Нарциси

Нарцисите са истинска прелест за всеки пролетен празник. Тези нежни градински цветя красят всичко наоколо със своето разнообразие от форми и багри. Те са познати още от древността –  отглеждали са се в Египет, Персия, Гърция, Рим. Още по времето на Омир имало различни видове цветя (нарциси, минзухари, теменужки, зюмбюли). В стиховете си той не споменава нищо за розите, а също и за венците, които били правени в древността и са се използвали за украса на главите, за подарък; окачвали са ги на вратите на любимата, на вратата на дома, където се е родил син; слагали са ги на готвачите, когато приготвяли вкусни ястия. Известно било, че касиерът на английската кралица Елисавета получил от Цариград огромна пратка от хубав стар нарцис. Той насадил цветя по брега на река Темза, близо до водата и така създал пъстро цветно поле. През 1820 г. нарцисът е бил на мода. Затова в каталозите на белгийски, холандски и френски търговци на луквици са били записани стотици негови разновидности. При своите нашествия римляните са разпространявали култивирането на нарцисите.

Нарцисите са сред най-известните пролетни цветя. Те предпочитат слънчеви или леко засенчени места, идеално се развиват на рохкава песъчливо-глинеста почва, но въпреки това, могат да растат на всякакви други почви. Нарцисите бързо се приспособяват към разнообразни климатични и почвени условия.

Както другите луковични растения, нарцисите се размножават лесно като се отделят новите луковички, които започват да цъфтят на втората-третата година. Нарцисите изглеждат добре, когато се засаждат на групи или се очертава бордюр. Засаждането става на дълбочина 10-15 см. през втората половина на септември до началото на октомври, защото тогава започва началото на вегетацията. При застудяването растежът спира и се възобновява рано напролет.

Нарцисите цъфтят от март до май като различните видове имат различна висичина – от 20 до 60 см. Препоръчва се изсъхналите цветове да бъдат премахнати, за да се даде възможност на цветето да продължи да се развива и да образува дъщерни луковици. След цъфтежа листата се запазват още известно време, фотосинтезират, натрупват резервни хранителни вещества в луковичните люспи. През юни листата засъхват, корените също и растенията навлизат в период на покой.         Не е добре растението да се изкопае веднага след прецъфтяването на цветовете. Необходимо е то да се остави поне още 6 седмици, за да завърши правилно вегетативния му цикъл. В края на лятото да се разделят туфите с нарциси и да се разсадят.

Тези цветя имат нужда от обилно поливане, без да се задържа вода в почвата, особено след цъфтеж. Поливането през дъждовна пролет не е наложително. Само при засушаване са необходими повече усилия по време на цъфтежа. Препоръчва се нарцисът да се разрежда на всеки 5-10 години.

 

Tags: ,