емоционална-травма

Всички знаем, че преживяната травма променя същността и поведението на човека.

Колкото повече са негативните преживявания от миналото, толкова по-вероятно е тези тъмни сенки да протягат костеливите си ръце и в настоящето.

Както физическите, така и емоционалните травми оставят своя отпечатък върху нашето поведение и взаимоотношенията ни с другите.

По дефиниция травмата включва не само събитието, а и отклика към него.

Травмата е нещо повече от криза.Тя засяга твоите емоции по неимоверен начин.

Това емоционално разклащане причинява несгурност, тъй като твоето личностно “убежище” бива разтърсено.

„Травма“ (от гръцки рана – неспособност да се справиш сам).

Физическата травма е състояние на тялото, при което определени части са повлияни до такава степен, че естествените съпротивителни сили на организма не могат да се справят без наличието на външна помощ.

По същия начин, емоционалната травма може да повлияе върху мозъчната дейност и да засегне психологичните процеси до степен…

… в която за теб да бъде изключително трудно да се справиш сам.

Opt In Image
БЕЗПЛАТЕН РЕСУРС!
Гневната аларма (Как да управляваме гнева?)

Гневната аларма представлява изпитан метод, който ще ти помогне:

    •    да осъзнаеш какво подхранва твоите гневни реакции;

    •    да измериш техния интензитет;

    •    да разбереш позитивните сигнали, които е възможно да подава гнева;

    •    да идентифицираш онези гневни реакции, които ти носят най-силна болка;

    •    да разбереш как можеш да ги овладееш;

    •    да повишиш доверието в себе си;

    •    да се справиш с бушуващите емоции на насилствено неудовлетворение още в момента на тяхното възникване.

Емоционалната травма те кара да се чувстваш наранен и тъжен, липсва ти нормалното усещане за сигурност и доверие.

Тя засяга вярванията за теб, другите, ситуациите и живота като цяло.

Какви процеси се активират след травма?

Твоят мозък променя начина, по който се процесира информацията.

Засегната е интерпретацията на събитията, които настъпват около теб.

Засегнато е също доверието – ако травмата е причинена от човек, това почти неминуемо засяга способността ни да се доверяваме на другите, дори и на най-добронамерените около нас.

Раната, причинена от травма, може да причини състояние, наречено посттравматичен стрес.

Това състояние не е единствено психологичен отклик, то засяга биохимичните процеси в мозъка (понякога дори за дълги години).

Ето някои от симптомите:

  • гневни реакции при напомнящи събития;
  • възкресяване на спомените;
  • нереални мечти;
  • проблеми с паметта;
  • панически атаки;
  • фобии;
  • хипервентилация;
  • зависимости и др.

Травмата причинява видоизменения в мозъка – тя предизвиква когнитивно и емоционално объркване, а интерпретацията на събитията е сякаш гледана през замъглено стъкло.

Ефектите на травмата върху мозъчната ативност

Травмиращите събития също така могат да ни оставят в постоянно състояние на стрес.

Характеристики на травмата

  • обсебваща (засяга всички области от живота ни);
  • индивидуална (изисква специфичен подход);
  • непредвидима (не зависи от нашите усилия);
  • активираща (всяка нова травма активира старите);
  • затихваща (с времето емоциите утихват, но рядко умират напълно).

Ето един примерна история на преживени травми (можеш да направиш същата за себе си):

За твое успокоение искам да споделя, че половината до две трети от засегнатите обикновено се справят с травмите.

Те оценяват по-добре живота, близките взаимоотношения и се чувстват по-силни.

Но… как е възможно да се възстановим след травма?

Най-важното: Започни, поглеждайки на травмиращото събитие като на предизвикателство, не като на непреодолим проблем.

Настрой се позитивно.

Заобиколи се с подкрепящи хора.

Независимо дали животът ти е повлиян от изневяра, изоставяне, загуба на близък, домашно насилие, отхвърляне от другите или нещо друго, ти можеш да се справиш.

Знаеш ли?

Не можеш да направиш нишо, за да върнеш миналото.

Но… можеш да поработиш върху своите собствени реакции и възприятия, породени от миналите събития.

За да се придвижим напред е необходимо да правим разлика между МИНАЛИТЕ СЪБИТИЯ (които изискват прошка) и НАСТОЯЩАТА РЕАЛНОСТ (включваща промяна на вярванията и поведението ни).

Три са стъпките, които е необходимо да бъдат предприети, ако искаме да изградим здравословни отношения отново с някого:

1. Да простим лично, дори и другата страна да не присъства;

2. Да опитаме да се помирим с другия, вместо да отрязваме взаимоотношенията си;

3. Да изясним възможните очаквания за бъдещето, тъй като е възможно те да се размина.

А сега искам да споделя с теб моята собствена система за работа с хора, преживели травма, извлечена от когнитивно-поведенческата терапия и личните ми срещи с двойки, преживели изневяра.

Нека да вземем за пример Стефан (произволно име, нямам предвид никой конкретно от клиентите ми).

Стефан преживя неописуема травма, когато неговата собствена съпруга Ния взе решение да го изостави и да свърже живота си с друг.

За щастие, Ния дойде на себе си и помоли за втори шанс.

Първоначално Стефан прие ентусиазирано, но после установи, че се бори циклично с недоверие, въпреки старанията на Ния да бъде напълно прозрачна, да споделя къде се намира и да осигури пълен достъп до своите мобилни устройства.

Стефан установи, че често си представя Ния с друг и му е трудно да забрави случилото се.

Травмиращото преживяване непрекъснато възкресяваше старите спомени.

За да можем да визуализираме процеса, изработихме следната диаграма:

Нарекохме отключващите събития „турболенция“, а правилната перспектива за реалността – „командно табло“.

Основната ни цел беше Стефан да разбере разликата между емоциите, породени от миналите събития и фактите на настоящата реалност.

Заедно съставихме поведенческо-когнитивен план на промяна, който включваше:

  1. Написването на категорично писмо от страна на Ния до нейния любовник за приключване на връзката;
  2. Пълна прозрачност от страна на Ния;
  3. Стефан ще преустанови натякването и обвиненията за минали ситуации.

За да се справи с преживяната травма, Стефан трябваше да осъзнае няколко неща.

Всеки път, когато се появеше активиращо миналите емоции събитие, Стефан щеше да си зададе няколко въпроса:

  • Какво точно чувствам?
  • Емоцията свързана ли е с миналото или с настоящето?
  • Има ли в настоящата действителност действия от страна на Ния, които съдействат за активирането на това чувство?
  • Простих ли за миналите действия, извършени спрямо мен?
  • Опитвам ли се да накарам другата страна да “изкупи” вината си?
  • Кои са травмите от миналото, които ми пречат да интерпретирам реалността по адекватен начин?

Ето процесът, систематизиран за теб…

КОМАНДНОТО ТАБЛО ПРИ ЕМОЦИОНАЛНА ТУРБОЛЕНЦИЯ

За да може да погледне себе си отстрани, помолих Стефан да си води Дневник на чувствата, в който да описва отговорите на тези въпроси.

С времето той се научи да интерпретира настоящите събития по-точно и започна да освобождава повече доверие към Ния.

Какви са твоите наблюдения по отношение на травмата? Ще ми е интересно да разбера повече в секцията за коментари по-долу.

Opt In Image
БЕЗПЛАТЕН РЕСУРС!
Гневната аларма (Как да управляваме гнева?)

Гневната аларма представлява изпитан метод, който ще ти помогне:

    •    да осъзнаеш какво подхранва твоите гневни реакции;

    •    да измериш техния интензитет;

    •    да разбереш позитивните сигнали, които е възможно да подава гнева;

    •    да идентифицираш онези гневни реакции, които ти носят най-силна болка;

    •    да разбереш как можеш да ги овладееш;

    •    да повишиш доверието в себе си;

    •    да се справиш с бушуващите емоции на насилствено неудовлетворение още в момента на тяхното възникване.