ФАКТ: Повече от един милион от пълнолетните българи остават напълно сами!

Това не е съчинено от мен проучване, а официалната статистика за България!

НСИ обяви, че приблизително един милион българи (което прави около 20 процента от пълнолетните) живеят съвсем сами.

С други думи, всеки пети българин е самотен.

Всъщност, има съществена разлика между това да бъдеш сам и да се чувстваш самотен.

Обикновено, всеки има подобни моменти, но изследователите определят чувството на самота като проблематично, ако трае повече от седмица.

Някои типични прояви могат да се окажат следните:

• Чувство за изолация от другите. Понякога тези усещания могат да бъдат налице, въпреки факта, че човек е заобграден от хора;

• Чувство, че си нежелан;

• Чувството, че те отхвърлят.

Онези, които страдат от самота, всъщност копнеят за топъл човешки контакт, но не са в състояние да го осъществят.

Обърни внимание на думичката “усещания”. Става въпрос за чувство, а не за реално състояние!

Самотата, както и отхвърлянето, са състояние на ума и емоциите.

Причини за самотата

Не е ли феноменално как можем да се намираме сред милиарди хора на планетата, но в същото време да се чувстваме толкова самотни? От всички емоции, чувството за самота е най-комплексно, защото изглежда на пръв поглед необяснимо.

Дори напредъкът ни в кариерата може да увеличи интензитета на преживяванията.

Най-честата причина за самотата са преживените негативни събития в миналото, като например: развод, раздяла, смърт, изоставяне, преместване на ново място и много други.

Самотата може също да се окаже причина за или произтичаща от състояние на клинична депресия и поради тази причина е добре да сме внимателни.

Някои проучвания (например на Brigham Young University) сравняват ефектите от самотата със зависимостите (алкохол и цигари). Други твърдят, че ако имаме досег със самотен човек, шансът също да се почувстваме самотни се увеличава с 50%!

Феноменът “самота” се намира в обсега на изследване на редица организации през последните десет години, като най-честите свързани с нея рискове са:

• алкохолизъм и употреба на наркотици;
• понижени мозъчни функции;
• антисоциално поведение;
• повишени нива на кортизола и стреса;
• риск от депресивни състояния и дори самоубийство.

Ние сме създадени за взаимоотношения, а не да живеем сами.

Този момент започва още от раждането, когато се утешаваме, сучейки гърдите на нашите майки. Именно тогава ние се намираме в най-пълноценното си състояние. Имаме толкова силно усещане за близост, че дори не си и помисляме въпроса: “Кой съм аз всъщност?”

С времето, нашата собствена природа, преживявания и наранявания, формират личните ни усещания.

В своята книга, “Анатомия на самотата”, авторката Тийл Сван споделя, че усещането за несвързаност представлява най-голямата болка, която можем да преживеем и най-опасното вътрешно състояние!

Тя прави “дисекция” на самотата и я разглежда като съвкупност от три основни елемента (стълбове):

• Отделяне: Всеки човек има склонност към вътрешна фрагментация, в резултат на своето собствено състояние и натрупани преживявания/травми. Това състояние има тенденциите да се задълбочава след всяко преживяно неодобрение и преживяно отхвърляне;

• Срам: Да се срамуваме е дълбоко вградено свойство на вътрешната ни същност, темперамент и преживявания;

• Страх: Тук се има предвид по-скоро вътрешното състояние на тревожност и нашата реакция спрямо въображаема ситация, не реално съществуваща такава.

По какъвто и начин да я погледнем, самотата е съвкупност от множество (често необясними) емоции.

За да съществува самотата, са необходими две неща: 

А. Липса на смисъл в дадени взаимоотношения и…

Б. Липса на усещане за себе си, когато сме изолирани от другите. 

Предполагам, че почти не съществуват хора, които да не са се почувствали поне в определен момент от своя живот сами и нежелани.

Познавам самотата.

По време на своите тийнейджърски години попаднах в тъмните й ръце и ми бяха необходими дълги години, докато разбера по какъв начин тя е формирала мисленето ми и как мога да я контролирам.

Тъй като се намирах в математическа паралелка, която подготвяше кандидат-студенти за икономическия сектор, се оказах в изключително конкурентна среда.

Всичките ми съученици бяха отдадени на математиката и решаваха от най-сложните задачи, които можете да си представите.

Всички говореха за решаване на задачи и обменяха опит, освен… мен.

Бях решил да кандидатствам в хуманитарна специалност и се чувствах аутсайдер в колектива. И до ден днешен гледам на прекараните години в гимназията като на най-трудните в живота ми, защото ми причиниха чувство за нежеланост.

Интересен за мен беше фактът, че когато след много години се срещнах с някои съученици и ги попитах как са гледали на мен, останах изненадан от техния отговор:

“Всъщност ти беше много приятен и лесен за общуване като съученик”.

Споделям този факт, защото се оказа, че силните чувства на отхвърляне бяха различни от реалността.

От момента, в който го осъзнах, полагам целенасочени усилия да воювам с тези чувства още в момента на тяхната поява.

Ние трябва да обявим война на самотата.

Промяната е възможна, но са необходими доста целенасочени усилия, за да се предизвика желания ефект!

Ето моята лична стратегия за справяне със самотата:

1. Посети група на подкрепа

Установил съм, че когато се заобградиш с приемаща среда и хора, които са готови да те подкрепят, изслушат и коригират с любов, обикновено ще съумееш да изтласкаш негативните усещания за отхвърляне в много кратки срокове. Посети нов курс, ако е необходимо или се посвети на доброволна кауза със загрижени хора.

2. Настрой ума си, че промяната е възможна

Умствената настройка, конкретно за този проблем, ще отключи необходимите вътрешни ресурси за преодоляването му. Просто е важно наистина да повярваш, че не си сам, дори и да усещаш обратното. Престани да си казваш: “Никой не го е грижа за мен”. В почти всички случаи, това не отговаря на истината.

3. Улови сигналите на чувството за отхвърляне

Както казах, отхвърлянето е чувство.

Не става въпрос за факти, а за усещания, които по правило ни подават сигнал, че нещо трябва да се промени.

Какво трябва да се промени в твоя контекст?

Не знам.

Това е въпрос, на който трябва да си отговориш сам.

Започни разговори със себе си, водейки си личен дневник.

Попитай други.

Посети квалифицран психотерапевт.

Направи нещо, но разбери какво трябва да се промени в твоето поведение и перспектива, след което се постарай да не отлагаш повече процеса.

4. Свържи се целенасочено!

Какво ще кажеш, ако вместо да очакваш някой да те потърси, предприемеш стъпки в тази посока?

Ти се обади!

Направи си списък с потенциални взаимоотношения и предприеми стъпки към тези хора един след друг. Фокусирай се върху това да изградиш по-малко, но по-качествени взаимоотношения, които са минали тестовете на времето.

5. Въвлечи се във физически дейности и труд

Нашето тяло е създадено за движения и ако установим застоял начин на живот, можем да си причиним немалко сериозни здравословни проблеми.

Всяка функция на нашето тяло зависи от движенията, включително психичното ни състояние и усещането за самотност.

Срещал съм дълбоко депресирани клиенти в практиката ми, които нямаха нужда от конкретен съвет или емоционална техника, а от спешно изграждане на навици за движения на тялото.

Ако се чувстваш самотен, раздвижи се. Вземи метлата. Почисти стаята си. А защо не и да направиш нещо за квартала?