Депресията - симптоми и стратегии

В днешно време терминът „депресия“ може да се окаже много обширен, но главно се свежда до ситуации, в които човек не се чувства щастлив.

Днес ще поговорим повече за депресията като феномен и по какъв начин тя се проявява. През 2020 година, СЗО сериозно алармира, че над 264 милиона души по целия свят страдат от депресия.

За първи път в човешката история, това състояние се оказа No1 причина за нетрудоспособност и е едно от най-пренебрегваните медицински състояния в съвременното общество.

В същото време, последствията са опустошителни:

• тя струва на икономиките милиарди за медицински разходи;
• загуба на работоспособност и причиняване на безработица; хиляди разрушени семейства;
• злоупотреба с алкохол;
• лично страдание и дори самоубийства.

Важно: Гледайте програмата за справяне с депресията в „Зоната на растежа“ на този линк!

Когато говорим за депресия, нямаме предвид временна емоция, като например временни тъжни чувства, разочарования или неприятни преживявания.

Клиничната депресия обикновено включва постоянно и нерядко разрушителна промяна в настроенията, която може да навреди и на здравословните функции на тялото ни.

Това състояние повлиява върху всички нива на функциониране в нашия организъм, докато други болести засягат само един орган или система.

При разговорите ми със стотици болни от депресия хора, съм забелязал, че те срещат незаслужено лошо отношение от страна на неинформираните си родители, приятели и дори лекари, защото според тях депресията е проблем в характера, липса на воля, положително мислене или лична слабост.

Засегнатите от депресия обикновено представляват 6 до 10 процента от обществото. Това често срещано състояние не е диагностицирано и не се лекува при 80% от случаите.

Независимо дали става въпрос обаче за възрастни или тийнейджъри, е важно да се разбере, че тъй като депресията е болест, пациентът не може сам да се справи с нея и не може да се изгони с добри пожелания или позитивно мислене.

Необходимо е специфично медицинско лечение, което да коригира химичният дисбаланс точно както инсулинът се използва за лечение на диабета.

А сега, нека поговорим повече за връзката между висшата нервна дейност и тъжните мисли. Мозъкът е разделен на зони, които направляват всяка дейност, настъпваща в тялото.

Наричаме тези зони контролни центрове, които работят независимо от мисловните процеси и регулират системите/органите в човешкото тяло.

Типичен пример за този принцип е т. нар. “коленен рефлекс”. Изследвайте ефекта на коленния рефлекс, като кръстосате крака и нанесете лек удар с ръка (или малко чукче) върху крака отгоре, точно под капачката на коляното. Ще забележите как кракът ще отскочи импулсивно, без да имате какъвто и да е било контрол върху него.

В контролния център на движението нервните клетки комуникират помежду си и с мускулните клетки, за да създадат движението.

Депресия: симптоми

Да бъдеш депресиран не е нещо, което можеш да контролираш.

Противно на онова, което много хора си мислят…

По-сериозно депресираните хора рядко биха предприели нещо, за да си помогнат сами. Те страдат под похлупака на своите загуби (или погрешните възприятия спрямо тях).

Рано или късно, всички ще преживеем загуби под една или друга форма. Тази идея напоследък остава потулена зад култа към дълголетието, избягването на болката и позитивното мислене.

Проблемът не е в самите загуби – това е естеството на живота. Проблемът е в самото естество на депресията.

Нека да обясня…

Какво точно се случва, когато си депресиран?

Да разберем депресията не е толкова просто.

Има много видове депресия, всяка със свои собствени причини и проявления.

Всъщност говорим за три вида депресия…

Първият вид депресия е функция на физическата болест.

Ако си прекарал гнойна ангина например (и дори настинка), разбираш неприятните усещания и негативни емоции, свързани с болестния процес.

Губиш интерес към външния свят.

Искаш да лежиш през повечето време.

Това е естествен защитен механизъм на тялото, който те предизвиква да забавиш темпото, да се отпуснеш и да позволиш на имунната ти система да пребори болестта.

Вторият вид депресия се нарича често ситуативна депресия (реактивна) или накратко – дистимия. Този вид депресия произтича от болезнени събития в живота, които отключват негативните емоции на мъка и тъга.

Дистимия може да възникне при загуба на близък, преживяване на развод или дори при уволнение от работа. Срещал съм хора, които са преживявали това състояние дори и от съвсем безобидни на пръв поглед събития, като скарване с колега например.

Следващият вид депресия обаче не бива да се пренебрегва…

Третият вид депресия се нарича „клинична депресия“ (ендогенна, с други думи – произтичаща от тялото).

Контролните центрове в мозъка функционират независимо от съзнателните мисли и поради тази причина клиничната депресия може да бъде напълно независим процес, който не непременно се управлява от мислите.

Все повече доказателства има, че подобни психични състояния възникват в резултат от дисбаланс в химическите вещества, свързани с контрола върху настроенията.

Именно поради тази причина клиничната депресия е по-скоро физическа болест и е напълно възможно да се налага употреба на медикаменти, които се изписват от психиатър.

Когато попитах един психиатър с име извън страната как мога най-бързо да разбера дали клиентите ми имат клинична депресия, той сподели:

„Попитай ги дали могат да изключат ума си от тъжните мисли!”

Именно липсата на контрол върху мислите е най-вероятният белег, че човек се нуждае от антидепресанти, които да спомогнат за повишаването на серотонина и контролът върху центровете за настроенията в мозъка да се възстанови.

Съществуват специфични химични вещества, наречени „невротрансмитери”, които се произвеждат от невроните, за да регулират тези контролни функции.

Ако стане нещо, което попречи тяхното производство, тогава се нарушават и функциите на контролния център, а настроенията ни започва да излизат извън границите на нормалното.

Имайте предвид, че много медицински лица и психиатри не разполагат с необходимото време, за да навлязат в повече детайли за причините и корена на депресията.

Те предписват основно лекарства, което при клиничната депресия е крайно необходимо, но най-често засяга само симптомите.

За трайна промяна е необходимо да се достигне до корена на проблема.

Поради тази причина е подходяща практиката да се посети отделно психолог, психотерапевт или подходящ съветник/служител, който чрез помощта на съответния метод (например когнитивно-поведенческа терапия) да съдейства за промяна на перспективата по отношение на заобикалящата болните реалност.

Решението

По-долу ще намерите три инструмента, с помощта на които ще имате възможност да анализирате вашите собствени симптоми или симптомите на ваш близък.

Първият инструмент представлява тест за клинична депресия, като препоръчвам да потърсите помощта на психиатър, ако най-малко пет от симптомите са присъствали в продължение на две седмици.

Вторият инструмент обяснява психологичните процеси, а третият, препоръчвана от нас поведенческо-когнитивна стратегия за излизане от дистимично състояние.

Тест за наличие на депресия

Най-малко пет от симптомите по-долу са присъствали за две седмици.

( Отговори си с „да“ или „не“.)

• Усещане за мъка и тъга през по-голямата част от деня;
• Подчертано намален интерес във всички или в почти всички извършвани дейности;
• Значителна загуба на тегло или напълняване;
• Безсъние или повишена сънливост почти всеки ден;
• Свръхвъзбуда или отпадналост почти всеки ден;
• Умора или загуба на енергия почти всеки ден;
• Ниско самочувствие, както и прекомерна или необяснима вина;
• Намалена способност за мислене или концентрация;
• Повтарящи се мисли за самоубийство.

Как попадаме в капана на депресията?

Стресор: Всяка ситуация, която носи вътрешно напрежение (краткосрочно или дългосрочно);

Мисли: Стресорите често причиняват ирационални или негативни мисли.

Чувства: Начинът, по който мисли човек, оказва влияние върху чувствата (и обратно);

Физически симптоми: Тялото реагира на стресорите с физически симптоми;

Поведенчески отклик: Начинът, по който реагираме на стресорите може да влоши още повече нещата.

Когнитивно-поведенческа стратегия за излизане от кризи и последващи депресивни състояния.

Някои идеи, ако се налага да взаимодействате с депресиран човек:

• Дай да се разбере, че ако той-тя говори, ти ще слушаш;

• Когато той или тя иска да сподели емоции, прояви искрен интерес;

• Осигурявай практична помощ без да се оплакваш;

• Бъди внимателен за самоубийствени тенденции;

• Стой във връзка с психиатър или намери такъв;

• Окуражавай без да обвиняваш.

С много посвещение, търпение и в някои случаи – поставяне на ясни граници за посещаване на лекар, тъмната сянка на депресията може да бъде преодоляна.