След кофеина, най-често използваният стимулант в света е никотинът, обикновено под формата на тютюн за пушене.
Тютюнопушенето е световен социален и медицински проблем. Докладът на Световната здравна организация (СЗО) за 2009 г. предупреждава, че пушенето убива всяка година 5 млн. хора и през 2030 година броят на жертвите може да достигне 8 млн. годишно (Hart C., C. Ksir, 2011).
Очаква се през същата година тютюнопушенето да бъде най-голямата самостоятелно предотвратима причина за смърт по света.
Разпространението на никотиновата зависимост надхвърля многократно всички останали зависимости (включително и алкохолната) взети заедно.
Силата на зависимостта от никотина е напълно сравнима с пристрастяването към други наркотични вещества – хероин, кокаин, морфин и др. (Крофтън, Дж., Симпсън, Д., 2003).
Приблизително половин милион европейци годишно умират поради усложненията дължащи се на тютюнопушенето (Н. Маджирова и съавт., 2009).
Проучване на американския изследовател R. Ravenholt показва, че в САЩ заболяванията, свързани с тютюнопушенето, са причинявали 25% от цялата смъртност, алкохолът – 5%, а всички останали наркомании, взети заедно – 1% (цит. по Мерджанов, Ч., 2007).
Според Департамента по здравеопазване и социални дейности на САЩ, употребата на тютюн и преди всичко, пушенето на цигари води до по-висока смъртност в сравнение с всички други наркотици или алкохол (United States Department of Health and Human Services, 2004) и представлява един от най-широко употребяваните вещества сред подрастващите (Johnston, O’Malley, Bachman, & Schulenberg, 2011).
Юношите, включени в лечение по зависимости имат приблизително четири пъти по-висок риск от тютюнопушене, в сравнение с юношите от общата популация (Griffin, Ramchand, Harris, McCaffrey, & Morral, 2007).
Зависимостта към никотин е много по- често срещана при някои психиатрични разстройства (като ADHD, шизофрения, афективни разстройства.
Юношеството е ключов момент в развитието на никотиновата зависимост: повечето възрастни пушачи (80%) са започнали да пушат като тийнейджъри.
По данни на Европейския проект за изследване на училището за алкохол и наркотици през 2011 г., момичетата пушат повече от момчетата: докато през последните 30 дни са пушили 32,7% момчета, то момичетата-пушачки, които са бъдещи майки и възпитатели, са значително повече – над 45 %.
Важно: Гледайте програмата за значително подобряване на навиците „Здравословните навици“ в „Зоната на растежа“ на този линк или поръчайте печатното ни издание с видео-обучение тук!
Българските юноши на 15-16 г. са на четвърто място по тютюнопушене сред 36 европейски страни, като българските момичета са на второ място сред връстниките си в Европа.
Младите възрастни, които пушат всеки ден, са в значително по-голям риск да развият зависимост към други наркотици и алкохол, както и депресия и тревожност (Patton, Coffey, Carlin, Sawyer, & Wakefield, 2006).
Тютюнопушенето се разпространява в Европа през XVI век, първо във Великобритания от колониите. До втората половина на XIX век се пуши предимно лула, главно от мъже.
Понастоящем тютюнопушенето е в 90% под формата на цигари (Пирьова, Б., 2004).
Виж и тази статия, за да разбереш какво трябва да знаеш за алкохолната зависимост.
По данни на европейската статистическа служба Евростат, България заема второ място в Европейския съюз по брой пушачи (39% от населението) след Гърция, където пушачите са 42% (цит. по Медиапул, 2008).
По-нови проучвания сочат, че 37,4 % от населението в България на възраст над 20 г. са активни пушачи (по данни от „Национално проучване на факторите на риска за здравето” на НЦОЗА, 2013-2014 г., цит. по: МЗ на Р. България, 16 ноември 2016).
Зависимостта към никотин често се среща при зависимите към други наркотици, с честота от 85% до 100% при зависимите от алкохол, опиоиди и кокаин (напр. DiFranza JR, Guerrera MP, 1990).
Освен това, зависимостта към никотин е много по-често срещана при някои психиатрични разстройства, като ADHD, шизофрения и афективни разстройства.
Основното психоактивно вещество в тютюна е алкалоидът никотин /Nicotine/, чието съдържание в листата на растението варира между 0.5-2%, достигайки до 8%, дори до 10% при махорката – Nicotiana rustica (Даскалов, Р., 2006).
В чист вид никотинът е безцветна маслообразна течност. Действайки почти също толкова бързо, колкото цианида, никотинът е една от най-силните известни отрови.
Неслучайно се използва като отрова в селското стопанство.
Никотинът притежава и антибактериално действие.
Като смъртна доза за човек се счита количеството от 60-80 мг.
Една пура съдържа достатъчно количество никотин за две смъртоносни дози. За щастие, не целият никотин се поглъща от пушача или се абсорбира за толкова кратко време, че да погуби човек (пак там).
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
Ефекти
Инхалирането се оказва много ефективен начин за прием на тази дрога: по този начин се абсорбира 90 % от вдишания никотин.
Действието на никотина може да бъде усетено само 10 секунди след вдишване на тютюневия дим.
Според повечето класификации това вещество е определено като стимулант, но практиката говори по-скоро за известен парадокс в ефекта.
За никотина са характерни следните влияния: при малки дози ефектът на никотина е възбуждане (arousal response), при увеличаване на дозата – потискане (Пирьова, Б., 2004).
Възбуждащото влияние се дължи на действието му върху никотин- зависимите ацетилхолинови рецептори, намиращи се във вегетативните ганглии, в нервно-мускулните синапси и в ацетилхолинергичните синапси в ЦНС.
Съвременните методи за визуализиране на мозъчната активност са установили, че при никотинова консумация се повишава активността на мезолимбичната мозъчна система за „възнаграждение”, в която има активация при всички удоволствени преживявания.
Този ефект е универсален механизъм, който служи за основа на зависимост към всички видове ПАВ (Куценок, И., Димитров, Г., 2004).
Подобно на останалите психоактивни вещества никотинът оказва влияние и върху други невротрансмитери: допамин (свързан с удоволствието), серотонин (участва в регулирането на настроението), бета-ендорфин (естествен опиат в организма).
В резултат на активация на вегетативните ганглии се появява ускоряване на сърдечната дейност (тахикардия) и повишаване на артериалното налягане.
Никотинът поддържа по-ниско телесно тегло.
При тютюнопушенето резорбцията на никотина е силна през белите дробове и слаба от лигавицата на устата и гълтача.
Никотинът създава толерантност, т.е. намаляване на различните му ефекти при системна употреба, която е по-голяма по отношение на възбуждането.
Една от причините за настъпващата толерантност при хронична употреба се дължи на намаляване на чувствителността на рецепторите (Пирьова, Б., 2004).
Никотинът създава както психологическа, така и физическа зависимост.
При сканиране на мозъци на пушачи и непушачи е установено, че в пушачите съдържанието на ензима МАО (моноаминоксидаза) е по-ниско (до 40%).
Този ензим разгражда допамина, естественото „вещество на удоволствието” в мозъка.
Следователно дефицитът от МАО води до увеличено ниво на допамин със съответните приятни усещания, които могат да доведат до зависимост към никотин.
Данни от многобройни изследвания показват, че спирането на цигарите след години пушене обикновено е последвано от абстинентен синдром с богата палитра от симптоми (Schneider NG, 1994):
- Промени в настроението: раздразнителност, фрустрация, гняв, тревожност, депресия, враждебност, нетърпеливост;
- Физиологични симптоми: сънливост, умора, влошена концентрация, понижена будност, главоболие, стягане във врата, болки в тялото, стомашни проблеми, глад, подтик за пушене;
- Физиологични показатели: повишаване на телесна маса, намалена честота на сърцебиенето, намалена периферна циркулация, спад в нивата на адреналин, норадреналин и кортизол, промени в електроенцефалограмата, промени в ендокринната функция,невротрансмитерни промени, снижена работоспособност, нарушен сън, запек, изпотяване, язви в устата, увеличено кашляне.
Освен на никотиновия глад, част от тези абстинентни симптоми се дължат и на нефармакологични фактори, като очакване, оказващ влияние върху поведението (Lowinson, J et al, 1997).
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
Намаляват ли цигарите стреса?
Цигарите не помагат за справяне с негативния стрес (Вълков, П., Пагелска, В. 2010).
Според авторите, това е мит и барикада, която хората строят, за да не откажат цигарите.
При пушенето се появява усещане за удоволствие, а напрежението и стреса като че ли намаляват.
Но това илюзорно усещане е резултат от задоволяване на никотиновия глад.
Никотинът активира хормоните на щастието, което създава приятно усещане на спокойствие, и релаксация.
Оттук идва и желанието отново и отново да изпитат тези приятни усещания и може да се развие бърза зависимост.
Пушачът е обзет от някаква нервност (симптом на абстиненция) и за да се освободи от тази нервност, той пали цигара.
Самата абстиненция в случая причинява стрес наред с другите стресови фактори. Поемайки поредната доза никотин, стресът като че ли намалява, а тонусът се повишава.
Лошото е, че наред с никотина пушачът поема катрани, въглероден оксид, над 4000 вредни вещества, 40 от които са силно канцерогенни.
Като резултат човек попада в порочен кръг, в който здравето се влошава, а стресът се увеличава.
Данни от психологията и физиологията доказват, че тютюнопушенето не само не намалява стреса, но го повишава.
При стрес организмът реагира с учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, вътрешна напрегнатост и тревожност.
Парадоксалното е, но никотинът, който се съдържа в тютюна, има същият физиологичен ефект.
Още в първите 7-10 секунди след вдишване, той стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане и сърцебиенето, а въглеродния окис в цигарения дим ограничава притока на кислород в мозъка.
Като резултат е нарушено пълноценното функциониране на всички психични процеси, като памет, мислене, внимание, въображение и др.
Употребата на тютюневи продукти е неефективен начин за справяне със стреса в живота, която води до зависимост, намалява живота средно с 8-10 години и е доказана причина за около 25 заболявания.
Всъщност цигарите са един от причинителите, а не едно от решенията за стреса.
Изследвания доказват, че пушачите имат по- високи нива на тревожност в сравнение с непушачите (Schneider NG, Houston JP. 1970) и че бившите пушачи преживяват по-ниски нива на всекидневен стрес в сравнение с времето, когато са пушели (Cohen S, Lichtenstein E., 1990).
Непушачите също изпитват трудности и изпадат в стресови ситуации, но се справят без цигари – често и по-добре от пушачите.
Тютюневата зависимост е болестно състояние, което предизвиква психични и поведенчески разстройства, дефинирано в Международната класификация на болестите на СЗО, 10-та ревизия (МКБ 10, код F-17).
Почти всички, които пушат повече от пет цигари на ден покриват критериите на DSM-IV за тютюнева зависимост, което включва:
- толеранс;
- абстинентен синдром;
- употреба в по-големи количества или за по-дълъг период, отколкото изначално е възнамерявало лицето;
- постоянно желание или неуспешни опити да намали или да спре да пуши;
- занемаряване на важни социални, професионални или развлекателни дейности поради употребата на веществото;
- продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици. Предишното разглеждане на никотина като „дрога на навика” е заменено със съвременното общо мнение, че никотинът е вещество, създаващо зависимост, сравнимо с хероина, кокаина и алкохола (Stolerman IP, Jarvis MJ, 1995).
Съгласно СЗО, „лечението на тютюневата зависимост включва (самостоятелно или в комбинация) поведенчески и фармакологични интервенции като: здравно образование, кратко послание или съвет, интензивна подкрепа, предписване на медикаменти или прилагане на други интервенции, с които да се постигне ограничаване или преодоляване на зависимостта от тютюна, както от отделния индивид, така и от населението като цяло“ (цит. по Василевски, Н., Тулевски, Б., Котаров, Г., 2004).
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
1 коментар