Ето някои от характеристиките на начина, по който дишат спокойните хора:
- Те дишат бавно;
- Дишането се извършва изключително тихо и без особени усилия;
- Рядко се забелязват движения
- Налице е естествена пауза след всяко издишване;
- Всяко поемане и издишване на въздух се извършва през носа, дори и по време на движение;
- По време на почивка липсва задъхване или тежко дишане.
От друга страна, хората, които са развили недобри навици, са ги създали най-вече в резултат от тревожност и хипервентилация:
- Те дишат тежко и забележимо;
- Дишат с горната част на гръдния кош със значителни поемания на глъдки въздух;
- Не им достига въздух, въпреки поемането на големи порции
- кислород;
- Често се прозяват или въздишат;
- Вероятно хъркат през нощта;
- Обикновено вдишват два-три пъти повече въздух в сравнение с по-спокойните индивиди.
За да можеш да подобриш своя начин на дишане си задай въпроса дали дишаш през носа или устата? Колко дълго е поемането на всяка глътка въздух? Дишаш ли тежко?
Свързан материал: Един необичаен ефект от тревожност – хипервентилация
Тенденцията ни по време на хипервентилация е да искаме да си поемаме въздух по-дълбоко от обикновено, но това не е най-добре за нас.
Важно е да се бориш с това желание и колкото може по-често рязко да
забавиш начина си на дишане.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията! 
Адекватното функциониране на организма е свързано с необходимостта от определено количество въглероден диоксид, който се отделя при всяко издишване. Тялото ни се нуждае от него в кръвта, за да се осъществи адекватно снабдяване с кислород до всички органи и мускули.
Когато вдишваме повече от необходимото обаче, химиорецепторите в
мозъка стават прекалено чувствителни към наличието на въглеродния диоксид и започваме да изхвърляме повече от необходимото, а това създава навик за още повече вдишване!
Въглеродният диоксид не е само отпадачен газ. Неговото наличие е от
съществена важност за множество функции на човешкото тяло и
превенцията на различни болести.
Нека сега да поговорим повече за мястото на кислорода в процеса на
дишане. Освобождаването на кислород зависи от количеството на
въглеродния диоксид в алвеолите и артериалната кръв. Ако въглеродният диоксид е под нобходимия минимум от 5%, кислородът се прилепва към хемоглобина и не може да се освободи към останалите органи.
Връзката между хемоглобина и въглеродния диоксид е изследвана от
доста време насам (1904 г.) и е известна като ефект на Бор.
Без да навлизам в повече медицински подробности, ще споделя само, че прекаленото вдишване намалява нивата на въглеродния диоксид в белите дробове и кръвта, което на свой ред намалява осигуряването на кислорода от хемоглобина към мускулите и органите.
Важно е да насочим нашите усилия не към поглъщането на повече
кислород, а към задържането на повече въглероден диоксид в кръвта, което да стимулира снабдяването на цялото ни тяло с кислород. Колкото повече въздух приемаме, толкова по-малко кислород се осигурява на тялото, макар
и това на пръв поглед да изглежда парадоксално.
За да осигурим повече кислород на нашите органи, тъкани и мускули,
е необходимо да дишаме по-малко, не повече.
Хипервентилацията може да редуцира кислорода, намиращ се в мозъка буквално наполовина! Това е и една от причините, поради които често можем да се борим със симптомите на хронична умора, липса на концентрация, слаба памет, сърдечна недостатъчност, астма и разбира се – тревожност.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
