и започват да преминават към режим: “Ами, ако…” вместо да си задават въпроса: “Оттук накъде…”
–> Засегнах по-обстоятелствено този въпрос във видео-програмата “Да се събудиш спокоен”, която можеш да разгледаш тук!
В тези динамични дни перспективата е всичко, тъй като се оказахме потопени в процес на безпрецедентна глобална промяна.
Моля те, помисли за тези думи и ги прочети още веднъж: „Безпрецедентна глобална промяна„!
В този исторически момент възниква логичният въпрос:
“Как да се съхраним в този нов свят?”
Преди години се опитвах да си отговоря на въпроса по какъв начин можем да се справим с проблемите си като нация, днес много повече си задавам въпроса по какъв начин се справяме като индивиди и семейства.
Не ви ли е дошло до гуша от индивиди, издигащи властта над всичко и провеждащи паради на арогантността, които да накарат “средностатистическите” хора да се чувстват зле, задето не пасват на стандартите им?
На мен също: моите герои са “средностатистическите“ хора, които стават рано и отиват на работа, за да погрижат за най-близките си, утешават децата си и насърчават приятелите си.
Какъв по-голям успех от това?
Без тези средностатистически гиганти на човечеството нямаше да има кой да се грижи, да дава и да служи на другите.
Какъв би бил светът, ако бихме били заобградени само от самовлюбени лидери, трупащи слава за себе си?
Опитвам се да извлека прости принципи на успеха и запазването на вътрешния мир на тези хора, които ще ни помогнат да се придвижим напред, независимо от обстоятелствата.
Защо?
В крайна сметка, ако изгубим надеждата, губим всичко.
Най-великият (поне за мен) мотиватор на всички времена: Уинстън Чърчил, каза следното в една от своите речи:

“Когато погледнем назад към трудностите, през които сме преминали и мощните врагове, които сме покорили; тъмнината и мрачните сенки, които треперят пред нас, защо трябва да се страхуваме за нашето бъдеще? Ние сме преминали успешно през най-лошото!”
– сър Уинстън Чърчил
От друга страна, само надежда не е достатъчна!
Не можеш да стоиш пасивно и да се самомотивираш до безкрай.
Необходими са бързи и практични решения.

Благодарение на новата втора учебна тетрадка от учебната програма за подобряване на детската емоционална интелигентност ДОБИ... родителите, психолозите и учителите ще разберат как да подхождат към свръхактивните деца без да потискат чувството им за уникалност.
Уверявам те, че философията на наивността няма да помогне. Аз и ти имаме отговорност да се подготвим за потенциални трудности (и най-вероятно) усложнения, за да защитим ефективно себе си и нашите близки.
Днес искам да ти предложа най-мощният принцип за справяне с криза: парадоксът на Стокдейл.
Нека обясня по-подробно…

Джим Стокдейл е американски адмирал по време на Виетнамската война. Макар и жестоко измъчван като пленник, той не само оцелява във военопленническия лагер, но и успява да вдъхнови голяма част от войниците, като по късно е освободен и се връща при семейството си.
Някои от войниците оцеляват, други… не.
На въпроса кои в лагера НЕ са оцеляли, той отговаря кратко:
„Оптимистите. Не можаха да се справят с бруталните факти на реалността и умряха от сломено сърце.“
По-късно принципът на Стокдейл се използва често в бизнес-света като наръчник за справяне с криза.
Най-общо: за да се справим ефективно с криза, ние трябва да се лутаме непрекъснато между две на пръв поглед противоречащи си понятия (Нека за удобство да ги наречем х и у).
- Х: Никога (Ама наистина никога) не губи надеждата, че ще победиш, въпреки трудностите;
- Y: Приеми смело бруталните факти на реалността (дори и най-лошите) и действай.
Приятели, нека да не сме наивни: Оказахме се във военен лагер. Комфортът свърши. Време е за целенасочени, мъдри и смели действия.
Всеки решава как ще продължи напред.
Аз съм решил за себе си: ще съм тук за теб, за да бъда източник на:
Х: подкрепа, надежда и вдъхновение;
Y: предлагане на практични решения за изход от трудни житейски ситуации.
Победата е въпрос на време. Заедно ще успеем. Сега е време да се облегнем на най-близките и да изберем да бъдем източници на подкрепа.
С много надежда и без да пренебрегвам бруталните факти. Нека Господ ни пази:
Стоян

Благодарение на новата втора учебна тетрадка от учебната програма за подобряване на детската емоционална интелигентност ДОБИ... родителите, психолозите и учителите ще разберат как да подхождат към свръхактивните деца без да потискат чувството им за уникалност.
2 коментара