Повечето деца искат да бъдат приятели с родителите си – те рядко обичат да забъркват каши.
В голяма част от случаите, зад подобно поведение се крият определени причини, като например:
- Липса на установени правила. Децата не знаят от само себе си какво се очаква от тях и за това са необходими писмени правила, които да прочитат отново и отново. Освен това, те бързо ще разберат дали сме достатъчно сериозни със спазването им и непрекъснато ще ни подлагат на тест. Ето защо, без осигуряване на ясни и честни за всички последствия, рядко бихме постигнали резултат!
- Противоречащи си правила. Ако правилата в къщи си противоречат, тогава децата се объркват и постъпват по различен от очакваното начин.
- Отегчение. Ако на децата им е скучно, познайте какво ще се опитат да направят – да ви изместят от волана и да управляват автомобила сами.
- Поради склонността им към негативизъм. Обикновено за всички ни е по-лесно да се фокусираме върху негативното и децата не правят изключение.
В своя бестселър „Щастливи без причина“ Нанси Шимов споделя наблюденията си, че от 60 000 мисли, които изпълват съзнанието ни всеки ден, около 80% от тях са негативни, което прави поне 45 000 негативни мисли на ден. Това означава, че склонността към негативизъм може да се очаква като цяло от децата, освен ако не разполагаме с механизъм за противодействие!
Отговорно мога да потвърдя, че необходимостта да разбираме по-добре гнева, не е единствено теоретично твърдение.
Преди няколко години, в желанието си да помогна на децата да осъзнаят гнева и неговите последствия, създадох детска книжка, която надмина очакванията ми и се оказа в ръцете на почти 50 000 български родители.
Вследствие на това, в продължение на месеци получавах благодарствени писма от загрижени мами и татковци, които ми споделяха колко животопроменящо се е оказало разбирането на гнева за поведението на децата им!
Свали безплатен тест за намаляване на гнева на тази страница, кликни тук!
Една от най-честите причини е, че сме застрашени от нещо или нашите граници са били нарушени: физическа опасност, присмех, раздразнение, недобре свършена работа/задължение и др. Заплахата, отправена към нас или към някой, който ни е скъп, ни кара да изпитваме тревога.
Именно това съчетание от страх (тревожност) и гняв при една надвиснала опасност ни кара да се подготвим за действие. В зависимост от силата на заплахата, е възможно отначало да изпитваме повече страх или повече гняв.
Когато децата са ядосани, количеството на адреналин в организма се повишава и заедно с това се засилва сърдечната дейност; повишава се кръвното налягане.
Интензитетът на техните емоции може да варира от елементарно раздразнение до ярост. Когато започнем да пренебрегваме предупредителните сигнали на гнева и го игнорираме/потискаме, той бързо може да се превърне от защитен механизъм в разрушителна сила, която да засегне всички области от нашия живот.
